Решение № 820 от 25.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Пазарджик, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220104733 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. А. от с. Ц., общ. Л. срещу "Застрахователно дружество Евроинс" АД - гр. София за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 15000 лв. (7669,38 евро) заедно със законната лихва от предявяването на претенцията пред застрахователя - 28.09.2023 г., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания, свързани с телесно увреждане, настъпило в резултат на ПТП, за което вина има водачът на автомобил, застрахован при дружеството ответник по застраховка "ГО на автомобилистите" - иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 26.07.2023 г. около 8,20 ч. ищцата А. А. се движела по банкета покрай улица в село Ц. заедно със своя приятелка. Лек автомобил "*********", управляван от Н. Ч., се движел по същата улица, водачът загубил управлението, излязъл на банкета и блъснал двете пешеходки. Вследствие на удара ищцата претърпяла тежки травматични увреждания. Съставеният за инцидента протокол за ПТП с пострадали лица отразил, че виновен за инцидента е водачът и било образувано досъдебно производство. За автомобила имало застраховка "ГО" в ответното дружество "Евроинс" АД. Ищцата била откарана в болницата, където и била поставена диагноза "контузия на ляв глезен", било и предписано лечение с медикаменти и и била направена гипсова имобилизация. Наложило и се да ползва постоянната помощ на близките си във всекидневието за период от близо три месеца, включително за прости дейности като приготвяне на храна, хигиенни нужди и пазаруване. Тя не можела да се движи без помощни средства, прекарала първия месец 1 основно на легло, а всичко това повлияло и на психиката и; станала неуверена, страхувала се да излиза навън без компания, при възстановяването трудно се решила да направи първите стъпки сама. Дотогава била борбена и активна, а след инцидента близките и казвали, че не могат да я познаят; страдала от безсъние, налагало се да употребява сънотворни и обезболяващи медикаменти, споменът от случилото се я връхлитал, най-често в сънищата и, изпитвала страх от пътната обстановка, настъпили нарушения в нормалния и социален живот. На 28.09.2023 г. тя подала молба за обезщетениe съобразно чл. 380 от КЗ, но в предвидения тримесечен срок дружеството не заплатило обезщетение, затова се иска присъждането му.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Признава наличието на валидна застраховка, но оспорва механизма на ПТП, като счита, че става дума за случайно деяние - без вина, за което нито деецът, нито застрахователят носят отговорност.

Ако евентуално се установи основанието на претенцията, счита, че претендираният размер е завишен. Видно от представения лист за преглед на пациент, не се е налагала хоспитализация и ищцата е била освободена за домашно лечение. Няма данни за усложнения, от което следва, че ищцата се е възстановила напълно в кратък срок.

Ответникът прави и възражение за съпричиняване - счита, че ищцата като пешеходка е предприела пресичане на пътното платно на нерегламентирано място, не се е съобразила с приближаващото превозно средство, ненужно е удължила пътя и времето за пресичане, като спряла на платното; алтернативно твърди, че не се е движела по тротоара или банкета, въпреки че са били налични такива, и се е движела попътно, а не насрещно на движението, с което е допринесла за произшествието. Оспорва началната дата на законната лихва, като счита, че тя се дължи при условията на чл. 497 от КЗ.

Ответникът е направил искане за привличане като подпомагаща страна на водача на автомобила Н. М. Ч., мотивирано с това, че видно от протокола, водачът е напуснал мястото на ПТП преди идването на полицията, което при осъждане би станало основание за обратен иск. Привличането е допуснато, като в това производство обратен иск не е предявен.

Третото лице помагач е представило отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва изцяло твърденията от исковата молба. По отношение на травмите сочи, че на рентгенографията на глезенна става, направена в деня на произшествието, не личат травматични изменения, т.е. не е констатирано счупване на глезенна става; поставена е само гипсова имобилизация, но без хирургична намеса или предписана рехабилитация, лекарства.

Липсват тежки травматични увреждания, а още повече, че от експертизата се установява, че се е възстановила за 12-15 дни без дефицит и усложнения. Неоснователни са следователно твърденията, че тя се е нуждаела от помощ в продължение на три месеца и че това се е отразило на психиката и, с оглед на което и претендираното обезщетение е завишено.

Оспорва също ПТП да е в причинна връзка с изгубване на управлението на автомобила от него или с други негови противоправни действия, а твърди, че пострадалите сами са поставили в риск живота и здравето си. Те не са се придвижвали по пътя, а са събирали трева в южния край на платното, с което са нарушили правилото, че могат само да се движат 2 вляво на платното обратно на посоката на движението на автомобилите, стоейки с гръб към движението. По-нататък твърди съпричиняване. Оспорва да е напускал местопроизшествието, а твърди, че се е прибрал в дома си, намиращ се на 15-20 метра, тъй като се вдигнало кръвното му налягане в резултат на виковете и виковете на ищцата и снаха и З., които се заканвали със саморазправа от страна на синовете на А.. Поради техния ромски произход той възприел заканата още по-сериозно. Ч. страда от сърдечно-съдови заболявания, претърпял е два мозъчни инфаркта, взема ежедневно лекарства и поради вдигането на кръвното налягане се наложило да се прибере, за да се успокои и същевременно да вземе лекарства. Когато го извикали, оказал пълно съдествие на служителите на полицията.

В хода на делото и в писмени защити страните поддържат изразените становища, като излагат доводи за доказаността им.

Доказателствата по делото, отнасящи се до обективната страна на произшествието и събитията около него, са относително непротиворечиви. Установява се следната фактическа обстановка:

Ищцата А. А., родена през ******* г., и третото лице помагач Н. Ч. живеят в село Ц., като синът на ищцата А. Г. притежавал къща в съседство с къщата на Ч..

На 26.07.2023 г. преди обяд Ч. и съпругата му се прибирали с автомобила си, след като били ходили да пазаруват в селото. Тяхната къща, както и тази на Г., се намирали на по-високо място в селото и пътят към тях имал наклон и завой непосредствено преди тези къщи.

Докато Ч. шофирал по улицата нагоре, слънцето греело срещу него. В това време ищцата и нейната снаха З. Г. се намирали пред къщата им и плевели тревата, растяща до къщата непосредствено покрай платното на пътя. Те били клекнали и били обърнати в посока с гръб и странично към автомобила. По данни на З. Г., разпитана като свидетелка, тя и свекърва и забелязали автомобила, но тъй като пътят бил широк, не очаквали, че ще ги удари. На свой ред Ч. поради заслепяване от слънцето или други фактори не забелязал двете жени навреме.

Първа ги видяла съпругата му и му извикала да спре; той веднага ударил спирачки, но не успял да спре или отклони автомобила, преди да достигне до тях, и ги блъснал със страничната му предна част. Ищцата и снаха и паднали в резултат на удара и при падането получили травми, като кракът на А. бил и притиснат от гумата на автомобила и се наложило Ч. да отмести автомобила назад, за да може освободи крака и.

По отношение на механизма на произшествието писмените доказателства и свидетелските показания не съдържат значителни противоречия и в съвкупност установяват описаното погоре.

В съставения констативен протокол за ПТП не е посочена причината за него. Образувано е досъдебвно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК с оглед причинена лека телесна повреда поради нарушаване на правилата за движение (непосочени конкретно).

То е прекратено, след като се установява, че телесната повреда, причинена на А., е лека.

Изводите на вещото лице П. К. за механизма и причините за ПТП гласят: “водачът на 3 автомобила, ускорявайки, не възприема пешеходците, отклонява автомобила надясно (...) и настъпва удар със скорост около 23 км/ч между автомобила и З. М. Г., след което настъпва втори удар между автомобила и А. А. А.“. Тези изводи съответстват на останалите събрани доказателства.

Относно характера на травмата доказателствата съдържат противоречия и съдът намира, че следва да цени заключението на вещото лице Б. П., което е използвало медицинската документация, съставена при постъпването на ищцата в „МБАЛ Пазарджик“ АД в деня на произшествието. Вещото лице определя получената травма като контузия на лявата глезенна става и оток на левия глезен, получени вследствие на притискане на левия крайник от гумата на лекия автомобил. Вещото лице базира заключението си основно на рентгенографията на глезена, която не установява фрактура и не потвърждава първоначалното подозрение за такава. Установява се още, че на пострадалата и е била предписана неуточнена терапия и глезенът и е бил имобилизиран с гипс. Според вещото лице болките и страданията са били най-силни непосредствено след получаването на травмата и постепенно са намалявали по интензитет, преминавайки напълно за 10-12 дни, без остатъчни и бъдещи болки и страдания.

С оглед това заключение съдът счита, че не следва да кредитира показанията на З. Г. в частта им относно продължителността на възстановяването на нейната свекърва, в частност това, че тя била в гипс два месеца и половина, движела се „доста време“ с патерица или бастун и се нуждаела през цялото време от всекидневно битово обслужване от синове и другата снаха (доколкото свидетелката също не можела). Очаквано е свидетелите, близки до пострадалия, да преувеличават неговите страдания, както и обратно – свидетелите, близки до причинителя на вредата, биха ги омаловажавали. В конкретния случай обаче може да се счетат за обективни, пълни и достоверни медицинските заключения, а това означава, че в случая близки до истината са показанията на М. Ч., която твърди, че седмица след инцидента А. вече излизала и ходела из селото само с шина, без патерица, а по-малко от месец след инцидента не носела вече и шина. Свидетелката С. Ч., бивша кметица на селото и отдалечена и от двете страни, също не си спомня конкретно А. да е ползвала патерица или бастун, макар и думите и да са, че не може да каже „дали“ я е виждала с такива помощни средства.

Колкото до поведението на Н. Ч. след инцидента, квалификацията му като напускане на мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие по смисъла на чл. 500 от КЗ не е предмет от правна страна на настоящото дело, тъй като не е предявен регресен иск, но тъй като ответната страна е поискала привличането му като помагач и с оглед обвързване от силата на мотивите, следва да се отразят установените по настоящото дело факти, доказателствата за които също не са противоречиви. Ч. се е отдалечил от местопроизшествието само на метри, за да се прибере в къщата си, намираща се в съседство; това прибиране в дома му вероятно е било предизвикано от притеснение и уплаха от виковете на двете пострадали жени и семейството им и от желание да вземе лекарства за намаляване на кръвното налягане, каквито са му били предписани с оглед хроничните му 4 заболявания, типични за напредналата му възраст. Самоличността му е била известна на всички, както и участието му в произшествието, той се е явил в кметството, когато е бил повикан, и не се е опитвал да отрича, че е управлявал автомобила. Тези обстоятелства всъщност не са спорни и нито свидетелските показания, нито представените документи им противоречат.

Не се оспорва, че ищцата е предявила претенция за обезщетение пред ответното дружество на 28.09.2023 г.