Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 310 от 20.12.2024, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 473/2024
Вид
Протокол № 310
Подписан
20.12.2024
В сила
20.12.2024
Състав
Пламен Неделчев Димитров, Кремена Иванова Краева, Люба Стоянова Стоилкова

Цитирани разпоредби

  • чл.46 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 310 гр. Силистра, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Люба Ст. Стоилкова

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Данаила Т. Г.а

Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20243400500473 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Жалбоподател: „БАНКА ДСК“ АД – редовно призовани, не се явява законен представител. Не се явява и юриск.А. А. М..

Жалбоподател: Ш. Н. А. – редовно призована, не се явява. За нея се явява назначеният особен представител адв.И. Г. К. – АК – СИЛИСТРА – надлежно упълномощен и приет от съда от днес.

ПРЕДИ ДАВАНЕХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА:

Постъпила е молба – становище, с вх.№4805 от 18.12.2024г. от „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощник ст.юриск.А. М., с която заявява, че поради служебна ангажираност не може да вземе участие в днешното съдебно заседание. Заявяват, че нямат възражения по проекта за доклад и нямат доказателствени искания. Считат подадената от Ш. А. въззивна жалба за неоснователна и необоснована и молят същата да бъде отхвърлена.

Поддържат подадената от тях въззивна жалба.

СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ.К.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ дава възможност на съдията докладчик да води съдебното заседание.

АДВ.К.: Получихме определението на съда.

В действителност това, което обжалваме не касае цялото решение на първоинстанционния съд, а само конкретна част от него и по – точно бих искал да поясня, че обжалваме решението в частта, в която Районен съд – Тутракан е определил дата за настъпване на предсрочната изискуемост. Само в тази част обжалваме решението. Първоинстанционният съд е приел дата за настъпване на предсрочната изискуемост – 16.06.2020г., а според мен трябва да е датата на получаване на препис от исковата молба от процесуалния представител.

СЪДЪТ: Това е правен извод на първата инстанция. Вие в коя част всъщност обжалвате решението, извън мотивите на първата инстанция – в частта, с която е осъдена или?

АДВ.К.: Да, тъй като има голямо значение кога е настъпила предсрочната изискуемост, във връзка с лихвата, която се претендира, тъй като тази лихва е начислена от 17.06.

СЪДЪТ: Да разбира ли съдът, че обжалвате решението на Районен съд – Тутракан в неизгодната за Ш. А. част?

АДВ.К.: Да. Обжалваме тази част, която е свързана с лихвата, която се претендира, касаеща предсрочната изискуемост. В диспозитива е определено, че Ш. А. трябва да плати мораторна лихва за забава, във връзка с тази предсрочна изискуемост и ние обжалваме този размер. Установителната част не жалим.

СЪДЪТ: С решението си Районен съд – Тутракан е отхвърлил установителния иск на банката. Осъдена е Ш. А. за главница, в размер на 16 397,16лв.

АДВ.К.: Не оспорваме главницата, който размер се получава след прихващане. Не обжалваме решението в частта, в която Ш. А. е осъдена да заплати главница по договора.

СЪДЪТ: Обжалвате ли решението в частта, в която Ш. А. е осъдена да заплати възнаградителната лихва, в размер на 604,08лв. за периода от 10.02.2020г. –16.06.2020г.?

2

АДВ.К.: В тази част също не обжалваме решението.

СЪДЪТ: Обжалвате ли решението в частта, в която Ш. А. е осъдена да заплати лихва за забава върху главницата, в размер на 3,26лв. за периода от 01.02.2020г. – 16.06.2020г.?

АДВ.К.: Не обжалваме и в тази част решението.

СЪДЪТ: Обжалвате ли решението в частта, в която Ш. А. Ш. А. е осъдена и да заплати лихва за забава върху главницата, в размер на 325,39лв., за периода 17.06.2020г. – 27.08.2020г.

АДВ.К.: В тази част обжалваме решението на първоинстанционния съд.

СЪДЪТ: Обжалвате ли решението в частта, в която Ш. А. Ш. А. е осъдена и да заплати законна лихва за забава върху главницата от 10.02.2023г. до изплащане на задължението.

АДВ.К.: Не обжалваме и в тази част решението.

СЪДЪТ: Т.е. обжалвате решението единствено в частта, в която Ш. Н.

А. е осъдена да заплати лихва за забава върху главница, в размер на 325,39лв., за периода 17.06.2020г. – 27.08.2020г.

АДВ.К.: Да, това обжалваме.

СЪДЪТ: Като считате, че примерно трябва да е друг и съответно сумата. Какви точно според вас трябва да са те?

АДВ.К.: Аз ще развия в пледоарията си в хода по същество.

СЪДЪТ: Значи интересът ви е за сума, в размер на 325,39лв. само, така ли?

АДВ.К.: Да, по отношение на нашата жалба.

Искам само да уточня нещо по доклада: В доклада на съда е записано, че не сме подали отговор на въззивната жалба до насрещната страна, а аз имам подаден такъв.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА въззивните жалби и отговора на „Банка ДСК“ АД по въззивната жалба на Ш. Н. А., в съответствие с Определение №686 от 07.11.2024г., което допълва с направеното в днешното съдебно заседание уточнение от процесуалния представител на Ш. Н. А., според което решението се обжалва от ответника единствено в частта, в която Ш. Н. А. е осъдена да заплати лихва за забава върху главницата, в размер на 325,39лв., за периода 17.06.2020г. – 27.08.2020г., като допълва доклада и с това, че срещу подадената 3 жалба от „Банка ДСК“ АД е подаден отговор от особения представител на ответника, който счита жалбата на „Банка ДСК“ АД за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

АДВ.К.: Бих искал да взема становище, тъй като във въззивната жалба се оспорва експертизата от въззиваемата страна – жалбоподател. Според мен това е недопустимо, тъй като страната се съгласи с експертизата, както и аз и нямаше никакви възражения на първата инстанция във връзка с тази експертиза. Същата се прие.

На следващо място се оспорва и приетият от Районен съд – Тутракан годишен процент на разходите, който също беше приет без възражения от двете страни. Аз намирам, че това оспорване е недопустимо.

Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна и ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.К.: Уважаеми окръжни съдии, тук само ще доразвия изложените от мен доводи, наведени в жалбата и в отговора ни на въззивната жалба.

Що се отнася до приетите от Районен съд – Тутракан дати на настъпила предсрочна изискуемост, аз заявявам следното:

Предсрочната изискуемост има действия от момента на получаването на волеизявлението лично от кредитополучателя. Уведомяването чрез друго лице, а именно Ведат Осман не е редовно. Правилата на чл.46 от ГПК не могат, според мен, да се приложат в тази ситуация, когато е налице частна кореспонденция.

Чл.46 от ГПК би следвало да се приложи само в хода на съдебно производство и нотариално такова, тъй като и лицата, които връчват, самите служители, за тях важат и по – високи професионални изисквания и законът, така да се каже, им дава повече доверие.

Освен това, чл.46 от ГПК не може да се тълкува разширително и да се прилага във всеки случай. Ако това не беше така, нямаше да има смисъл и от нотариални покани и други подобни.

В случая, волеизявлението на банката е изпратено по пощата, като в Закона за пощенските услуги също липсва такова препращане по реда на чл.46 от ГПК, а именно връчване чрез друго лице. Дори и да приемем хипотетично, че би могъл да се приложи чл.46 от ГПК, то не са изпълнени изискванията на самата разпоредба, а именно връчителят е събрал данни, че лицето не може да бъде намерено на адреса и не само това, самото връчване на другото лице Ведат Осман не е направено със задължение „да предам“ така, както изисква 4 законът. Принципът при всяко връчване, независимо от реда и характера на процедурата е съобщението да достигне лично до неговия адресат, а редовното получаване от друго лице е изключението.

Поради тези съображения намирам, че всички правни последици, които претендира „Банка ДСК“ АД, във връзка с настъпила предсрочна изискуемост трябва да се проявят не от 17.06.2020г., а от датата на получаването на препис от исковата молба от процесуалния представител.

По отношение възраженията на въззиваемата страна, касаещи погасяване на съответната част от главницата вноските на кредита за периода до 15.02.2020г. „Банка ДСК“ АД твърди, че е погасена тази част от главницата, във връзка с тези вноски, но подобно произнасяне от Районен съд – Тутракан, няма.