Решение № 7018 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7018 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110154415 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

16.04.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №54415 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.55, ал. 1, предл. I от ЗЗД.

Образувано е по повод на искова молба, подадена от кредитополучателя А. И. Ш., чрез 1 адв.П. Ж. от САК, срещу кредитодателя „..“ ООД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр.София, .., представлявано от ..- Управител, за осъждане на ответника да заплати сумата от 313 лв., представляваща платена без основание по нищожен Договор за кредит №../13.01.2025г., за сума от 1 000 лв., при посочен ГПР от 63,58 %, и с включена клауза за неустойка при непредоставяне на договорно обезпечение в срок, невключена при изчислението на приложимия ГПР, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда. Ищецът излага твърдения, че между страните е бил сключен горния договор за потребителски кредит, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 1 000 лв., в полза на ищеца и кредитополучател по кредита, при посочен ГПР от 63,58 % и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 49 %. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез адв.Х. М. от САК, с който оспорва иска като проц. нередовен. По същество оспорва исковете по основание и размер. Излага, че в процесния договор е посочен фиксиран ГЛП по кредита, както и условията за прилагането му. Посочва, че между страните са сключени 4 бр. договори за кредит, като ищецът сам е иницирал сключването на всеки от договорите при пълно знание за условията им. Признава получаването на проц. сума. Претендира разноски.

С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните, че е сключен Договор за кредит №../13.01.2025г., за сума от 1 000 лв., при ГПР от 63,58 %, при клауза за неустойка при непредоставяне на дог. обезпечение в срок, допълнен в първото о.с.з., че ищецът е надплатил над главницата сума от 313 лв. по кредита.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за неоснователен, поради следните съображения:

Представени са по делото препис на Договор за потребителски кредит №../13.01.2025г., сключен между отв. „..“ ООД и А. Ш., за сумата от 1 000 лв., платима на 9 двуседмични вноски, с краен падеж: 19.05.2025г., при договорна лихва от 115,77 лв., ведно с погасителен план, както и извадки от съобщения за получени плащания по кредита от общо 1 313 лв. В чл.5 от сключения договор е предвидено, че ще бъде обезпечен в 3- дневен срок от сключването му с поне едно от изброени обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана търг. банка, включваща размера на главница и договорна лихва или поръчителстване на 1 или в ФЛ, които да отговарят кумулативно на посочени условия за осигурителен доход, чисто кредитно минало и др. При неизпълнение в срок е предвидено, че кредитополучателят дължи неустойка от 441,23 лв., на осн. чл.11 от сключения договор.

Приложен към ОИМ е формуляр за искане за отпускане на кредит и стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити Правните изводи на съда са следните:

Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3 от ЗПК, вр. т.12 от ДР на ЗЗПотр., следва ищецът да се счита за потребител по смисъла на ЗЗПотр., като процесният договор за кредит представлява финансова услуга по смисъла на горната легална дефиниция, при което приложение намират разпоредбите на ЗПК.

Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения, целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и липса на основание за имущественото разместване. Началната липса на основание е при получаване на нещо въз основа на нищожен акт. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която не отговаря на 2 изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. Трайна е съд. практика, че искането на кредитодател за заплащането на суми за неустойка за непредоставяне в кратък срок на обезпечение по кредит с посочените по- горе условия противоречи както на изискванията на добрите нрави, така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. Така уговорените условия по кредитното правоотношение водят до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора. Тридневният срок за предоставяне на обезпечение и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост. Този извод следва да се направи и по отношение на условията, предвидени за вида и размер на обезпечението, изисквано от кредитодателя, при неизпълнение на което задължени се начислява договорна неустойка, събирана разсрочено от кредитодателя, ведно с вноските по погасителния план.

По делото не е налице спор между страните за сключеното правоотношение. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило. Ищецът не изпълни указанията по възложената му доказателствена тежест. Отв. дружество признава в ОИМ, упълномощено нередовно за признание на исканията на насрещната страна, само с право да се разпорежда с предмета на делото по чл.34, ал.3 от ГПК, /стр.30/, че е получило проц. сума от 313 лв., като намира, че договорните клаузи са действителни и е налице валидно правно основание да задържи плащането. Дадени са указания на ищеца да ангажира ССч.Е и да постави въпроси към нея, останали неизпълнени. С молба от 24.03.2026г. отв. дружество, чрез проц. си представител, не оспорва, че е получило сумата от 313 лв., като платена над главницата по сключения договор за кредит и оспорва иска като неоснователен. В случая съдът приема искът за недоказан по основание и размер, независимо от дадени указания в тази насока с доклада. Договорът за кредит е за сумата от 1 000 лв., при договорна лихва от 115,77 лв. В погасителния план е включена неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл.5 от договора от 441,23 лв., платима разсрочено, която съдът приема за неравноправна дог. клауза. При изпълнение извън уговорения срок, се начислява законна лихва върху главницата за периода на просрочието по силата на закона, както и според чл.6, ал.1 от представения договор. Ищецът не изпълни дадените му съд. указания с доклада да посочи датите на които е погасил по проц. кредит и сумите, които е заплатил на отв. кредитодател, нито броя на сключени договори за кредит между страните. От представените извадки от съобщения е видно, че изпълнението е в периода от 28.04 до 01.08 с неуточнена година, при краен падеж по погасителен план: 19.05.2025г., поради което може да се приеме, че е налице забавено частично изпълнение. Установяване размерите на задълженията по кредита и начислената законна лихва при забава се извършва чрез експертно изследване. В случая е налице непопълнена доказателствена основа по казуса и предявеният иск се явява недоказан по основание и по размер, въпреки установеното наличие на неравноправни клаузи в сключения договор. С оглед на горното исковата претенция се явява недоказана при условията на пълно и главно доказване и кондикционният иск за връщане на дадено без основание подлежи на цялостно отхвърляне.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Отв. страна не претендира разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

3

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Ш., ЕГН:**********, срещу „..“ ООД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр.София, .., представлявано от ..- Управител, осъдителен иск за сумата от 160,03 /сто и шестдесет евро и три стотинки/ евро, представляваща заплатена без основание по Договор за потребителски кредит №../13.01.2025г., сключен между страните, като недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4