Решение № 2001 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2001 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110154099 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 287653/12.09.2024 г. на А. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. №, срещу „В. Б.“ ЕАД, , със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. №, с която е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване неистинността на документ – декларация от 24.05.2024 г., като неавтентичен в частта относно положения за ищцата подпис.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че ищцата А. С. Г. е абонат на „В. Б.“ ЕАД и ползва предоставени от ответното дружество мобилни услуги. Твърди, че през м. 06.2024 г. е получила обаждане от служител на ответното дружество, който я уведомил за наличие на непогасени задължения по споразумение за предоставяне на интернет услуги.

Ищцата поддържа, че не е сключвала подобно споразумение, за което съответно уведомила и служителя на ответното дружество, но последният й заявил, че доколкото е подписала декларация, удостоверяваща съгласие за сключването на такова, тя е обвързана от него и дължи плащане на начислените по него суми. При запознаване с въпросната декларация ищцата констатирала, че положеният за нея подпис фактически не е изпълнен от нея, поради което за нея е възникнал правен интерес от предявяване на иск за установяване неистинността на декларацията от 24.05.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се признава иска и се моли за постановяване на решение при признание на иска.

Софийски районен съд, Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване неистинността на документ – декларация от 24.05.2024 г., като неавтентичен в 1 частта относно положения за ищцата подпис.

Основателността на предявения иск е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно на обстоятелството, че процесният документ е неистински, а именно, че посоченото за автор на документа лице не е негов действителен такъв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение, съобразно признанието, ако ищецът поиска това. С оглед на изричния текст на чл. 237, ал. 1 ГПК решение по чл. 237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. В случая в проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание ищецът изрично е заявил, че не желае постановяване на решение при признание на иска, а по общия ред, изтъквайки извънпроцесуалното поведение на ответника, който макар да признава иск продължава да начислява суми в тежест на ищцата въз основа на неистинската декларация от 24.05.2024 г. Следователно в случая искане от ищеца за постановяване на решение по чл.

237, ал. 1 ГПК липсва, поради което спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на ответника, изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.

Подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК – съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, сочено за негов автор от формата на документа. Истински документ е този, който закрепва съответствието между действителния автор и този, който е посочен като негов автор. Ако подписът е неистински, документът е неистински като цяло и няма никаква доказателствена сила.

Възможността за предявяване на иск за установяването неистинността на документ е изрично предвидена в разпоредбата на чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, което означава, че за такъв иск дефинитивно е налице правен интерес. Целта на провеждане на иска е, преди да се стигне до съдебен процес, в който документът може да бъде използван, да се реши със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Формалната доказателствена сила на документа, с каквато се ползва всеки подписан документ се отнася единствено до авторството на писменото изявление. Тя не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Предмет на настоящото производство е именно опровергаване на поражданата от декларацията от 24.05.2024 г. формална доказателствена сила, чрез установяване неавтентичност на положения от името на А. С. Г. подпис.

С оглед процесуалното поведение на ответника, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 47231/20.11.2024 г., обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл.

153 ГПК, като безспорен между страните факта, че положеният в процесната декларация от 24.05.2024 г. подпис не е изпълнен от А. С. Г.. При това положение съдът намира предявеният иск за основателен.

По разноските:

С оглед на конкретиката на разглеждания казус съдът приема, че не е налице поддържаната от ответника хипотеза на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаването му от отговорността му за разноски. Това е така, тъй като видно от представените по делото в проведеното на 29.01.2025 г. документи ответникът продължава да начислява суми в тежест на ищцата, позовавайки се на съществуване на правоотношение между тях, черпещо за свой 2 източник декларацията от 24.05.2024 г.

При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от приетите по делото писмени доказателства са в размер на 50,00 лева държавна такса и 400,00 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. №, срещу „В. Б.“ ЕАД, , със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. №, иск с правна квалификация чл.124, ал.4 ГПК, че декларация от 24.05.2024 г., изготвена на основание чл. 147а, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита на потребителите, е неистински документ, в частта относно авторството на подписа на декларатора А. С. Г..

ОСЪЖДА „В. Б.“ ЕАД, , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №, да заплати на А. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. №, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 450,00 лева – разноски за производството по гр. д. № 54099/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3