Решение № 157 от 04.12.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Търговище, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П.А като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П.А Въззивно гражданско дело № 20243500500109 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 във вр. с чл. 258 и следващите от ГПК.

Депозирана е молба от въззивника по делото К. А. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес (населено място), чрез адв. Е. С. Д. - ВТАК с искане да бъде допълнено решение № 89 от 04.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 109 по описа на 2024 година на ОС – Търговище, с твърдението, че съдът не се е произнесъл по всички искания във въззивната жалба.

В молбата се твърди, че с депозираната въззивна жалба против решение № 10 от 31.01.2024 година по гр.д. № 414/21 по описа на РС – Омуртаг, постановеното решение е обжалвано в частта относно предоставянето на родителските права по отношение на детето на страните С. К.. Й., на неговата майка; определяне местоживеенето на детето при неговата майка; определения режим на лични контакти на бащата К. А. Й. с детето и в частта, в която бащата К. Й. е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 200 лв. и в размер на 180 лв., от 01.07.2021 година до 30.11.2021 година. Искането е било за отмяна на решението в обжалваните части. В решението липсва произнасяне по жалбата относно определения режим на лични контакти на бащата с детето, както и относно определената издръжка за бъдеще и за минало време. Твърди се, че решението по тези искове също е предмет на обжалване и доколкото липсва произнасяне, моли да се постанови решение, с 1 което да се допълни, постановеното такова с № 89 от 04.07.2024 г., по в.гр.д.

№ 109 по описа на 2024 година на ОС – Търговище.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК становище от насрещната страна не е постъпило.

След като обсъди изложените в молбата доводи за допълване на съдебното решение, съдът установи следното:

Производството по в.гр.д.№ 109/24 година е образувано по въззивна жалба на К. А. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес (населено място), чрез адв. Е. С. Д. – ВТАК против решение № 10 от 31.01.2024 г., постановено по гр. дело № 414/2021 година по описа на Районен съд – Омуртаг. Със жалбата е атакувано решението на първоинстанционния съд, в частта, в която съдът е опредЕ.л на основание чл. 127, ал. 2 от СК, детето С. К.. Й., с ЕГН **********, да живее при своята майка М. А. О., с ЕГН **********, с адрес:

(населено място), с местоживеене на адрес: (населено място); предоставил е на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето на майката; определе на основание чл. 127, ал. 2 от СК подробен режим на контакти между детето и неговия баща; осъдил е бащата К. А. Й. да заплаща на малолетното си дете С. К. Й., чрез неговата майка и законен представител М. А. О., месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от 01.12.2021 г. - датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на причини обуславящи нейното изменение или прекратяване, както и да заплати издръжка за минало време на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 180.00 лева месечно, считано от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. С решението е отхвърлен иска за заплащане на издръжка за минало време в останалата му част за разликата до 200 лева.

С решение № 89 от 04.07.2024 година по в.гр.д.№ 109/24 на ОС – Търговище, съдът е потвърдил обжалваното такова в следните части: в частта, в която е опредЕ.л детето С. К. Й., с ЕГН **********, да живее при своята майка М. А. О., с ЕГН **********; в частта му, в която съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето С.

К. Й. на майката М. А. О., както и в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от К. А. Й. против М. А. О., насрещен иск с правно основание чл.

127, ал. 2 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящия състав достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 250 от ГПК, предвижда ред за допълване на постановения съдебен акт, в случаите когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, заявено с искова молба, респ. с жалбата. Когато се касае за обжалваемо по инстанционен ред съдебно решение, съдът който го е постановил може да го измени в случай, че страната която твърди, че има 2 непроизнасяне по цялото искане депозира нарочна молба в едномесечен срок от връчването на решението. Липсата на произнасяне следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора и да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт.

Постановеното по настоящото дело решение е непълно, доколкото въззиваемият е обжалвал първоинстанционното такова и в частта, в която е определен режима на лични контакти с детето и неговата издръжка. Въпреки, че в жалбата въззивникът не е изложил доводи относно порочността на решението по тези искове, доколкото го е обжалвал и в тези части, съдът е следвало да се произнесе.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От показанията на разпитаните по делото свидетЕ., се установява, че между родитЕ.те на детето няма разбирателство как и от кого то да се отглежда то след тяхната раздяла.

От проведените социални проучвания от ДСП гр. Омуртаг и гр. Елена е установено, че и двамата родитЕ. притежават нужните битови условия за отглеждане на детето. То обаче е силно привързано към неговата майка, която към момента полага основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето. РодитЕ.те са се раздЕ.ли през 2021 година, детето е останало при своята майка, а бащата е работел в Холандия. Контактите му с детето са били основно през социалните мрежи и то почти не го познава. Раздялата на родитЕ.те неминуемо влече след себе си като последица и раздялата на децата с единия родител. За да се защитят интересите на децата, които налагат последните да имат контакти и с двамата си родитЕ., то следва да бъде определен подходящ режим и възможност за срещи, като се определят мерки способстващи за правилното развитие на децата. Настоящият съдебен състав е категоричен, че осъществяването на лични контакти с всеки един от родитЕ.те е от решаващо значение за изграждане на децата като пълноценни личности.

Личните контакти между децата и родителя, който не упражнява родителските права трябва да са достатъчно и да са ефективни, така че да се поддържа между тях естествената емоционална връзка; децата да се чувстват свободни, сигурни и закриляни от родителя си, а раздялата между родитЕ.те им да не е пречка за физическото им, умствено, нравствено и социално развитие. Съдът дължи защита на тези интереси, които следва да бъдат водещи при определяне режима на лични отношения.

Връзката баща-дете е много крехка. На този етап, тази празнота би могла да бъде запълнена, но тук инициативата следва да излиза от родителя, който е далеч от детето и поради една или друга причина, не може да осъществява пълноценни контакти с него, в случая бащата. Все още отчуждението не е до степен връзката на бащата с детето да бъде прекъсната 3 и доверието привързаността към него може бързо да възстанови, но усилията за това следва да са от негова страна. Ето защо е нужно да бъдат определени максимално подходящи мерки, при които това да се случи, още повече, че в случая бащата не представлява опасност за психическото или физическо развитие на детето си. Родителят, при когото детето не живее постоянно също има право да прекарва повече време с него и по празниците, което би спомогнало за по-бързото възстановяване на емоцията помежду им. Това ще е благоприятно и за самото дете. Но към момента, с оглед на това, че е налице отчуждение и детето почти не познава баща си, то следва да им бъде дадена възможност постепенно да преодолеят тези чувства, а режимът следва да е ограничен, да се осъществява в присъствието на медиатор, каквато роля може да изиграе социален работник, на когото детето има доверие. В последствие може да се премине към по-разширен режим. При определянето на режима на лични контакти, първоинстанционният съд е съобразил всичко това и е постановил най-добрия и подходящ към момента режим. Поради това в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на издръжката, която бащата ще заплаща за детето, настоящия състав намира, че с съдът следва да изхожда, както от нуждите на детето, така и от материалните възможности на двамата родитЕ.. Нуждите на детето се предпоставят от обективните условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и други конкретни обстоятелства. Извън горните нужди по отношение на детето, следва да се отчете израстването му, което увЕ.чава безспорно необходимите средства за издръжка - разходите, присъщи за деца на неговата възраст (разходи за храна, консумативи, дрехи, обувки, лекарства).

РодитЕ.те на Сашо нямат доходи от трудово правоотношение. Майката се подпомага от Дирекция „Социално подпомагане“ към ДСП - Омуртаг, а бащата работи на частно като шофьор като превозва хора от България към страни от Европейския съюз.

Първоинстанционният съд при определяне на дължимата издръжка, както за минало време, така и за в бъдеще, е съобразил нуждите на детето, възможностите на родитЕ.те, но и параметрите относно размера на дължимата за този период минимална издръжка. ОпредЕ.л е такава в размер на 200 лв., а за периода от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 година, в размер на 180 лв. Така определената издръжка ще покрие в голяма степен потребностите на детето, без да създава особени затруднения за бащата. Решението в тази част следва да бъде потвърдено.

Решението следва да бъде потвърдено и в частта, в която в тежест на въззиваемия са възложени разноски по делото. Макар и производството по същество да не е същинско исково такова, поради оспорването от страна на ответника по молбата, и поради уважаване на претенциите на молителката, то разноските следва да бъдат възложени именно на ответника по молбата. В тази насока са разясненията дадени в ТР 3 от 27.06.2024 год. постановено по т.д. № 3/ 2023 г. на ОСГК на ВКС.

4

При депозиране на въззивната жалба, въззивникът не е внесъл, дължимата от него държавна такса по исковете с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК, поради което следва да бъде осъден да внесе по сметка на ОС – Търговище, държавна такса по жалбата против решението, в частта относно присъдените издръжки, в размер на 169 лв.

При този изход на спора, разноски на въззивника не се дължат.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение № 89 от 04.07.2024 година по в.гр.д.№ 109/24 по описа на ОС – Търговище, като :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 31.01.2024 г., постановено по гр. дело № 414/2021 година по описа на Районен съд – Омуртаг, в частта, в която е определен режим на лични контакти, на основание чл.127, ал.2 от СК, между детето С. К. Й., с ЕГН ********** и бащата К. А. Й., с ЕГН **********, с адрес: (населено място); в частта в която К. А. Й., с ЕГН **********, е осъден да заплаща на малолетното си дете С. К. Й., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. А. О., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от 01.12.2021 г. - датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на причини обуславящи нейното изменение или прекратяване; в частта, в която К. А. Й., с ЕГН ********** е осъден да заплати издръжка за минало време на малолетното си дете С. К. Й., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. А. О., с ЕГН **********, в размер на 180.00 лева месечно, считано от 01.07.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и в частта в която в полза на М. А. О., с ЕГН ********** са присъдени разноски, в размер на 630 лв.

ОСЪЖДА К. А. Й., с ЕГН **********, с адрес: (населено място), да заплати по сметка на ОС – Търговище, държавна такса по жалбата против решението, в частта относно присъдените издръжки, в размер на 169 лв.