Решение № 5048 от 07.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5048 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110217052 по описа за 2021 година при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 17052 по описа на СРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „******, с ЕИК 204426679 представлявано от управителя му ххх депозиран чрез адв. П. И. от САК, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление /НП/ № 600723-F608978/17.09.2021 г. издадено от хх - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на „****** на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ.

В жалбата от „****** депозирана чрез адв. П. И. от САК се сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че административнонаказващият орган не е дал отговор в наказателното постановление по направените от търговеца възражения така, както изисква разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Излагат се съображения, че процесното административно нарушение представлявало „маловажен случай“, поради което се твърди приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Изтъква се, че в резултат от проверката, извършена на 05.04.2021 г., търговският обект - аптека, находящ се в гр. София, ххх стопанисван от „****** е бил запечатан за срок от 14 дни, която принудителна административна мярка /ПАМ/ била наложена и изтърпяна по силата на Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С1013-0460878/09.04.2021 г., издадена от хх - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП. Сочи се още в жалбата, че въпреки че целта на ПАМ била превенция 1 на определени закононарушения и че те се налагат и обжалват в отделно производство, неминуемо те се явявали и санкция за търговеца, доколкото той бил лишен от възможността да упражнява своето занятие и да получава приходи от него за срока на действие на мярката. Това, според жалбоподателя, несъмнено води до негативно засягане на имуществената му сфера и допълнителното наказване на същия е неоснователно и несъобразено с целта на закона. Поради това и в жалбата се подържа, че изтърпяването на ПАМ е следвало да бъде взето под внимание и на търговеца да бъде отправено предупреждение по смисъла на чл. 28, ал.1 ЗАНН. С оглед на изложеното и с жалбата от „****** се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател „******, редовно призовано, не се представлява, като в депозирана от адв. П. И. от САК молба се която изразява становище по съществото на спора и се претендират сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на въззиваемата страна - Началник на отдел „Оперативни дейности“ ЦУ НАП - София, в лицето на юрисконсулт Северина Йорданова, редовно упълномощена, пледира съдът да остави жалбата на „****** без уважение като неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В тази насока юрк.

Йорданова поддържа, че безспорно се е установило извършването на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение, като при ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя правилно е бил приложен както материалният, така и процесуалният закон. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна. Прави се възражение за прекомерност на размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Дружеството-жалбоподател „******, с ЕИК 204426679, стопанисвало търговски обект - аптека „Сияна Фарма", находяща се в гр. София, ж.к.

„Люлин", бл.408, вх. А, ет.1.

На 05.04.2021 г. в 10:54 ч., актосъставителят Б. П. И. и свидетелят Ц. Ц.

- инспектори по приходите в НАП, посетили търговския обект. На място извършили контролна покупка, на стойност 0,40 лв., заплатена в брой, за която не бил издаден касов бон. След това контролните органи се легитимирали и извършили проверка на касовата наличност. В обекта било монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ „Daisy Compact М-02“ с ИН на ФУ DY 438575 и ИН на ФП 36596611, с номер на фискалната памет 36677934, като фискалното устройството имало операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

При проверката от контролните органи от НАП бил изваден дневен финансов отчет „X" от ФУ № 000040/05.04.2021 г. съгласно който дневният оборот бил в размер на 30,30 лв., а фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 39,15 лв. съгласно изготвен опис на паричните средства.

Установената разлика в касовата наличност била в размер на 8,85 лв.

2

/положителна разлика/ и представлявала въвеждане на пари в касата, която не била отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута. С оглед на това проверяващите счели, че „***** не било изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност, въвеждане на пари в касата на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми, което довело до неотразяване на приходи.

Въз основа на проверката бил съставен Протокол за извършена протокол серия АА № 0460878/05.04.2021 г.

С оглед на тези обстоятелства и като било прието, че от страна на „***** е извършено нарушение на данъчното законодателство, актосъставителят Б. П. И., в присъствието на свидетеля Ц. Ц. – и двамата на длъжност „инспектор по приходите“ в НАП, съставил против търговеца акт за установяване на административно нарушение

/АУАН/

№

F608978/14.04.2021г., за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, приемайки за установено, че търговецът не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ, чрез операция „служебно въведени“ или „служебни изведени“ суми, което е довело до неотразяване на приходи. Актът бил връчен на представител на търговеца. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и оспореното Наказателно постановление № 600723F608978 от 17.09.2021 г., издадено от хх - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП, с което на „****** на основание чл. 185, ал.

2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Ц. Ц., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - констативен протокол за извършена проверка серия АА № 0460878/05.04.2021 г., както и приложените към него документи.

Съдът кредитира показанията на свид. Ц. Ц., който си спомня за извършената проверка, макар и без да може да посочи подробности, като потвърждава посоченото в протокола от извършената проверка. Макар и лаконични, показанията на свидетеля допринасят за изясняването на обстоятелства по извършената спрямо дружеството проверка и изложените в протокола и в АУАН констатации. Констатираните обстоятелства от извършената проверка, дата, място, установени факти се доказват от изготвения на място протокол, като не се оспорват от жалбоподателя. Не се установява в резултат на какви конкретни действия/бездействия е допусната разликата между наличната сума и отчетената такава във ФУ.

От правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е 3 винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. На следващо място съдът намира, че при издаването на АУАН и НП са спазени императивните процесуални разпоредби, акта и наказателното постановление съдържат установените в закона реквизити, съгласно чл. 40, 42, 43 от ЗАНН, както и чл. 47 и чл. 52 от ЗАНН. Спазена е процедурата по тяхното връчване, с което са гарантирани правата на жалбоподателя, издадени са в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Въпреки гореизложеното обаче, съдът намира, че са налице противоречия в приетата за установена фактическа обстановка, както и неправилно приложена санкционна норма. По същество липсва безспорно установено извършено от страна на дружеството административно нарушение.

Отговорността на дружеството „***** е ангажирана за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2016г. на МФ, която поставя в задължение в търговските обекти, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, ясно гласи, че същата се прилага извън случаите на продажби. За да е налице извършеното нарушение, на първо място е следвало наказващият орган да установи от къде е произлязло задължението на дружеството да използва посочените операции.

Единствено констатирането на разлика между междинния отчет и касовата наличност, не може да е основание да се приеме, че дружеството е имало задължение да използва съответните операции и не е осъществило същите.

На следващо място, без излагането на никакви мотиви, наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която предвижда, че извън случаите по ал. 1 /касаещи лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС/ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, където за юридическите лица и еднолични търговци е предвидена имуществена санкция 4 от 500 до 2000 лева. Наказващият орган е приел, че разликата в касовата наличност е довела до неотразяване на приходи, който извод обаче не се обосновава с направената контролна покупка в обекта, а напротив - този факт би дал основание да се направи извод в противоположна насока. Посоченият извод за неотразени приходи се явява необоснован предвид липсата на данни относно това, дали констатираната разлика се дължи на неотразени продажби/сторно операции или е извън тези случаи, както изисква сочената като нарушена разпоредба на чл. 33, ал. 1 от 33, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ.

В случая не е доказано по несъмнен начин, че процесната положителна разлика в размер на 8,85 лв. е довела до неотразяване на приходи. Не следва наказващият орган да презумира, че при положителна разлика в касовата наличност са налице действия, които са довели до неотразяване на приходи и ощетяване на фиска. Още повече, сочейки, че тази разлика не се дължи на нерегистрирани продажби, не става ясно по какъв начин се ощетява фискът.