Решение № 312 от 24.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Перник, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720108020 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Калофер № 1, ет. 5 против Министерство на правосъдието, БУЛСТАТ 000695349, със седалище: гр. Перник, ул. Славянска № 1.

С определение № 254/26.01.2026 г. като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирана Д. П. В. – държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Перник, изпълнявала и длъжността съдия по вписванията в Районен съд – Перник за времето от 24.01.2025 г. до 06.03.2025 г. въз основа на заповед № СД-03-06/24.01.2025 г. на министъра на правосъдието.

Ищецът твърди, че с молба вх. № 608/17.02.2025 г. на Служба по вписванията – гр.

Перник е поискал заличаване на отбелязване на договор за особен залог на вземания от **.**.**** г., сключен между него и „Прайвът Кредит Стръкчиъринг“ С. А. Р. Л./Private Credit Structuring S. A. R. L./, вписан в същата служба с вх. Рег. № ****/**.**.**** г., том 3, акт 86. Излага, че с Определение № 15/17.02.2025 г. на съдия по вписванията Д. В. при ПРС е отказано заличаването на вписания особен залог.

Сочи, че срещу постановения отказ е подал жалба с вх. № 15/27.06.2025 г., по която е образувано ЧГД № 505/2025 г. по описа на ПОС, по което с определение № 618/11.09.2025 г. отказът е отменен като незаконосъобразен, а преписката е върната на съдията по вписванията за заличаване на отбелязването.

1

Поддържа, че в резултат на незаконния отказ да се извърши вписването е претърпял имуществени вреди, тъй като е заплатил държавна такса в размер на 25 лв./12.78 евро/ и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500 лв./255.65 евро/. Счита, че от датата на плащанията – 26.06.2025 г. ответникът дължи лихва за забава в размер на 14.33 евро до датата на завеждане на исковата молба – 26.11.2025 г.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в заплащане на държавна такса в размер на 12.78 евро и адвокатско възнаграждение в размер 255.65 евро, причинени с незаконосъобразен отказ, обективиран в Определение № 15/17.02.2025 г. , постановено от Д. П. В. – държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Перник, изпълнявала и длъжността съдия по вписванията в Районен съд – Перник за времето от 24.01.2025 г. до 06.03.2025 г. въз основа на заповед № СД-03-06/24.01.2025 г. на министъра на правосъдието, отменен с определение № 618/11.09.2025 г. по ЧГД № 505/2025 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва в размер на 14.33 евро, считано от 26.06.2025 г. до 26.11.2025 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2025 г. до окончателното плащане.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба с приложенията към нея са връчени на ответника и на третото лице – помагач.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът – Министерство на правосъдието е подал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен.

Поддържа, че с иска за присъждане на обезщетение се заобикаля законовата уредба, съдържаща се в ГПК, регламентираща разноските в охранителното производство. Сочи, че производството по чл. 32а, ал. 1 от ПВ е охранително, поради което направените в него разноски са за сметка на молителя. Излага, че ответникът по делото – Министерство на правосъдието не е страна в производството по вписване, поради което не носи отговорност за разноските, направени в хода му.

Ответникът твърди, че не е налице фактическият състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за възникване на отговорността му. Не оспорва обстоятелството, че по отношение на съдията по вписванията, постановил процесния отказ има качеството на „възложител на работа“ по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Поддържа, че отказът за извършване на вписване не представлява неправомерно действие, поради което не може да породи задължение за отговорност за вреди. Сочи, че при постановяването му съдията по вписванията, в качеството си на независим държавен орган издава властнически акт по вътрешно убеждение, който има превантивен характер. Счита, че дейността по постановяването му в изпълнение на законово правомощие и има оценъчен и правоприлагащ характер, поради което не е противоправна и виновна.

Ответникът излага, че заплатените от ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение не представляват вреда, тъй като не са резултат от нарушаване на общото правило да не се вреди на другиму. Сочи, че направените разходи за адвокатско възнаграждение не са в пряка 2 причинно-следствена връзка с процесния отказ, тъй като са следствие от сключен договор за правна защита и съдействие. Излага, че преценка на страната е дали да упълномощи адвокат, тъй като адвокатското представителство не е задължително. Оспорва разходите да са реално направени. Счита договора за правна защита и съдействие за антидатиран и неистински.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице – помагач на ответника. Предявеният иск е оспорен изцяло. Излага се, че не е налице нито една от кумулативно изискуемите предпоставки за осъществяване състава на чл. 45 от ЗЗД, който е правопораждащ и за отговорността на възложителя на работа, какъвто е ответника.

Твърди, че процесният отказ на съдията по вписванията не представлява противоправно действие по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като е постановен от компетентен за това държавен орган в обема на правомощията му, по предвидения процесуален ред и при спазване на изискуемата форма. Сочи, че отказът да извърши вписване е изрично предвиден в закона като правомощие на съдията по вписванията в хода на провежданото от него производство. Излага, че със съдебния акт, с който е отменен постановения отказ, не е отменено извършеното от съдията по вписванията процесуално действие и не се установява противоправността на последното. Поддържа, че действието по издаване на отказа, като извършено в изпълнение на правомощията по закон на съдията по вписванията не е противоправно, тъй като е допустимо и не е забранено от закона или правилата на морала.

Третото лице – помагач оспорва ищецът да е претърпял твърдените от него имуществени вреди. Счита, че заплатените от него разноски в производството по обжалване отказа на съдията по вписванията не представляват вреди по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Поддържа, че производството по вписване е охранително, а съдията по вписванията не е страна в него, поради което не дължи разноски. Сочи, че в чл. 541 от ГПК изрично е уредено, че направените в охранителното производство разноски са за сметка на молителя. Излага, че нормата е специална, поради което изключва възможността същите тези разноски да бъдат претендирани от молителя по друг ред – на деликтно основание. Счита, че с предявената претенция се заобикаля разпоредбата на чл. 541 от ГПК, което действие на основание чл. 26 от ЗЗД е незаконосъобразно.

Поддържа, че в ГПК е предвидена изрично деликтна отговорност за съдебния изпълнител и за частния съдебен изпълнител във връзка с осъществяваните от тях действия в изпълнение на правомощията им, но не е предвидена такава за съдията по вписванията.

При условията на евентуалност третото лице – помагач твърди, че предявеният от ищеца иск представлява злоупотреба с право, тъй като процесният отказ е постановен поради непредставяне от ищеца на изискуем за вписването документ, като молителят е имал възможност да подаде нова молба за вписване вместо да обжалва отказа, за което би направил по-малко разноски.

Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Излага 3 се, че то не е съответно на фактическата и правна сложност на предоставената правна помощ, както и на извършената работа, поради което размерът му не съотносим с критериите заложени в Решение СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не и изпратил представител. С писмена молба е заявил, че поддържа предявения иск по подробно изложени съображения. Моли съда да го уважи и да присъди направените съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител. С писмена молба е посочил, че оспорва иска и поддържа подадения отговор. Моли съда да отхвърли исковата претенция по подробно изложени съображения.

В съдебно заседание третото лице – помагач, чрез пълномощника си – адв. Р.П., оспорва иска и поддържа подадения отговор. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с разпоредбите на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

От приложените по делото преписка на Служба по вписвания – гр. Перник, образувана по молба вх. № 608/17.02.2025 г. и ЧГД № 505/2025 г. по описа на Окръжен съд - Перник се установява, че с молба вх. № 608/17.02.2025 г., подадена до Службата по вписвания – гр.

Перник ищецът „ЛЕНО“ АД е поискал заличаване на вписаното отбелязване на договор за особен залог на вземания от **.**.**** г., вписан в СВ – гр. Перник, с вх. рег. № ****/**.**.**** г., том 3, акт 86 относно ипотечно вземане, обезпечено с ипотека, учредена съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията – гр. Перник, с вх. № рег. № **** от 23.04.2021 г., акт ***, том 1, дело № 957 от 2021 г. върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент № **, с идентификатор *****.***.**.*.** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД – 18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия.

Към молбата са представени нотариално заверени препис – извлечения на декларация – съгласие за частично заличаване, удостоверение за вписвания за определен период от ЦРОЗ, копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, копие от договор за залог, доказателства за внесена държавна такса, копие от пълномощно.

С определение № 15/17.02.2025 г. Д. В. – съдия по вписвания при Районен съд – Перник е отказала заличаване на вписването на особен залог върху вземане, обезпечено с договорна ипотека, учредена съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том *, рег. № ***, дело № 154/2021 г. на нотариус М.М., рег. № *** на НК, вписан в Службата по 4 вписвания – гр. Перник, с вх. № рег. № **** от 23.04.2021 г., акт ***, том 1, дело № 957 от 2021 г.

Срещу определението е подадена жалба от „ЛЕНО“ АД с вх. № 15/27.06.2025 г., чрез адв.

Н. П.. Към жалбата е приложено пълномощно по силата, на което Александър Тонков – изпълнителен директор на „ЛЕНО“ АД е упълномощил адв. Н. П. да го представлява пред съдилищата. Приложен е и договор за правни услуги, в оригинал, сключен на 26.06.2026 г. между „ЛЕНО“ АД и адв. Н. П.. С договора адв. П. се е задължил да осъществи правна защита и представителство по обжалване на определение № 15/17.02.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Перник срещу възнаграждение в размер на 500 лв., с равностойност 255.65 евро. Отразено е, че договорното възражение е изплатено изцяло в брой в деня на подписване на договора. Към жалбата е приложена и разписка от 26.06.2025 г., от която се установява заплащането на държавна такса по сметка на Окръжен съд – Перник в размер на 25 лв., с равностойност 12.78 евро.

Оспорването на достоверността на датата на договора за правни услуги е без правно значение за настоящия спор, тъй като тя няма отношение към възникването на спорните субективни права. Наред с това, този договор е приложен към жалбата, с която е сезиран Окръжен съд – Перник и която има достоверна дата по смисъл на чл. ***, ал. 1 от ГПК. За такава се счита, датата, на която е извършено удостоверяване от служител на Окръжен съд – Перник за постъпването и в съда, а именно 07.07.2025 г. От изложеното следва, че към 07.07.2025 г. договорът за правни услуги е съществувал.