Присъда № 34 от 29.10.2024, Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 34 от 29.10.2024г. по НОХД № 25/2024г. по описа на Несебърския районен съд

С обвинителен акт Районна прокуратура – Бургас е повдигнала обвинение срещу М.Х.В. с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, бригадир на монтажници в „Безопасни пътища“ ЕООД, неосъждан, с адрес: град Н., к.А. №**, ет.*, ап.*, за това, че в периода от месец юни 2023г. до месец декември 2023г. в град Несебър, след като е осъден с Решение № 253/28.07.2022г. по гр.д.№ 1190/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, потвърдено с Решение № 130/13.12.2022г. по в.гр.д.№ 20222100501620 по описа за 2022г на Окръжен съд – Бургас, влязло в законна сила на 31.01.2023г., да издържа свой низходящ – М.М.В., родена на **.**.****г., като й заплаща, чрез нейната майка и законен представител С.И.А., месечна издръжка в размер на 200 лв.

(двеста лева), съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 (седем) месечни вноски, на обща стойност 1 400 лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Съдебното следствие е проведено по реда на Глава ХХ от НПК.

Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен и безспорен начин извършването от обективна и субективна страна на престъплението, за което В. е предаден на съд. Намира за доказано също, че към датата на съдебното заседание подс. В. е изплатил в пълен размер всички дължими от него суми за издръжката, предмет на обвинението, поради което са налице условията за приложението на чл.183, ал.3 от НК.

Предлага подс. В. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението без да му бъде наложено наказание.

Упълномощеният защитник на подсъдимия намира за недоказано извършването на престъплението както от обективна така и от субективна страна по причина, че подсъдимият не е бил надлежно уведомен за влязлото в сила решение на гражданския съд, с което е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното си дете в конкретно определен размер. Намира за доказано извършеното от подсъдимия плащане, с което е погасил дължимата от него издръжка за малолетното дете в пълен размер, посочен в обвинителния акт, поради което на подсъдимия не следва да бъде налагано наказание. Липсват и вредни последици, които да са настъпили за малолетното дете, в чиято полза издръжката се е дължала, в резултат на забавеното плащане.

Подсъдимият М.Х.В. се явява в съдебно заседание, възползва се от правото си да не дава обяснения. В хода на съдебните прения въвежда твърдение, което счита за относимо за случая, а именно, че С.А., която е майка на малолетното дете, чрез която подсъдимия следва да заплаща издръжката, през инкриминирания период не се е намирала в Република България и не е била пряко ангажирана с отглеждането на детето. В правото си на последна дума заявява, че не се счита за виновен.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и водим от принципите на чл.14 от НПК, съдът прие за установено следното:

Подсъдимият М.Х.В. е роден на 28.12.1977г. в град Кърджали, живее на постоянния си и настоящ адрес в град Н., к.А. №**, ет.*, ап.*, разведен е, със средно образование, не е осъждан (реабилитиран), работи като бригадир на монтажници.

Подс. М.Х.В. е баща на М.М.В., родена на **.**.****г. от съвместното му съжителство със С.И.А..

С Решение № 253 от 28.07.2022г., постановено по гр.д.№ 1190/2021г. по описа на Несебърския районен съд, упражняването на родителските права по отношение на детето 1

М.М.В. с ЕГН ********** е предоставено на майката С.И.А. с ЕГН ********** и е определено местоживеенето му при майката на адрес: град Н., ул.И.В.*, бл.*, ет.*, ап.***, като на бащата е бил определен режим на лични контакти с детето и същият е бил осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, платима до 5-о число на съответния месец, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на условията за нейното прекратяване и изменение, считано от предявяване на иска, която издръжка следва да се заплаща от бащата чрез майката на детето. Решението е влязло в законна сила на 31.01.2023г., когато е било потвърдено от въззивната инстанция с Решение № 1300 от 13.12.2022г., постановено по в.гр.д.№ 1620/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд.

През периода от месец декември 2021г. до месец юни 2022г. и от месец октомври 2022г. до месец април 2023г. подс. В. е работил по трудови правоотношение, през които периоди от страна на съответния му работодател – „САТ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 102684690 и „ЮПИТЕР 05“ ООД, ЕИК 115578467, са му заплащани социалните осигуровки.

На 05.05.2023г., след влизане в сила на съдебното решение, с което е осъден да заплаща издръжка на малолетното тогава дете, е заплатил на С.И.А., сумата в размер на 400 лева, а като основание на плащането е посочил издръжка на М. В.а.

Впоследствие на 23.05.2023г. е било образувано досъдебно производство за престъпление чл.183, ал.1 от НК въз основа на жалба, подадена от С.И.А., в качеството й на майка и законен представител на М.М.В.. М.Х.В. е привлечен като обвиняем за това, че не заплащал издръжката на малолетното дете М.М.В. за периода от месец юни до месец декември 2023г., а именно за седем месеца, като общо дължимата сума по издръжката за този период е в размер на 1 400 лева (по 200 лева месечно).

Детето М.М.В. понастоящем е непълнолетна, считано от 29.03.2024г.

На 19.02.2024г. подс. В. е заплатил на С.И.А. сумата в размер на 200 лева за „месечна издръжка“, а впоследствие на 03.07.2024г. той и е превел сумата в размер на 1 200 лева като е посочил, че заплаща издръжки за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2023г.

Съдебното следствие по посоченото НОХД № 25/2024г. на РС-Несебър е приключило в съдебно заседание, проведено на 29.10.2024г.

Подсъдимият М.Х.В. е изпълнил изцяло задълженията си за издръжка към дъщеря си М.М.В. и не са настъпили други вредни последици за същата.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателства в хода на досъдебното производство: Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0285 от 31.03.2010г. на Община Бургас, Решение № 253 от 28.07.2022г., постановено по гр.д.№ 1190/2021г. по описа на Несебърския районен съд, Решение № 1300 от 13.12.2022г., постановено по в.гр.д.№ 1620/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд, Справка за съдимост рег.№ 230607005000257353 от 07.06.2023г. на Районен съд – Несебър, Разписка от 12.09.2023г., Справка от НОИ за период след 01.01.2022г., Писмо изх. № ЕП677#1/16.06.2023г. на НД на НАП Бургас, Справка за трудови договори от ТД на НАП Бургас, от представените в хода на съдебното следствие 2 броя разписки, съответно от 19.02.2024г. и от 03.07.2024г., и от показанията на свид. С.И.А., дадени по досъдебното производство пред разследващия орган, прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК.

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му, както и авторството на деянието.

Спор по фактите, изложени в обвинителния акт на РП-Бургас, съдът не 2 констатира, като намира в този смисъл, че от събраните по делото доказателства – писмени и гласни – се установява една безспорна фактическа обстановка. За издръжката на детето се е грижела само майката (лично или чрез трети лица), без бащата да е предоставял ежемесечно парични средства или по друг начин да е изпълнявал законовото си задължение да полага грижи за материалното обезпечаване на детето.

При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК – в периода от месец юни 2023г. до месец декември 2023г., в град Несебър, след като е осъден с Решение № 253/28.07.2022г. по гр.д.№ 1190/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, потвърдено с Решение № 1300/13.12.2022г. по в.гр.д.№ 1620/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, влязло в законна сила на 31.01.2023г., да издържа свой низходящ – М.М.В. с ЕГН **********, като й заплаща, чрез нейната майка и законен представител С.И.А., месечна издръжка в размер на 200 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 (седем) месечни вноски на обща стойност 1 400 лева, и за периода от месец юни 2023г. до месец декември 2023г. включително.

За съставомерността на деянието по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в законна сила съдебен акт на граждански съд, да не е платена в период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото задълженията лице.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото М.Х.В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Същият е съзнавал наличието на съответното задължение за заплащане на издръжка на детето, както и обстоятелството, че не е внесъл дължимите суми, като е искал настъпването на общественоопасните последици – неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка.

Същевременно преди края на съдебното следствие подс. М.Х.В. изцяло е погасил дължимата издръжка.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на подсъдимия М.Х.В. не следва да бъде налагано наказание, тъй като същият е изпълнил задължението си за издръжка и не са настъпили други вредни последици за пострадалата.

Налице са предпоставките на чл.183, ал.3 от НК – преди постановяване на присъдата подсъдимият е погасил изцяло дължимата от него издръжка към дъщеря си М.М.В. в размер на 1 400 лева и не са настъпили други вредни последици.

При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3