Определение № 384 от 10.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Частно наказателно дело 6719/2022
- Вид
- Определение № 384
- Подписан
- 10.05.2023
- В сила
- 17.07.2023
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 12а · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 384 гр. Пловдив, 10.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Г. Бекяров като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Частно наказателно дело № 20225330206719 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба на В. Б. Ц. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.11.2022 г. по досъдебно производство № 104/2020 г. на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 849/2020 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради липса на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление. Излагат се съображения за неговата незаконосъобразност, свързана с доказателствата по делото и най-вече изготвените съдебномедицински експертизи и кредитираните от прокурора, които жалбоподателят чрез процесуалния му представител счита за неправилни относно изводите за стара фрактура, датираща преди процесния инцидент. Затова и обжалваният се приема за необоснован, доколкото мотивите на прокурора за изградени въз основа на непълна фактическа обстановка. В тази връзка се прави искане за събиране на допълнителни доказателства.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално легитимирано лице, имащо право на обжалване, и е подадена в законоустановения 7дневен срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК за това, че на 09.12.2019 г. в гр. Пловдив е била нанесена телесна повреда на В. Б. Ц., 1 изразяваща се в счупване на горната фаланга на пети пръст на лявата ръка.
От фактическа страна се установява следното:
В. Б. Ц. живеел в *** в апартамент, намиращ се на ***. До есента на 2019 г. той съжителствал в апартамента с К.М.Д., с която се познавал от около 10 г. Ц. бил служител на МВР в пенсия. Той притежавал огнестрелно оръжие – пистолет марка „Глок 19“ № FTZ438, за който имал издадено разрешение за притежаване. Ц. носел пистолета винаги със себе си, поставен във вътрешен кобур марка „Вега“ от дясната страна на кръста си, доколкото бил десничар.
Л.В.С. бил *** в *** и през есента на 2019 г. живеел под наем в апартамент, намиращ се на ***. Отношението на Ц. спрямо С., който не познавал и бил виждал преди, се развило в негативна насока по повод на това, че последният често вдигал силен шум в квартирата си през нощта и с това пречил на Ц. да си почива. Последният се опитвал да комуникира със С. по този въпрос, но не срещал съдействие от него, тъй като не осъществявали контакт.
През месец декември 2019 г. С. решил да покани свои приятели в квартирата си, за да празнуват заедно студентския празник. Вечерта на 07.12.2019 г. в апартамента, обитаван от С., се събрали П.П.А., Т.Е.М., Л.Л.Р., Б.С.А., Е.И.Й. и В.Е.С.. Компанията се настанила в холното помещение и започнали да се веселят, като слушали силна музика и танцували, говорили си и се веселили. Празненството продължавало до малките часове на 08.12.2019 г.
Ц. бил обезпокоен от шума, идващ от апартамента, в който празнували младежите и не могъл да заспи. Той се надявал, че шумът ще утихне с напредването на вечерта, но това така не се случвало, което му създало силен дискомфорт. Той се афектирал и в крайна сметка решил да отиде до апартамента, обитаван от С., и да направи забележка за шума, идващ от там. Около 02:30 ч. на 08.12.2019 г. Ц. решил да вземе пистолета със себе си като извадил патронника му и освободил цевта му от намиращия се там патрон. Излязъл от апартамента си и се качил в асансьора, който да го откара до *** етаж. Качвайки се там той позвънил на входната врата на апартамент № **, от където се чувал шум и музика. Първоначално никой не му отворил, което допълнително го изнервило и той започнал силно да чука по вратата и вика. Чувайки силното тропане отвън младежите намалили музиката, С. отишъл да отвори входната врата на апартамента, а М. тръгнал с него, за да посети тоалетната, която била разположена до входната врата. Влязъл вътре в нея за да я ползва. След като С. отворил входната врата, видял пред себе си Ц., който бил много ядосан и извикал „Какво правите тука, бе?“, на което С. отговорил с думите „Какво да правим?“ Разменили допълнителни неустановени по делото реплики, при което Ц. извадил оръжието си от кобура и влязъл в коридора на апартамента. Опрял го в челото на С., а него избутал навътре в коридора на жилището, като го ударил с пистолета в областта 2 на главата. В това време от тоалетната излизал М. и виждайки, че непознат мъж е опрял пистолет в главата на неговия приятел, той решил да го обезвреди. Тъй като се намирал в гръб на Ц., М. хванал дясната му ръка, с която той държал пистолета и я извил, така че той да пусне оръжието, което паднало на пода. След това М. направил подсечка на Ц. и той паднал на пода. Двамата със С. го задържали на пода, като М. изритал пистолета на страни, за да не може Ц. да го достигне. В същото време вратата на хола се отворила и намиращите се вътре приятели на С. видели боричкането между Ц. и М. и пистолета, който бил в ръката на Ц.. А. също го забелязал, поради което влязъл в коридора и затворил вратата на хола. Той взел пистолета от земята и го изнесъл на терасата на апартамента, след което позвънил на тел. 112, за да съобщи за случилото се, тъй като С. и М. му казали, че Ц. е нахлул в апартамента и е опрял в пистолета си в главата на С.. Това изплашило много младежите, които не очаквали такава реакция по повод силната музика. По време на боричкането Ц. изпитал силна болка в областта на малкия пръст на лявата му ръка. Ц. бил преместен на пода в хола, като бил с лице надолу, а върху него се намирал М., който го възпрепятствал да се мърда. Между Ц. и младежите продължили да се разменят заплашителни и обидни реплики, като С. му ударил няколко шамара. Някой от компанията внесъл пистолета в стаята, където се намирали всички, и го поставил до главата на Ц..
Незабавно на мястото пристигнали полицейски служители от I РУ към ОД на МВР Пловдив, а именно С.В.В. и И.Д.К., които били посрещнати от А. и едно от момичетата. Те установили, че Ц. се намира на пода в хола на апартамента и М. е седнал върху него, за да му попречи да се изправи. На пода до главата на Ц. бил поставен неговият пистолет марка „Глок 19“ № FTZ438, който бил без патрон в цевта и не бил зареден. Същият бил внесен в стаята, след като А. се обадил по телефона на полицейските органи.
Младежите обяснили на полицейските служители, че Ц. е влязъл в апартамента, след като С. му е отворил входната врата и е опрял дулото на пистолета си до главата му, след което бил обезоръжен от М. и отведен в хола, за да чака идването на полицейските органи. От своя страна Ц. отрекъл пред полицейския служител В. да е вадил пистолета си и обяснил, че бил нападнат от С. и М. и бит от тях, при което пистолетът е паднал от кобура на земята. Ц. бил отведен в полицейското управление за изясняване на случая, а в последствие откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД Пловдив за преглед.
Съгласно изготвената по делото съдебномедицинска експертиза № 75/2020 на В.
Б. Ц. при инцидента са били причинени следните травматични увреждания – счупване на горната фаланга на пети пръст на лявата ръка; контузия на главата; кръвонасядане по клепачите на лявото око и по лявата очна ябълка; кръвонасядане по горния клепач на дясното око; кръвонасядане с оток и палпаторна болка по лявата лицева половина; две дъговидни охлузвания и овални кръвонасядания по шията от ляво; кръвонасядане 3 по дясната раменна област; контузия на дясната колянна става и установена по-късно лезия в задния рог на медиалния менискус с размер 1,14 см. От това заключение на вещото лице – съдебен лекар, става ясно, че на Ц. е била причинена средна телесна повреда във връзка с установеното счупване на горната фаланга на пети пръст на лявата ръка, а останалите травматични увреждания са му причинили леки телесни повреди.
Тъй като изготвената експертиза е била непълна и необоснована, с оглед обстоятелството, че в нейното изготвяне не е участвал специалист ортопед, по делото е била назначена и изготвена повторна съдебномедицинска експертиза № 18/2022 г. от вещо лице съдебен лекар и вещо лице ортопед-травматолог, като съгласно тяхното заключение вследствие на инцидента на В. Б. Ц. са били причинени следните травматични увреждания – контузия на главата; кръвонасядане по клепачите на лявото око и по лявата очна ябълка; кръвонасядане по горния клепач на дясното око; контузия с кръвонасядане и палпаторна болка по лявата лицева половина; две охлузвания и кръвонасядане по шията от ляво; кръвонасядане по дясната раменна област; контузия на дясното коляно, изразяваща се в травматичен оток, посттравматични възпалителни процеси и пълно разкъсване на вътрешния менискус. При подробен преглед на рентгеновите снимки на лявата длан на пострадалия от вещо лице ортопед се установило наличието на стара фрактура, настъпила преди датата на инцидента. Понататък в експертизата вещите лица подробно обясняват механизма на получаване на всяко едно от установените при Ц. травматични увреждания, които са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и болка и страдание; т.е. леки телесни увреждания.
По искане на Ц. и неговия повереник адв. Б. е била назначена и изготвена допълнителна СМЕ № 218/22 г., чието заключение във връзка с наличието или не на счупване на проксималната фаланга на пети пръст на лявата ръка на датата на инцидента вещите лица приемат, че счупването е с давност повече от двадесет дни, т.е. преди датата на инцидента – 08.12.2019 г.
Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л.
Б. С., П.П.А., Т.Е.М., Л.Л.Р., Б.С.А., Е.И.Й., В.Е.С. и проведените очни ставки.
Показанията на всички посочени свидетели са еднопосочни, непротиворечиви, последователни и достатъчно подробни относно всички релевантни обстоятелства по делото. В тази връзка показанията на С. и М., които са очевидци на поведението на пострадалия са еднопосочни относно държането му, емоционалното му състояние, употребата на личното му оръжие и приложената спрямо него сила за обезоръжаването му. В частност намиращият се в коридора Ц., изваденото от кобура оръжие и насочено към С., реакцията на М. се потвърждава и от показанията на по-голямата част от свидетелите, намиращи се в хола, а това именно са А., Р., А., В.Е.С., Макар и 4 възприятията да им са били ограничени в този миг от А., който е затворил вратата на хола, няма основания да се дискредитират показанията. Същевременно последващото поведение по поставяне на Ц. в хола с лице към пода, намиращият се седнал на него М., отношенията между Ц. и по-голямата част от компанията съдът също намира, че се установяват от показанията на посочените свидетели. Действително само А. сочи, че от страна на младежите са отправяни спрямо Ц. неприлични изрази и думи и пак тя споделя, че С. му е ударил няколко шамара. В тази част показанията й пък съответстват на показанията на Ц.. Затова и съдът им се довери.
При преценката на показанията на пострадалия Ц. съдът съобрази съответствието им с останалите събрани доказателства, вътрешната им (не)противоречивост и логическата им последователност. Въз основа на горното те не се оцениха изцяло като достоверен източник на информация за възникналите събития.
От една страна посочената от него версия не се подкрепя от нито един друг доказателствен източник. Нещо повече, в по-голямата си част противоречи на всички други показанията. Същевременно съдът ги намира за вътрешно противоречиви и неотговарящи на правилата на формалната и житейска логика. Безспорно се установява, че Ц. е бил силно афектиран от поведението на младежите в конкретната вечер, но така и от цялостното поведение на С. няколко месеца назад, доколкото много често се е чувало силен шум от обитавания от него апартамент. Оттук решението да им направи забележка около 2:30 ч. и неговото поведение би следвало да емоционално мотивирано. За последното свидетелства и твърдението на самия Ц., че е взел личния си пистолет с него, както се посочва и от останалите свидетели. Всъщност този му акт, редом с обстоятелството, че пистолетът му бил без патронник и патрон в цевта, излизат извън нормалното, обичайно и очаквано поведение в подобна ситуация. От една страна, собствениците на оръжие са длъжни да имат каса, където да съхраняват оръжието си, където и следва да е било поставено посред нощ. От друга, без патронник и патрон в цевта, то не би могло да служи за защита и практически е неизползваемо. И ако обосновава вземането му със себе си въз основа на навика, то същият би включил и поставянето на патронника.