Решение № 516 от 26.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Плевен, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500797 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 435, ал.2, т.2 и чл. 437 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд по реда на чл. 437 вр. чл. 436, ал.2, т.2 ГПК е постъпила жалба от И. О. Ц. с ЕГН********** срещу действията на ДСИ при РС- Троян по изп. д. № 90/ 2024 г. и изп. д. №83/ 2024 г. по описа на СИС при РС- Троян, инкорпорирани в ПДИ по двете изпълнителни производства относно насочено изпълнение върху имущество на жалбоподателя – възнаграждение за положен труд Затвора – гр. Ловеч, за което същият твърди, че не е секвестируемо. Отправено е искане за отмяна на действията на ДСИ като незаконосъобразни.

Взискателят и ответник по жалбата ОДМВР- гр. Ловеч не е изразил писмено становище по жалбата.

По делото е представено писмено становище от ДСИ А. Й. при РС- Троян, в което е посочено, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Изложено е становище, че съгласно чл. 57, ал.1 ППЗИНС удръжките по чл. 78, ал.3 ЗИНС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК от цялото възнаграждение за положен труд, но не могат да надвишат 2/ 3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал.2 ЗИНС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, счита за установено следното :

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок от лице, което е активно легитимирано да подаде жалба срещу надлежен акт на ДСИ по чл. 435, ал.2 т.2 ГПК, поради 1 което е ДОПУСТИМА.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Ловеч към момента на образуване на изпълнителното производство по изп. д. № 83/ 2024 г. и по изп. д. №90/ 2024 г. по описа на ДСИ при РСТроян.

От приложеното копие от изпълнителните дела на ДСИ при РС- Троян става ясно, че изп. д. № 83/ 2024 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист № 260012/ 02. 05. 2024 г по НОХД № 542/ 2019 г. по описа на ОС- Ловеч, с който жалбоподателят е осъден да заплати на ОДМВР- Ловеч сумата от 3 231, 23 лв. деловодни разноски. Изпълнително дело № 90/ 2024 г. е образувано въз основа на представен изпълнителен лист № 260004/ 22. 05. 2024 г. по НОХД 542/ 2019 г. по описа на ОС- Ловеч, като жалбоподателят е осъден да заплати на ОДМВР – Ловеч сумата от 361, 78 лв. разноски по делото, сумата от 6000 лв. държавна такса върху уважения граждански иск и сумата от 10 лв. за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листи.

От данните по изпълнителното производство става ясно, че ДСИ е наложил запор върху възнаграждението за положен труд и личната партидна сметка на жалбоподателя.

Въз основа на наложения запор от ДСИ е издадено Разпореждане от 06. 06. 2024 г. на жалбоподателя да се наложи запор само на личната му партида в Затвора – гр. Ловеч.

В изпълнителното производство на жалбоподателя са изпратени две покани за доброволно изпълнение по двете изпълнителни дела, с които е поканен доброволно да изпълниш задължението си, като е посочено, че в противен случай ще започне принудително изпълнение върху имуществото на длъжника.

Въз основа на доказателствата по делото съдът счита, че жалбата е неоснователна.Вещите и вземанията на длъжника, които са несеквестируеми, са изрично определени в разпоредбите на чл. 444, чл. 446 и чл. 446а ГПК - това са определени вещи, съответно трудови възнаграждения, пенсия, помощи или обезщетения, които са преведени по банкова сметка на длъжника. Съгласно чл. Чл. 78 ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното.Частта от възнаграждението по ал. 1 се определя със заповед на министъра на правосъдието.На лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение.

Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.Разпоредбата на чл.

57, ал.1 ППЗИНЗС допълва цитираната норма, като удръжките по член 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от Гражданско-процесуалния кодекс върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.

2

С оглед изложеното съдът счита, че несеквестируема част от възнаграждението на жалбоподателя е 1/ 3 от възнаграждението му за положен труд съгласно заповедта по чл. 78, ал.2 ЗИНЗС и само върху тази част не може да бъде насочено принудителното изпълнение.

В конкретния случай от данните по делото става ясно, че не са правени удръжки по постъпилите суми в размер на 20 лв. по изп. д. № 83/ 2024 г. по описа на ДСИ при РС – Троян, като би следвало да се спази изискването на чл. 78 ЗИНЗС и чл. 57, ал.1 ЗППЗИНЗС.

Съдът счита, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че не следва да се насочва принудителни изпълнение върху сумите от трудовото възнаграждение на лишения от свобода по чл. 78 ЗИНЗС, тъй като с оглед цитираните по- горе правни норми само част от полученото възнаграждение на лишения от свобода е несеквестируема, а върху останалата част от 2/ 3 може да бъде насочено принудително изпълнение.

От доказателствата по двете изпълнителни дела не се установява нарушение на цитираните по- горе разпоредби досежно размера на трудовото възнаграждение на жалбоподателя като предмет на принудително изпълнение, поради което следна жалбата да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал.3, т.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на от И. О. Ц. с ЕГН********** срещу действията на ДСИ при РС- Троян по изп. д. № 90/ 2024 г. и изп. д. №83/ 2024 г. по описа на СИС при РС- Троян, инкорпорирани в ПДИ по двете изпълнителни производства относно насочено изпълнение върху имущество на жалбоподателя – възнаграждение за положен труд Затвора – гр. Ловеч, за което същият твърди, че е несеквестируемо.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 437, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3