Решение № 39 от 11.03.2024, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Чирпан, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело № 20235540100561 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ищецът твърди, че за периода от 27.03.2020 година до 31.05.2021 ответникът по делото има незаплатени задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.

Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 469. 66 лв., както и мораторна лихва към главницата за периода от 30.04.2020 година до 31.03.2021 година в размер на 85.12 лв. за обект, находящ се в XX XX, ап. 9. Посочва, че съгласно чл. 198о от Закона за водите предоставянето на ВиК услуги на потребителите си извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № 0101415327. Отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Ответникът е имал качеството на потребител за процесния период съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година и чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. Пловдив - бил е собственик на имота за процесния период, като посоченото обстоятелство е видно от подадено заявление за промяна на партида с вх. № ВП-70256 от 28.05.2021 година от новия собственик на имота Славчо Асенов Стойнов – Нотариален акт за покупкопродажба № 120, том № 42, дело № 8589/2021 с дв. вх. рег. № 15423 на СВ при ПРС.

На 30.10.2019 година на ответника са били връчени два броя известия за нередовен водомер № 6679 и 6678 на основание чл. 21 от ОУ, с които са дадени предписания измервателните устройства в имота /водомери/ да бъдат подложени на метрологична 1 проверка съгласно Закона за измерванията, тъй като същите са били с изтекли такива съгласно относимата наредба за метрологичната проверка на измервателни устройства.

Задължение на потребителя съгласно чл. 16, ал. 4 от ОУ е да полага за негова сметка на метрологична проверка на всеки 10 години от монтажа измервателните устройства за отчет на вода, находящи се в имота му. Ответникът не е изпълнил даденото му предписание, поради което отчетът се е извършвал съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия на ВиК оператора. Претендира присъждането на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че не оспорва, че ищецът е предоставял услуги на ответника за имота в XX ***, ап. 9 и поради това предявеният иск е частично допустим. Твърди, че ответникът е живял в горепосочения имот заедно със съпругата си Ели Манолова Х.а, ЕГН **********, който имот е семейно жилище. През 2019 година съпрузите подават молба за прекратяване на брака им по взаимно съгласие и съгласно Решение № 666 от 24.02.2020 година на I-ви брачен състав на ПРС по гражданско дело № 11272 от 2019 година, бракът им е прекратен. В същото решение районният съд е предоставил ползването на семейното жилище на съпругата Ели Манолова Х.а /след развода с предбрачната фамилия Палакарска/ до 31.12.2020 година, като изрично е разпоредил тя да заплаща всички консумативи за ползването на жилището, в това число и за вода. Достъпът на ответника до семейното жилище е бил невъзможен поради сменени брави на вратата. В края на месец ноември 2020 година от ищцовото дружество се свързват по телефона с ответника и го известяват, че дължи неизплатени суми за изразходвана питейна вода и отведена канална вода. Ответникът посещава офис на дружеството на 24.11.2020 година и подава заявление в свободен текст, че няма достъп до жилището, не го ползва и прилага копие от съдебното решение на ПРС за доказателство. Молбата му е приета с вх. № 94-М-7224 от 24.11.2020 година. На 16.04.2021 година ответникът посещава офис на ищцовото дружество в гр. Пловдив и заплаща всички натрупани задължения към ищеца за периода от 25.04.2019 година до 30.01.2020 година в общ размер на 194.41 лв. Налице е изпратена покана за доброволно плащане от ищеца от 23.04.2021 година, изпратена до бившата съпруга Ели Манолова Палакарска. Прави изрично изявление в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, че искът е частично основателен, като оспорва размера на задълженията за периода от месец февруари 2020 година до месец декември 2020 година включително.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест, както следва: Ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. Наличието на валидно облигационно отношение между ищеца и ответника, по силата на което е предоставял водоснабдителни услуги, както и качеството на ответника като абонат/потребител на ВиК услуги за процесния период; 2. Размерът на дължимото възнаграждение за доставените ВиК услуги, като в този смисъл докаже, че сумите са начислени съобразно нормативните правила и действащите за периода цени на услугата, съответствие с обема на реално доставеното количество вода за процесния период, качество на доставената услуга и измерване на количеството вода.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

По чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. Възникване на главното парично задължение; 2. Настъпване на неговата изискуемост; 3. Моментът, от който ответникът е в забава. В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяването на дълга на падежа.

Допуснати и приети като писмени доказателства по делото са: Обобщена справка за неплатени задължения на абоната; справка за водомерите на абонат, копие от карнети за периода на задълженията; заявление за промяна на партида с вх. № ВП70256 от 28.05.2021 година; нотариален акт за покупко-продажба № 120, том 42, дело 2

№ 8589 от 2021 година с дв.вх.рег. № 15423 на СВ-ПРС; известия за нередовен водомер №№ 6679 и 6678 от 30.10.2019 година; покана за доброволно плащане от 23.04.2021 година; касов бон от 16.04.2021 година, бележка с вх. № 94-М-7224 от 24.11.2020 година и Решение № 666 на Районен съд гр. Пловдив по гражданско дело № 11272 от 2019 година. Приложено по делото е и частно гражданско дело № 390 от 2023 година по описа на Районен съд гр. Чирпан.

С протоколно Определение на съда от 09.01.2024 година по делото са приети като писмени доказателства фактури с №№ 0046804262/27.11.2020 г.,

0046804264/27.11.2020 г., 0046804266/27.11.2020 г., ***/27.11.2020 г., 0046804270/27.11.2020 г., 0046804272/27.11.2020 г., 0046804274/27.11.2020 г., 0046804276/27.11.2020 г., 0046804280/27.11.2020 г., 0046804282/27.11.2020 г., **********/27.11.2020 г., 0046804286/27.11.2020 г., 0046804288/27.11.2020 г., **********/27.11.2020 г., 0046804292/27.11.2020 г., 0046804294/27.11.2020 г., 0046804296/27.11.2020 г., 0046891449/30.11.2020 г., 0046891451/30.11.2020 г., 0047184893/31.12.2020 г., 0047184894/31.12.2020 г., 0047675606/29.01.2021 г., 0047675607/29.01.2021 г., 0047968299/26.02.2021 г., 0047968300/26.02.2021 г., 0048248962/31.03.2021 г., 0048248966/31.03.2021 г., 0048517481/29.04.2021 г., 0048517484/29.04.2021 г., 0048821117/31.05.2021 г. и **********/31.05.2021 г., справка за издадени фактури за главница и лихви.

С протоколно Определение на съда от 13.12.2023 година размерът на неплатените задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в XX XX, ет. 3, ап. 9, за периода от 01.01.2021 година до 17.05.2021 година са обявени като обстоятелства, ненуждаещи се от доказване предвид изричното изявление на ответника, че признава този размер на ищцовата претенция и не го оспорва. Съответно оспорва исковата претенция по отношение на главницата за периода от 27.02.2020 година до 31.12.2020 година в размер на 270.78 лв. и 52.55 лв. лихва и не оспорва същата за посочения по-горе период в размер на 199.88 лв. главница и лихва в размер на 32.57 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое вътрешно убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното частно гражданско дело № 390 по описа на РС Чирпан за 2023 година претендираните от ищеца вземания съответстват на тези по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 235 от 09.06.2023 година, възлизащи на 469.66 лв. главница за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 27.03.2020 година до 31.05.2021 година, ведно със законната лихва за периода от 12.05.2023 година до изплащане на вземането, сумата от 85.12 лв., представляваща лихва, обезщетение за забавено плащане за периода от 30.04.2020 година до 31.03.2023 година. Заповедта е връчена на длъжника на 14.06.2023 година, а възражението по реда на чл. 414 от ГПК е подадено в едномесечния срок – на 26.06.2023 година. На 07.07.2023 година ищцовото дружество е уведомено, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е подадено възражение от длъжника. В едномесечния срок ищцовото дружество е предявило иска си, като по заповедното производство е депозирана молба, с вх. № 3381 от 03.08.2023 година с приложена искова моба.

Съдът намира в тази връзка, че предявените установителни искове по реда на чл.

422 от ГПК са допустими, тъй като са подадени в срок и имат за предмет вземанията по заповедното производство.

По основателността на исковете:

Дружеството-ищец следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между ищеца и ответника, по силата на което е предоставял 3 водоснабдителни услуги, както и качеството на ответника като абонат/потребител на ВиК услуги за процесния период; размерът на дължимото възнаграждение за доставените ВиК услуги, като в този смисъл докаже, че сумите са начислени съобразно нормативните правила и действащите за периода цени на услугата, съответствие с обема на реално доставеното количество вода за процесния период, качество на доставената услуга и измерване на количеството вода.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане на територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Сключването на индивидуален писмен договор между страните не се изисква за доказване на договорната връзка между страните по делото. По частно гражданско дело № 390 от 2023 година са приложени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 година, точка 32.