Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 11.02.2026, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Гражданско дело 552/2025
Вид
Решение № 13
Подписан
11.02.2026
В сила
22.07.2026
Състав
Божидарка Данчова Йосифова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Белоградчик, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20251310100552 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.

422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установявне съществуване на вземане с цена на иска: 10.73 евро. (20.99 лв.) - главница и 4.04 евро. (7.90 лв.) - мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата - по Фактура № 1323950665/ 22.06.2022 г. за периода 26.08.2022г. - 18.06.2025 г.

В Исковата молба, ищеца „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК 207473982, чрез пълномощника им адв. И. Лазов от САК, твърди, че на 18.06.2025 г . Ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника Ю. А. Л. въз основа, на което е образувано ч.гр.д. № 362/ 2025 г. по описа на Районен съд – гр. Белоградчик. Сочи се, че по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която заявлението е уважено.

Ищецът твърди, че в законоустановения срок, ответника Ю. А. Л. е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което на ищеца е указано и същия е предявил настоящия положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, срещу 1 ответника Ю. А. Л.. Твърди се, че между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника Ю. Л. е възникнало договорно облигационно отношение.“ БТК“ ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на обществени и далекосъобщителни мрежи и информационни системи на територията на Република България, както и за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги на своите абонати. Ищецът сочи, че на 19.04.2022 г. между „БТК” ЕАД и Ю.

А. Л. е сключен Договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2022 г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план i-Ttaffic XL+", в който план са включени мобилни и интернет услуги. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му.

Ответникът е ползвал предоставените му телекомуникационни услуги, но не е заплатил същите, поради което от страна на доставчика, са издадени следните фактури: Фактура № 1320815841/ 22.04.2022 г. за отчетен период от 19.04.2022 г. до 21.04.2022 г.; Фактура № 1322382567/ 22.05.2022 г. за отчетен период от 22.04.2022 г. до 21.05.2022 г.; Фактура № 1323950665/ 22.06.2022 г. за отчетен период от 22.05.2022 г. до 21.06.2022 г. На 22.04.2022 г. е издадена Фактура № 1320815841/ 22.04.2022г. за отчетен период от 19.04.2022 г. до 21.04.2022 г. Представената Фактура №1320815841/ 22.04.2022 г. включва стойността на ползваните телевизионни и интернет услуги в размер на 23,02 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена. На 22.05.2022г. е издадена Фактура №1322382567/ 22.05.2022 г. за отчетен период от 22.04.2022 г. до 21.05.2022 г. Представената Фактура № 1322382567/ 22.05.2022 г. включва стойността на ползваните телевизионни и интернет услуги в размер на 20,99 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена. На 22.06.2022 г. е издадена Фактура № 1323950665/ 22.06.2022г. за отчетен период от 22.05.2022 г. до 21.06.2022 г. Представената Фактура №1323950665/ 22.06.2022 г. включва стойността на ползваните телевизионни и интернет услуги в размер на 20,99 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена. Ищецът излага, че съгласно чл. 84 от 3ЗД, когато деня на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Поради това, че ответника е изпаднал в забава и не е заплатил сумите в деня, в който дължи изпълнение, същия дължи и сумата от 25,04 лв., представляваща мораторна лихва за забава, формирана както следва: 9,05 лв. по Фактура №1320815841/ 22.04.2022 г. за периода 10.05.2022 г. - 18.06.2025 г.;

2

8,09 лв. по Фактура №1322382567 /22.05.2022г. за периода 09.06.2022 г. 18.06.2025 г.; 7,90 лв. по Фактура №1323950665/ 22.06.2022г. за периода 26.08.2022г. - 18.06.2025 г. Ищецът твърди в Исковата молба, че д о настоящия момент горепосочената сума не е заплатена от ответника. Излага се, в Исковата молба, че на 31.05.2021 г., „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е сключила Договор за прехвърляне на вземания с „Иновативни Финанси“ ООД с ЕИК 201257149. Сочи е, че процесните фактури попадат в обхвата на договор за прехвърляне на вземане от 31.05.2021 г. между „БТК” ЕАД, като цедент и „Иновативни Финанси" ООД, като цесионер, а името на длъжника и размера на изкупеното вземане на длъжника е описано в представено по делото Извлечение от Приложение №1 към горепосочения Договор за цесия. Ищецът твърди, че цесионера „Иновативни Финанси" ООД, в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, е изпратило уведомление до ответника Ю. А. Л. на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. От своя страна, на 03.08.2023 г. „Иновативни Финанси“ ООД е прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на ищеца „Евро Финанс Колект България" ЕООД. „Иновативни Финанси“ ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 03.08.2023 г. е изпратило уведомление по пощата до Ю. А. Л. на основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. При тези обстоятелства се сочи, че ищцовото дружество - цесионер, е активно легитимирано да предяви заявление на основание чл. 410 от ГПК, както и настоящия установителен иск по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.

Предвид горното, се претендира съдът да приеме за установено, че ответникът Ю. А. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б, ул. „" № дължи на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД с ЕИК 207473982, със седалище и адрес на управление: гр. С, р-н „С, ул. „", № 2, ет. 4, представлявано от С. К.

Н. сумите: 65,00 лв. - главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2022 г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „i-Ttaffic XL+", в който план са включени мобилни и интернет услуги, както и 25,04 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 18.06.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

3

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В проведените по делото открити съдебни заседания представител на ищеца не се явява, като са депозирани писмени становища за уважаване на предявения положителен установителен иск. Претендират се и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил Отговор от процесуалния представител на ответника Ю. А. Л. – мл. адвокат А. М. от САК. С отговора ответника признава, че дължи на ищеца сумите по Фактура № 1323950665 от 22.06.2022 г. - главница в размер на 20.99 лв. и мораторна лихва в размер на 7.90 лв. - за периода 12.07.2022 г. - 18.06.2025 г. По отношение на останалите искови претенции - оспорва предявения положителен установителен иск.

Твърди, че към датата на прехвърляне на вземанията от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „Иновативни Финанси“ ООД 31.05.2021 г., цедентът не е имал вземания към тази дата спрямо ответника Ю. Л. и поради това „Евро Финанс Колект България“ ЕООД не е придобил същите от „Иновативни Финанси“ ООД. Сочи, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, като тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Сочи се, че договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Договорът за цесия от 31.05.2021 г., с който се прехвърлят вземания, възникващи въз основа на сключен почти единадесет месеца по-късно Договор за електронни съобщителни услуги от 19.04.2022 г., е нищожен в частта му за вземанията, възникващи от сключения договор между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Ю. А. Л., поради липса на предмет. Поради това, след като вземанията на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД към ответника, не са прехвърлени на „Иновативни Финанси“ ООД с Договора за цесия от 31.05.2021 г., съответно няма как „Иновативни Финанси“ ООД да прехвърли на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД нещо, което не притежава. Твърди, че ищецът не е носител на процесните вземания и претенциите му следва да бъдат отхвърлени.

Оспорва представеното от ищеца „Извлечение от Приложение № 1“ към Договор за прехвърляне на вземания от 31.05.2021 г. като твърди, че липсва на дата в приложението поради което и не са налице данни за спазване на срока за издаването му, предвиден в чл. 2, б. „Б“ от договора за цесия. Съгласно тази разпоредба, договорът обхваща вземания, които цедентът периодично 4 прехвърля на цесионера в рамките на 24 месеца от сключването му. Поради това, въз основа на представеното „Извлечение от Приложение № 1“ към Договора за прехвърляне на вземания от 31.05.2021 г., не може да се направи еднозначен извод, че вземането на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлено на „Иновативни Финанси“ ООД. С отговора, от страна на пълномощникът на ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност на задълженията на Ю. Л. по Фактура № 1320815841/ 22.04.2022 г. и по Фактура № 1322382567 /22.05.2022 г. Сочи се, че крайният срок за плащане на Фактура № 1320815841/22.04.2022 г. е бил 09.05.2022 г., а на Фактура № 1322382567/ 22.05.2022 г. – 08.06.2022 г. С оглед на това, е изтекла кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД относно задълженията по Фактура № 1320815841/ 22.04.2022 г., а към 09.06.2025 г. е изтекла погасителната давност за задълженията по Фактура № 1322382567/ 22.05.2022 г. Месечните задължения на Ю. Л. по тези две фактури представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като се касае за повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с фиксиран падеж.

В хода на устните състезания, пълномощникът на ищеца не се явява.

Представя писмени бележки.

Към делото е приложено ч. гр. д. № 362/ 2025 г. по описа на РС – Белоградчик.

Във връзка с направеното възражение от страна на ответника за настъпила погасителна давност по отношение на вземането на ищеца по Фактура № 1320815841/ 22.04.2022 г. и по Фактура № 1322382567 /22.05.2022 г., ищецът на осн. чл. 232 ГПК, е оттеглил предявения иск за сумите - 23.02 лв.

- главница и 9.05 лева - лихва - по Фактура № 1320815841/ 22.04.2022 г.и за сумите 20.99 лв. - главница и 8.09 лв. - мораторна лихва по Фактура № 1322382567 /22.05.2022 г.

Поради това, съдът е прекратил производството по отношение на иска за тези суми и делото е продължило за вземането по Фактура № 1323950665/ 22.06.2022 г. за периода 26.08.2022г. - 18.06.2025 г . По отношение на това задължение ответника е признал иска на ищеца. С отговора, е заявил, че признава, че не е заплатил на ищеца това свое задължение и не оспорва дължимостта му. Предвид направеното признание на иска, ищеца е поискал 5 съдът да постанови Решение при признание на иска, предвид признанието на ответника - че дължи сумата по исковата претенция.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл. 237 ГПК – за постановяване на решение при признание на иска.

Признанието на ответника е направено изрично и същото не може да бъде оттеглено. Ответникът признава по категоричен начин, че има съществуващо вземане спрямо ищеца. Не са налице законовите ограничения на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Предявеният иск е допустим и предявен при наличие на правен интерес от търсената с иска защита. Доказано е от писмените доказателства по делото, че ищеца има изискуемо вземане спрямо ответника. Представени са доказателства, че ответника е ползвал телекомуникационните услуги за исковия период, но не е заплатил същите.

Искът е доказан по основание и размер – за претендираната главница и мораторна лихва. Доказа се, че ответника не е заплатил на ищеца ползваните от него телекомуникационни услуги за периода 26.08.2022 г. - 18.06.2025 г., за които е издадена Фактура № 1323950665/ 22.06.2022 г. за сумите: 10.73 евро.