Решение № 191 от 24.06.2020, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Добрич, 24.06.2020 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева при участието на секретаря Стоянка

Петрова разгледа докладваното от Съдията АНД

№ 1580 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.Д.С.

ЕГН ********** ***-0851-002128, издадено на 28.11.2019 г. от Началника на Група в Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съответно на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и глоба в размер на 2 000 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа мотивите, изложени в жалбата и иска отмяна на процесното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели на съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя. НП е издадено от компетентен орган, в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е връчено на нарушител.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.11.2019 г. около 01,30 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил в гр. Добрич по път II-97 в посока ул. „Батовска”, когато загубил контрол върху управлението на МПС и настъпил челен удар между автомобила и оградата на градския заоопарк.

По същото време полицейски патрулен автомобил, в който пътували св. Й.К. и св. Е.П., обхождал района на „Албенското кръгово”. Свидетелите чули спирачки и видели автомобил да се отклонява от пътя.

Отишли веднага на място и установили управлявания от жалбоподателя автомобил, ситуиран върху бетонната ограда на Резиденцията. Водачът бил още вътре, слязъл, разговарял с полицаите и си дал документите. Свидетелите усетили мирис на алкохол.

След това свидетелите уведомили дежурната част и на място бил изпратен служител на КАТ – св. Б.Б., който като пристигнал на място, установил катастрофиралия автомобил и водача му. Водачът бил поканен да даде алкохолна проба с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с инв. № ARDN-0074, но жалбоподателят отказал. Бил издаден и талон за медицинско изследване № 0003970, който С. отказал да получи.

При така установената на място фактическа обстановка св. Б. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в присъствието на св. Й.К. и св. Е.П. съставил АУАН Серия GA, № 96391, в който словесно изписал констатираните административни нарушения в хода на проверката, а именно – „на 03.11.2019 г. в 01.30 ч. в гр. Добрич по път II-97 в посока ул. „Батовска” управлява горепосочения автомобил, като поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила, напуска пътното платно в дясно по посоката си на движение и се блъска челно в ограда на градския зоопарк. Причинява ПТП с материалните щети. Водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с инв. № ARDN-0074” и квалифицирал описаното като нарушение по чл. 20, т. 2 от ЗДвП и нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя, който не посочил възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на 28.11.2019 г. било издадено и процесното НП № 19-0851-002128 г. от Началника на Група в Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Добрич, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушенията по следния начин:

- по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП –

„Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.”, поради което на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

- по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП –

„Отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписанията за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за хим. лаб. изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му ”, поради което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

Така описаната фактическа се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Б., св. К. и св. П., показанията на които съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви и едностранни, както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства - Наказателно постановление №

19-0851-002128/28.11.2019 г.; АУАН, серия G № 96391/03.11.2019 г.; талон за изследване № 0003970; докладна записка рег. № 851р-5053/26.11.2019 г.; писмо рег. № 151000-14300 2 /26.11.2019 г.; възражение от М.Д.С. рег. № 851000-13505/06.11.19 г.; епикриза от МБАЛ-Добрич“ АД; сведение от Б.Г.Б. от 9.11.19 г.; съдебно медицинска консултация 242/2019/03.11.2019 г.; справка картон на водача М.Д.С.; писмо с вх № 3815/17.02.2020 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, ведно със заповед рег. № 81212-515/14.05.2018 г.; справка от сектор „Пътна полиция“ , ведно С Протокол за ПТП № 1740305/09.11.20 г.; снимков материал и справка в централна база КАТ за ПС.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства и след анализ на същите, съдът намира от правна страна следното:

На първа място, съдът счита, че обжалваното

НП е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на описание на елемент от състава на нарушението – вида и регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя автомобил. Тази липса се установява първо в издадения АУАН, в който липсва посочване на каквито и да било индивидуализиращи белези на установения на мястото на ПТП автомобил. Доколкото административно-наказващият орган не разполага с процесуалната възможност да сочи нови фактически обстоятелства при издаването на НП, непосочени в АУАН, тъй като това води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, то не е приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочването на белезите на МПС, с което е извършено деянието е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние и липсата на яснота представлява съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирано в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 3 от ЗАНН, което води до нарушение правото на защита на жалбоподателя. Посоченото съществено нарушение на процесуалните правила води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Във връзка с допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон може да се отбележи още, че поначало административно-наказателния процес е строго формален. От това следва, че заложените от законодателя нормативни изисквания като процесуални правила трябва да бъдат реализирани едновременно и перфектно, за да е налице един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което несъмнено свързваме с високата правна и обществена значимост на засяганите ценности, които в известна степен са съизмерими и с ценностите, засягани в наказателния процес. Изискването за съдържание на наказателното постановление с всички негови реквизити е една от гаранциите за неговата законосъобразност, които законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в административнонаказателното производство. В този смисъл, в НП трябва да съществува пълно единство между посочените като нарушени законови норми и словестното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Ето защо, съдът намира за основателни претенциите на защитата в насока, че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита и съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон не могат да бъдат санирани и преодолени с последващи изявления в хода на процеса.

Отделно от това съдът намира за нужно да отбележи и следното:

На първо място, задължението на водачите да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие е вменено като задължение в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства обаче не може безспорно да се установи с каква скорост се е движил водачът С.. Макар в АУАН да е записано, че той е управлявал автомобила с несъобразена скорост, то не е установено по безспорен и категоричен начин точната причина за възникналото ПТП. На място св. Б. не е установил следи от автомобил, но това обстоятелство или пък състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост не са фиксирани по никакъв начин и в този смисъл няма как да бъдат отнесени към управлявания от жалбоподателя автомобил, като същото се отнася и за състоянието на пътното платно. Административно-наказващият орган по никакъв начин не е положил усилията, необходими за установяване на релевантните факти и обстоятелства, довели до настъпилото ПТП. Доколкото по делото не са налице и данни за техническото състояние на автомобила, настоящият съдебен състав не намира никаква опора в доказателствения материал по делото, че именно виновното поведение на жалбоподателя е пряката причина за настъпването на ПТП и последвалите имуществени вреди върху автомобила.

В хода на проведеното съдебно следствие също не се установиха онези факти и обстоятелства, които са относими към която и да е от хипотезите на чл. 20, ал.

2 от НК и поведението на водача не може да бъде отнесено към определена хипотеза. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП е посочено с каква скорост се е движил водачът, като доказателства в този смисъл не са и били събрани от наказващия орган и в тази насока съвсем необоснован се оказва изводът за движение с несъобразена скорост. Отделно от това, с обстоятелствената част на АУАН и на НП не са вменявани конкретни атмосферни условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, с които въззивникът да не е съобразил своето движение.