Решение № 450 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000380 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по съвместна въззивна жалба на „Даси транс“ЕООД, чрез адв.П. П. и Е. А. П., чрез адв.М. Г. от АК Благоевград насочена против Решение № 6/10.01.2024 г., постановено по т.д. № 240/2022 г. по описа на ОС Благоевград в частта му, с която е признато за установено по отношение на въззивниците, че дължат на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369 при условията на солидарност, сумата от 20 590,30 евро, представляваща част от вземане по запис на заповед от 23.10.2017 г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 06.07.2022 г. до изплащането на главницата, за които вземания в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение № 831 от 06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1591 от 2022 г. на Районен съд Благоевград.

В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящето въззивно производство.

Във въззивната жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение в уважителната му част, поради неправилно приложение на относимия към казуса материален закон, довело и до необоснованост, както и поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, вкл. отказ на първоинстанционния съд да допусне своевременно поискани от въззивниците и относими към предмета на спора доказателства.

Поддържа се неправилност на решаващия извод на ОС Благоевград вземането по каузалното правоотношение да е различно от това по записа на заповед и че за всяко едно от тях тече различна давност. След като съдът приел, че давността, погасяваща правото на иск досежно вземанията по договора за лизинг е изтекла в хода на делото, то неправилен бил изводът му, че това не е довело до недължимост на сумите по записа на заповед, понеже погасеното по давност каузално вземане продължавало да съществува и можело да се изпълнява - не било изчезнало, както не било изчезнало и менителничното такова.

1

Този извод не държал сметка за факта, че записът на заповед служил като обезпечение на вземането, основано на договора за лизинг - т.е. правопораждащия юридически факт на претенцията бил сключения договор за финансов лизинг, обезпечен със запис на заповед.

Длъжниците по договора били и длъжници /издател и авалист/ по записа на заповед, а кредиторът по договора и поемателят по записа били едно и също лице. При сравнение на страните и на параметрите на двете парични задължения се налагало между двете сделки да съществува тясна връзка, а паричното вземане било едно и било породено от каузалното правоотношение - договора за финансов лизинг, за чието обезпечение служел записът на заповед. Обезпечителната функция на последния изключвала абстрактния характер на менителничната сделка, а съществуването на вземането по него следвало да се разглежда в непосредствена връзка с това по каузалното правоотношение, т.к. издаването на записа на заповед не означавало, че кредиторът има второ вземане спрямо длъжника, а само, че има възможност да събира принудително по друг ред.

С изтичането на давността се погасявало правото на кредитора да събере принудително вземането си и макар последното да е останало да съществува, отпада възможността то да бъде събрано принудително по исков ред. То не било изчезнало, продължавало да съществува като естествено, но единствената възможност да се погаси е доброволното изпълнение от страна на длъжника /чл.118 ЗЗД/, какъвто настоящият случай не е, поради оспорване на предявената претенция и от двамата ответници.

Предвид на тези съображения и при установените по делото факти относно началната дата на течене на давността на вземането по записа на заповед /ЗЗ/ и по договора за финансов лизинг /ДФЛ/ , първоинстанционният съд извел неправилно, че вземането по ЗЗ съществува отделно от това по договора, обезпечен с нея, който извод противоречал на правилото на чл.150 ЗЗД.

Отделно като неправилен, изведен в противоречие с установеното от доказателствата по делото се оспорва и изводът в обжалваното решение ДФЛ да е прекратен на 24.07.2020 г. , т.к. много преди нея лизинговите вещи били върнати /26.02.2020 г./ и договорът за лизинг прекратен. Поради това и самият лизингодател претендирал плащане само на 4-и броя лизингови вноски - за времето, през което вещите били ползвани - последната с падеж на 03.12.2019 г., а не до 24.07.2020 г.

Основавайки се на чл.11, ал.1, т.1 от ДФЛ въззивниците поддържат последният да е прекратен с връщането на двата камиона на лизингодателя /с изтичане срока на лизинга/, а не на осн.чл.11, ал.1, т.5 - едностранно от лизингодателя, чрез връчването на нот.покана, както е приел първоинстанционния съд.

Необоснован бил и изводът въззивниците да дължат сумите по лизинговите вноски на осн.чл.8, ал.1, т.2 от ДФЛ, предвид че последната претендирана вноска по него и от дата 03.12.2019 г. Тригодишната давност за плащането й изтекла на 03.12.2022 г., а до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция по предявен иск на менителнично основание /иск на договорно не е предявяван/давността по отношение на дължимите лизингови вноски не е била прекъсвана и е изтекла на 03.12.2022 г. /в хода на производството пред ОС Благоевград/. Това обстоятелство правилно било съобразено от първоинстанционния съд, който приел давността, погасяваща правото на иск досежно лизинговите вноски да е действително изтекла в хода на процеса, но в противоречие с изложеното необосновано приел, че вноските били дължими на договорно основание, макар и при изтекла давност.

Поддържа се, сумата от 7 720 евро, за която било издадено известие за плащане от 28.02.2020 г. на осн.чл.8, ал.3 ДФЛ да е дължима на договорно основание, за нея да е приложима кратката давност по чл.11, б.“б“ ЗЗД, която е изтекла в хода на производството.

По аналогични съображения не била дължима и сумата от 3 885,40 евро, платени за ремонт на МПС по фактура от 06.10.2020 г., на осн.чл.2, ал.9 от ДФЛ.

Отделно решаващите изводи на първоинстанционния съд били основани на оспорени от ответниците-въззивници документи /фактури/ относно състоянието, в което били върнати лизинговите вещи и необходимостта от ремонт на същите, поради което и нямали доказателствена сила по отношение на описаните в тях обстоятелства.

2

Като не съобразил този факт пъроинстанционният съд постановил неправилно решение и в частта, с която признал като основателна и претенцията за сумата от 2 672,91 евро, представляващи неплатени от лизингополучателя застрахователни вноски и сумата от 320,74 евро административни такси по чл.11, а.“б“ от ТТК събирани от въззиваемия.

На самостоятелно основание се поддържа процесният ЗЗ да е за обезпечение на ДФЛ т.е. само за сумите, предвидени в този договор, а претенциите на ищеца - въззиваем включвали и формирани след сключването на договора за лизинг и на друго основание парични суми /вкл. за застраховки „каско“ и „гражданска отговорност“/. Същите били за период, в който и двата автомобила вече били върнати на лизингодателя.

По така изложените доводи като правен резултат във връзка с тях се иска отмяна на обжалваното решението и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск изцяло.

В отговора по въззивната жалба въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното дело, приема следното:

ОС Благоевград е бил сезиран с предявен при условието на субективно пасивно съединяване положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417 от с.к. от „ОТП Лизинг“ЕООД против „Даси Транс“ЕООД и Е. А. П. от гр.***.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения на 23.10.2017 г., в гр. София, „Даси Транс“ ЕООД, представлявано от тогавашния си управител Е. А. П., да е издало запис на заповед, предявим в срок до 54 месеца от датата на издаването му, по силата на който, безусловно и неотменимо, се е задължило, при предявяване на записа на заповед, да плати, без протест и разноски, на или на заповедта на „ОТП Лизинг“ ЕООД, сумата от 81 277,97 евро. Записът на заповед бил авалиран от Е. А. П., при същите условия.

С нот.покана peг. № 7453 от 28.07.2021 г. /връчена на 21.09.2021 г./ на нотариус К. Н. ищцовото дружество предявило ЗЗ на „Даси Транс“ ЕООД. С нотариална покана peг. № 7454 от 28.07.2021 г. на същия нотариус, връчена на 20.09.2021 г. ЗЗ бил предявен и на авалиста Е. А. П..

Поради неизпълнението на паричните задължения от страна на издателя и авалиста на ЗЗ „ОТП Лизинг“ ЕООД инициирало заповедно производство по реда на чл.417 ГПК пред РС Благоевград със заявление вх. № 10921 от 05.07.2022 г. срещу „Даси Транс“ ЕООД и Е.

А. П. само за част от вземането си, произтичащо от горепосочения запис на заповед, а именно - 33 505,70 евро.

По образуваното ч.гр.д. № 1591/2022 г. пред РС Благоевград били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, № 831 от 06.07.2022 г., и изпълнителен лист с № 610 от 06.07.2022 г., с които „Даси Транс“ ЕООД и Е.

А. П. били осъдени да заплатят на „ОТП Лизинг“ ЕООД, при условията на солидарност, сумата от 33 505,70 евро, заедно със законната лихва, считано от 06.07.2022 г. до изплащането на вземането, както и разноските по заповедното производство, в общ размер на 2270,63 лв. /държавна такса от 1310,63 лв. и адвокатско възнаграждение от 960 лева/.

Въз основа на изпълнителния лист, „ОТП Лизинг“ ЕООД образувало изп.дело № 50/2022 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. срещу двамата длъжници по записа на заповед, които, след уведомяването им за издадената заповед за изпълнение подали възражения по реда чл.

414, ал.1 ГПК, което и обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на положителен установителен иск за установяване съществуване на присъденото със заповедта за незабавно изпълнение парично вземане по отношение на ответниците.

Поискано е постановяването на съдебно решение в този смисъл.

Ответниците са подали отговори по исковата молба с идентично съдържание, в които 3 оспорват основателността на предявения иск.

С оглед ограничения предмет на въззивното производство от оплакванията за частична неправилност на обжалваното решение въззивната инстанция намира за необходимо да обсъди единствено релевантните за предмета на въззивното производство твърдения и възражения в отговорите.

Така на първо място е възразено, че с нотариалните покани ищецът е поискал от издателя и авалиста на записа на заповед да му заплатят само сумата от 13 997,55 евро, поради което и за претендираните в производството 33 505,70 евро липсвала покана за плащане.

Въведено е твърдение записът на заповед да обезпечава налично каузално правоотношение между страните по делото по договор за финансов лизинг, сключен на 23.10.2017 г., при условията и правата и задълженията на страните, уговорени в него.

Твърдяно е на ответниците не бил предоставен приемо-предавателен протокол за двата товарни автомобила, поради което и не можело да посочат датата на приемането им.

На основание чл. 6, ал. 3 от сключения ДФЛ, за обезпечаване на вземането на лизингодателя и изпълнение на задълженията на лизингополучателя, на същата дата 23.10.2017 г., бил издаден процесният запис на заповед за сумата от 81 277,97 евро.

На 13.11.2017 г. лизингополучателят платил авансовата вноска заедно с дължимите такси - общо 19 985,60 евро, и продължил да плаща лизинговите вноски по банков път.

Същият регистрирал на 21.12.2017 г. двата товарни автомобила и ги застраховал на 11.12.2017 г.

Твърдяло се е лизинговите вещи да са ползвани от лизингополучателя по предназначение - за извършване на транспортни услуги, вкл. и в чужбина.