Решение № 5627 от 24.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5627 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110137774 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. М. М. против И. М. Ц. – С. и Н. Н. Н., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, стрес, уплаха, срам и уронване на авторитета, вследствие противоправно поведение на ответниците - нанесени на 11.12.2023 г. удари с юмрук в областта на главата на ищцата, оказване на съпротива при задържане и отправяне на обиди и ругатни, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2023 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ищцата твърди в исковата молба, че към 11.12.2023 г. заемала длъжността ********* в група ********** в сектор „**********“ при ********“. В този ден тя изпълнявала служебните си задължения по време на ********, съгласно Заповед № 230з1333/11.12.2023г., на началник при ******** за осигуряване на пътна безопасност в района на учебните заведения и План-разстановка с рег.№ 230р-49363/11.12.2023г. На 11.12.2023 г. около 17:40ч., в /адрес/, на тротоар пред ************, ищцата се намирала в средата на пешеходната пътека на платното за движение, за да може да регулира/спира движението на автомобилите при преминаването на пешеходци. Докато изпълнявала служебните си задължения, към нея се насочили И. М. Ц. С. и Н. Н. Н., като И. Ц. започнала да снима пострадалата с телефон в ръка и да й задава различни въпроси: „************?“, „**********?“, докато двамата пресичали пешеходната пътека и застанали на тротоара към училището. В този момент имало още пресичащи пешеходци и ищцата застанала отново в средата на пешеходната пътека, за да обезопаси пресичането им, като двамата ответници отново пресекли пешеходната пътека, и без никаква обективна причина И. Ц. - С. започнала да обижда М., изричайки репликата: „************!“, като отказала да се измести от пешеходната пътека, за да не пречи на движението на автомобилите и на пешеходците, даже и след неколкократните разпореждания от страна на ищцата. След поредното разпореждане, С. отишла на тротоара от страната на училището, а М. я помолила да представи личните си 1 документи, за да бъде установена. С. отказала под претекст, че такива не носи в себе си. М. извикала подкрепление и указала на С. да остане на място и да изчака приключването на ********* проверка, но същата отказала да стори това. М. направила няколко крачки към нея, като в отговор С. посегнала на ищцата един път неуспешно, след което я бутнала и й нанесла удар с юмрук с дясната си ръка в областта на главата, след това замахнала още веднъж с юмрук, но ищцата успяла да избегне втория удар. В този момент от отсрещния тротоар на помощ на С. се притичал Н. Н., който също започнал да обижда и да крещи на ******* служител: „**********?“, след което рязко блъснал М. с двете си ръце в гърба, тя залитнала напред, и се оказала „********“ между двамата ответници. В резултат на нанесения удар с юмрук от С., както и нанесените удари в областта на главата и тялото от Н., на Р. М. били причинени травматични увреждания: *************. На място пристигнал полицейски патрул, като ответниците били задържани. И през това време те продължили да обиждат ищцата. Във връзка с така описаното деяние е започнато бързо производство ЗМ № 2248/2023 г. пр. пр. 54105/2023 г. по описа на СРП, по което е образувано НОХД № 7065 по описа на Софийски районен съд за 2024 г., 132 състав, приключило със споразумение от дата 03.04.2025 г. Съгласно последното И. М. Ц.-С. и Н. Н. Н. са се признали за виновни за това, че по хулигански подбуди са причинили лека телесна повреда и са оказали съпротива при задържане на полицейски орган при изпълнение на службата му, което представлява престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Ищцата твърди, че вследствие на нанесената телесна повреда е изпитала болки, дискомфорт и затруднение при използването на дясната си ръка. Физическото нападение и изречените обидни квалификации довели до чувство на уплаха, несигурност и безпомощност и дори депресия, тревожност, отчаяние. Авторитетът й бил силно уронен. Р.

М. се затворила в себе си, чувствала се недостатъчно добър професионалист в работата си и ограничила социалните си контакти.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника И. Ц. - С., с който предявеният иск се оспорва по размер. Твърди, че не трябва да отговаря солидарно за нанесените вреди, а всеки от ответниците следва да обезщети ищеца до размера на конкретно причинените от него вреди. Навежда аргументи за намаляване на размера на дължимото обезщетение, като посочва, че е снимала ищцата от интерес и не е имала намерение да провокира конфликт. Ищцата е отнела телефона, което я е провокирало да започне да го дърпа и да заплашва. Счита, че твърдените от ищцата неимуществени вреди са силно преувеличени, а някои от тях – хипотетични и недоказани. Посочва, че ищцата, като служител на МВР, е преминала психотестове и подготовка, което я прави много устойчива психически. Поради това тя не би следвало да е изпаднала в депресия и да е загубила мотивация вследствие на случилото се. Моли за редуциране на размера на исканото обезщетение.

В срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. Н. Н.. В съдебно заседание, проведено на трети декември през две хиляди двадесет и пета година ответникът се е явил, като е оспорил верността на изложените в доклада факти и обстоятелства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде основателен предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че в резултат на поведението на ответниците – нанесена лека телесна повреда, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, описани в исковата молба, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По силата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава 29 НПК.

Следователно при наличие на одобрено от наказателния съд споразумение по глава 29 НПК, гражданският съд следва да отчете обективните и субективните му предели и да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт, като приеме за установени елементите от състава на престъплението.

В настоящия случай, съгласно представеното по делото споразумение по НОХД № 20241110207065/2024 г. по описа на СРС, НО, 132 състав, съдът приема за установено по делото, че на 11.12.2023 г., около 17:40 ч., в /адрес/ пред № 112 на тротоара пред ************:

1. И. М. Ц. – С., в съучастие с Н. Н. Н., по хулигански подбуди, е причинила телесна повреда чрез нанасяне на удар в областта на главата и оказване на съпротива при задържане на полицейски орган при изпълнение на службата му – ********* в група „***********“, сектор „**********“ при ******** – Р. М. М., като отправила реплики: „********“, „**** е********“, „*******, ******* – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл.

130, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

2. Н. Н. Н., в съучастие с И. Ц.-С., по хулигански подбуди е причинил телесна повреда чрез нанасяне на удари в областта на главата и тялото на полицейски орган при изпълнение на службата му – ********* в група „***********“, сектор „**********“ при ******** – Р.

М. М., като я е избутал с двете си ръце в областта на гърба, приклещвайки я между себе си и Ц.-С., и започнал да крещи: „**********?“ – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т.

12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 300 ГПК, с оглед влязлото в сила на 03.04.2025 г. споразумение по НОХД № 20241110207065/2024 г. по описа на СРС, НО, 132 състав, от елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността, вината на ответника по делото. Налице е причинна връзка между инцидентът и настъпилия вредоносен резултат, тъй като именно нанасянето на удари от страна на ответниците, е причина за неговото настъпване. За настъпилите в резултат на деянието вреди гражданският съд е обвързан от одобреното от наказателсния съд споразумение. В случая вредите са съставомерни – те са част са от елементите на престъпния състав, като при лека телесна повреда това са и причинените на пострадалия травматични увреди, техния вид и обективни характеристики. Ето защо и неоснователно ответницата И. Ц.-С. посочва, че не била установена причинно следствена връзка между деянието и вредите. Последното се подкрепя и от представената съдебномедицинска експертиза № 329/2023 г., от която се установява, че на 12.12.2023 г. при преглед на ищцата са констатирани контузия в дясна теменна област, оток на четвърти пръст и кръвонасядания по дясното бедро и лявата подбедрица, които травматични увреждания са получени в резултат на твърди тъпи предмети. С изключение на кръвонасяданията по долните крайници, уврежданията могат да се получат по начина, описан от пострадалата.

С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата.

Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.

За установяване на интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са изслушани показанията на разпитаните по делото свидетели Р.К.Д. и Р.И.Д..

3

От показанията на свидетелката Р.К.Д. – майка на ищцата, преценени по реда на чл.

172 от ГПК, се установява, че непосредствено след инцидента последната се е обадила по телефона в силно емоционално съС.ие – разстроена и разплакана, като е съобщила, че по време на изпълнение на служебните си задължения като полицейски служител е била ударена от мъж и жена. Свидетелката възприема случилото се като силно травмиращо за ищцата. Сочи, че след инцидента в поведението и психическото съС.ие на дъщеря настъпила съществена промяна – същата се затворила в себе си, ограничила социалните си контакти, започнала да страда от безсъние и загубила интерес към обичайните си занимания.

Макар да продължила да изпълнява служебните си задължения, ищцата го правела без предишната мотивация и отношение към професията, която преди това възприемала като призвание. Свидетелката сочи още, че широкото медийно отразяване на инцидента е засилило негативните преживявания както за ищцата, така и за семейството , като споменът за случилото се продължава да оказва неблагоприятно въздействие.