Решение № 1013 от 23.07.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2262/2024
- Вид
- Решение № 1013
- Подписан
- 23.07.2025
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181, ал.1, пр. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.311, ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1013 гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502262 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по жалби на две от спорещите страни срещу Решение №260335/21.02.2023г. по гр.д. №15473/2019г. на СГС.
С ВЖ от 31.03.2023г. ищецът Ж. Б. атакува съдебния акт в отхвърлителната му част, като иска в тази част да бъде отменен, а претенцията му да бъде уважена изцяло. Възразява, че съдът не е обсъдил всички доказателства и не отчел съвкупно обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението, поради което решението му е небосновано. Сочи също, че размерът на обезщетението не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което не е в състояние да репарира в пълен обем нанесените му вреди. Ето защо моли да бъде уважена жалбата му.
Препис от нея е връчен на насрещната страна, която е депозирала отговор, в който е изразено становище и доводи за неоснователност на същата.
С ВЖ от 09.03.2023г. ответникът П. Б. обжалва решение №260335/21.02.2023г. по гр.д. №15473/2019г. по описа на СГС в осъдителната му част, с която е осъден да заплати на ищеца Ж. Б. сумата от 4 500лв., представляваща обезщетение за претърпените от него вреди, изразяващи се в уронване на достойнството и доброто му име, причинени неудобства и негативни емоции, и ограничаване на социалните му контакти, в следствие публично разпространените клеветнически факти, изнесени в репортаж, 1 излъчен в сутрешния информационен блок „Здравей България“ на 09.08.2019г. по Нова телевизия, с който ищецът е представен пред обществеността като незаконно присвояващ имот от десетки декари в гр. София, посредством схеми, изнудващ и рекетиращ, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.08.2019г. до окончателното плащане. Иска решението да бъде отменено в атакуваната част.
Препис от ВЖ е връчен на ищцовата страна, която е депозирала отговор, в който чрез пълномощниците й застъпва, че са доказани всички елементи от фактическия състав на деликта и възраженията на ответника Б. са несъстоятелни. С оглед на това моли да бъде оставена без уважение.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
За яснота е коректно да се отбележи, че обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени субективно съединените исковете срещу ответниците Т.
И. М. и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД е влязло в сила и посочените ответници не са страни във въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.
След анализ на доказателствата, приобщени от СГС, въззивният състав намира, че е установена правилно фактическата обстановка, която е следната:
Видно е от Решение №1153/16.06.2000г., постановено по гр.д.
№1012/1998г. по описа на ВКС, че по отношение на „Лиди-Р“ АД е признато за установено, че „ЖМБ- 1“АД е собственик на 99,6 % идеални части от дворно място с площ от 15 663 кв.м., УПИ IV-325, кв.170, кв. „Гео МилевСтудентски град“, IV-ти километър, заедно с построените в него фабрична сграда и стопански постройки с номера 3, 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19, посочени на скицата - част от решението. По силата на Решение №445/20.03.2014г. постановено по търг.дело №2742/2012г. по описа на СГС, влязло в сила на 17.05.2016г., „Лиди-Р“ АД е осъдено да плати на „ЖМБ-1“АД на осн. чл. 59 от ЗЗД сумата от 2 381 262лв. обезщетение за ползването на собствените му недвижими имоти, описани в първото обсъдено съдебно решение за периода от 01.07.1995г. до 03.11.2000г., ведно със законната лихва от 27.04.2012г. до изплащане на задължението и сумата от 763 551 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.04.2009г. до 26.04.2012г., както и разноски по делото в размер на 155 792,52 лв.
2
С Решение №63/11.04.2016г. постановено по гр.д.№5450/2015г. по описа на ВКС е признато за установено, че „ЖМБ- 1“АД не е собственик на трафопост и масивна складова сграда, застроена върху 200 кв.м. с номер 7 на скицата към решението, находящи се в УПИ IV-325, кв.170, кв. „Гео МилевСтудентски град“, IV-ти километър.
Със Споразумение от 20.12.2001г., сключено между „Лиди-Р“ ЕАД, представлявано от изп.директор С. - Р. и „ЖМБ-1“ АД, представлявано от изп.директор Ж. Б., „Лиди-Р“ ЕАД е признало, че има задължение за ползването без основание на имота на второто дружество в периода от 03.11.2000г. до въвода във владение на „ЖМБ-1“ АД в размер на 3 295 233 лв., като под отлагателно условие е договорен начинът за погасяването на насрещни задължения. Този начин предполага осъществяването на действия по фактуриране на дълготрайни активи от страна на „Лиди-Р“ ЕАД в полза на „ЖМБ-1“ АД и прехвърлянето на недвижими имоти, за което се изисква и разрешение на Министерство на икономиката съответно до 01.02.2002г. и до 01.04.2002г.
В Информационен меморандум т.2 „Вещно - правен режим на недвижимите имоти, собственост на дружеството“, който е част от информацията, която се предоставя на участващите в приватизационни процедури е посочено, че първата площадка, с която дружеството „Лиди-Р“ ЕАД разполага е с площ от 63 кв.м., като тя е била с площ от 15 726 кв.м., но с Решение №1153/16.06.2000г. на ВКС за удовлетворяване на реституционни претенции на бившите собственици, обединени в „ЖМБ-1“ АД са върнати 15 663 кв.м., заедно с построената върху терена едноетажна фабрична сграда.
С молба от 14.05.2004г. и във връзка с приватизационната процедура за„Лиди-Р“ ЕАД, „ЖМБ-1“ АД е представило пред Агенцията по приватизация споразумението от 20.12.2001г., сключено между двете дружества. Установява се обаче от съдържанието на Информационния меморандум, изготвен от Агенцията по приватизация, че горното споразумение не е описано в него.
Видно е от Споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №12436/2009г. по описа на СРС, че А. А. С. - Р. е била призната за виновна в това, че на неустановена дата през м.май на 2004г. в гр.София, в качеството й на длъжностно лице-изпълнителен директор на „Лиди - Р“ ЕАД в кръга на службата си е съставила официален документИнформационен меморандум на „Лиди-Р“ ЕАД, в който е отразила неверни обстоятелства, с цел информационният меморандум да бъде използван като доказателство за това обстоятелство -престъпление по чл.311, ал.1 НК и за това, че в писмена декларация, която по силата на чл.10, ал.1 от Наредба за задължителната информация, предоставяне на лицата, заявили интерес за участие в приватизацията по ЗПСК и документите и сведенията, представляващи служебна тайна, приета с ПМС №205/05.09.2002г. се дава пред орган на властта - АП, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, отразени в Информационния меморандум на „Лиди Р“ ЕАД, а именно, че информацията по т. 13 от него „Сключени договори“ е достоверна и актуална, където в действителност не е било посочено сключено на 3
20.12.2001г. споразумение с „ЖМБ-1“ АД - престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 НК.
С Решение №63/11.04.2016г., постановено по гр.д.№5450/2015г. по описа на ВКС, е оставено в сила въззивното решение на СГС, с което „Лиди-Р“ АД е осъдено да не нарушава правото на собственост на „ЖМБ-1“АД и да преустанови преминаването през имот, представляваща дворно място, цялото от 15 663 кв.м., УПИ III, кв.14, на основание чл.109 ЗС.
От Удостоверенията за вписвания, издадени от Службата по вписванията-София се установява, че на 03.04.2019г. върху сградите с идентификатори *** и ***, представляващи склад и трафопост са вписани възбрани, като тази по отношение на склада е заличена през 2005г., а тази относно трафопоста е вписана на 22.03.2019г.
Видно е от Констативни протоколи от 11.04.2005г. и 29.06.2005г., че достъпът на служителите и наемателите на „Лиди -Р“ АД до процесния имот през пролетта и лятото на 2005г. е бил ограничаван от охраната на „ЖМБ-1“ АД, във връзка с което са били образувани прокурорски проверки.
С влязло в сила на 07.11.2005г. решение на СРС по гр.д.№3393/2005г. е признато за установено по отношение на Столична община, че Удостоверение №ДИ-94-С-2/26.01.1993г. в частта му, че построената в УПИ ІІІ-325, кв.14 по плана на гр.София сграда с площ от 2452 кв.м. е била собственост на „С. и сие“ АД и Справка към ДИ -07-00-3 5/12.10.1992г. в частта й, в която е удостоверено, че към съществуваща масивна фабрична сграда, посочена погоре са пристроени 552 кв.м. и имотът по акта за държавна собственост реално е застроен на 2452 кв.м. съгласно кад.л.480-503, изработен преди 1956г. и съгласно записка №50, том 22/1941г., собственост на „С. и сие“ АД, са неистински документи.
Обсъдените писмени доказателства и фактите, удостоверени с тях, са изложени като информация и са коментирани в репортаж, излъчен в сутрешния информационен блок „Здравей България“ на 09.08.2019г. по Нова телевизия, който факт не е според между страните.
Във връзка с него е възложено на съдебно- техническа експертиза да направи сравнение на звуковото съдържание на представения от ответника запис на предаването на DVD-R и този от архива на сървърите на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, която е констатирала, че то е идентично, но във видео съдържанието на двата записа има различия. Състоят се в това, че във видеозаписа от сървъра на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД в долната част на образа има информационна лента, на която се виждат часът, името на предаването, информация за времето в различни места на страната и надписът “Афера за милиони. Може ли да бъде откраднат апетитен имот от десетки декари в София?“. Публикуваният в официалния профил в youtube.com на Нова ТВ запис е идентичен по съдържание с наличния в официалния сайт на НОВА ТВ и предоставения от „Нова Броудкастинг Груп“ АД официален запис от предаването, но липсва информационната лента. Същият запис се съдържа и на посочен линк в профил с име „Здравей България“ във vbox7.com. В сайта на НОВА ТВ под видеоматериала съществува и новинарска статия със 4 заглавие „Имотите са в бившето държавно шивашко предприятие „Лиляна Димитрова“.
Относно съдържанието на видеоматериала, експертът сочи, че журналистката Т. И. е представила казуса така: „Как се стигна до тук? В основата стоят скандали за корупция в бивше държавно предприятие и една реституция, която дава начало на спорове. Бившето държавно предприятие „Лиляна Димитрова“, сега „Лиди-Р“ е продадена през 2004г. от АП.
Собственик на 100% от акциите е П. Б.. Влизайк във владение, Б. се натъква на странни факти, като този, че половината от териториите и сградите на дружеството вече са били реституирани. Разбира също, че дължи над 3 милиона лева на човек, закупил реституираната част от имота Ж. Б., собственик на фирма „ЖБМ-1“ АД.“.
След това има разказ на ответника П. Б., в който той прави изявление:
„Стъпвайки в дружеството се натъкнахме на редица, меко казано измами, подготвена процедура, откраднати сгради. Счетоводните баланси с финансовото състояние се установи, че 16 декара земя с около 10 декара сгради са незаконно реституирани. Всички сгради са строени от държавното дружество в периода след национализацията“. Репортажът продължава с коментар на репортера Т. М.: „Скритите задължения са заради споразумения от 20.12.2001г. То е между бившата директорка на шивашкото предприятие А.