Решение № 217 от 22.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20265001000185 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 480 от 10.12.2025 година, постановено по т. дело № 595/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено Застрахователно дружество „Уника“АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Тодор Александров“ № 18, да заплати на П.

П. Т., ЕГН **********, от гр.Р., ул. „Г. Б.“ № *, обезщетение за претърпени вреди, настъпили в резултат на увреждания, получени при ПТП на 14.11.2006г., причинено от И. Л. /признат за виновен с одобрено споразумение по НОХД №3063/2010г. по описа на Окръжен съд - Пловдив/, както следва:

- 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили допълнително по повод извършена операция на 06.04.2022г. в болница Аджъбадем Атакент, Турция, за отстраняване на имплантите от бедрената кост, ведно със законна лихва, считано от 07.04.2022г. до окончателното изплащане;

- 6900 евро - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи 1 заплатени разходи за операцията, извършена на 06.04.2022г. в болница Аджъбадем Атакент, Турция, за отстраняване на имплантите от бедрената кост, ведно със законна лихва, считано от 05.04.2022г. до окончателното изплащане;

- 16 753,50 лева - обезщетение за имуществени вреди, възникнали в резултат на нуждата от полагане на грижи от близките на ищеца за периода от 07.04.2022г. до 07.09.2022г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.09.2022г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е предявеният от П. П. Т., ЕГН **********, срещу Застрахователно дружество „Уника“АД, ЕИК 040451865, иск за заплащане на сумата 3 000 лева - разходи за рехабилитация, направени за периода 07.04.2022г. - 01.11.2022г.

Осъден е П. П. Т., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно дружество „Уника“АД, ЕИК 040451865, сумата 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт.

Осъдено е Застрахователно дружество „Уника“АД, ЕИК 040451865, да заплати на адвокат Л. Г. от АК - П., с адрес: гр.С., ул. „П.“ № **, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 7 069,90 лева, както и да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумите 3210 лева държавна такса за уважената част от исковете и 1330 лева - разноски за експертизи.

Така постановеното решение е обжалвано в осъдителните му части от ЗК „Уника“ АД с искане да бъде отменено в тези части и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят на жалбоподателя разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Оплакванията са за неправилност на решението, като се поддържа, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяването му. Процесуалното нарушение се изразявало в събиране от първоинстанционния съд на недопустими и неотносими към спора доказателства. Поддържа се неправилност на определението, с което е отменен хода на устните състезания и е допуснато изслушване на съдебносчетоводна експертиза за определяне размера на възнаграждението за полагане на труд, изразяващ се в грижи за пострадалия ищец. Изложени са 2 доводи за липса на доказателства за необходимостта от полагане на грижи за ищеца от други лица, както и за заплащани суми за такива грижи. Според жалбоподателя, с назначаването на съдебно-счетоводната експертиза ищецът е поставен от съда в по-благоприятно положение, включително с осигурената му възможност да увеличи иска си за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплащане на полаганите грижи за него.

Процесуално нарушение бил и разпитът на втори свидетел, без изрично съгласие на ответника, какъвто не бил поискан с исковата молба и не бил допуснат с доклада по делото, чийто показания дали основание на съда да приеме необходимост и реално полагане на грижи за ищеца.

Оспорен е искът за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Поддържа се, че за настъпилия ексцес са му присъдени и реално заплатени от застрахователя обезщетения въз основа на решението по т. дело № 739/2019 година на ОС – Пловдив и в.т. дело № 318/2021 година на АС – Пловдив, чиито размери покривали оперативното му лечение. Освен това обезщетението за неимуществени вреди било присъдено въз основа на доказателства, събрани в нарушение на процесуалния закон.

Дори да се приемела основателност на иска за обезщетение на неимуществени вреди, следвало да се извърши обективна преценка на доказателствата по делото и установените с тях обстоятелства и да се съобрази съдебната практика на ВКС по приложението на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Становището на ответника по въззивната жалба П. Т., изразено от процесуалния му представител адвокат Л. Г. в писмения отговор и в проведеното открито съдебно заседание, е за нейната неоснователност.

Развити са съображения за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ, в размерите по НМВАР.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното:

3 събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение. При подаване на въззивната жалби е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивната инстанция е проверка на валидността на първоинстанционното решение и на неговата допустимост в обжалваната част.

В хода на тази проверка съдът намира, че решението на Пловдивския окръжен съд е валидно и допустимо в обжалваните части.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, подробно посочени по- горе.

Те касаят осъдителното решение по три от обективно съединените искове, предявени от П. П. Т. срещу ЗД „Уника“ АД, с правно основание чл.

226, ал. 1 от КЗ / отм./

Безспорни между страните на настоящия етап от производството са изложените в исковата молба обстоятелства, касаещи: настъпилото на 14.11.2006 година ПТП, при което ищецът в качеството си на пътник в лек автомобил Рено Еспейс с рег. № ** **** **, управляван от И. Л., е пострадал след удар на автомобила от автобус Сетра с рег. № ** **** **; вината на водача на лекия автомобил И. Л., който е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в чл. 5, ал.1, т.1; чл. 6, т.1; чл. 20, ал.1; чл.

25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37 ал. 1 от ЗДвП, съгласно влязлото в сила споразумение с Окръжна прокуратура – Пловдив по НОХ дело № 3063/2010 година на ОС – Пловдив; наличието към момента на ПТП за лекия автомобил Рено Еспейс на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със Застрахователна компания „Витоша“ АД, чийто правоприемник е ответникът по исковете ЗК „Уника“ АД.

След ПТП ищецът е сезирал ЗК „Уника“ АД със застрахователна претенция за заплащане на обезщетения за причинените му увреждания, като 4 не се спори, че на 31.07.2007 година е получил сумата от 30181,05 лева от застрахователната компания.

Преди завеждането на настоящото дело между страните е водено друго дело, по което ЗК „Уника“ АД е осъдена с влязло в сила съдебно решение да заплати на ищеца П. Т. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди за ексцес на причинените му при ПТП увреждания. С решение № 260171 от 07.12.2020 година по т. дело № 739/2019 година на ОС – Пловдив, изменено частично с решение № 242 от 10.12.2021 година по в.т. дело № 318/2021 година на Апелативен съд – Пловдив, влязло в сила на 11.02.2022 година, ЗК „Уника“ АД е осъдена да заплати на П. Т. следните суми:

-сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за допълнително настъпилите усложнения, изразяващи се в скъсяване на долен ляв крайник с 4 сантиметра, които са предизвикали неудобства, трудност при придвижване, изкачване, слизане, непълноценно участие в грижата за семейството, ведно със законната лихва от 30.05.2015 година до окончателното й изплащане;

-сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за допълнително проведено оперативно лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен от 02.05.2017 година и произтеклите от него болки и страдания, физически неудобства, затруднено придвижване, невъзможност за самообслужване, ведно със законната лихва от 02.05.2017 година до окончателното й изплащане;

-сумата от

50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от допълнително проведеното оперативно лечение в Клиника Асик Вейсел Маалеси – Истанбул, от 19.03.2019 година, затруднено придвижване, невъзможност за самообслужване, ведно със законната лихва от 19.03.2019 година до окончателното й изплащане;

-сумата 21122 лева /левовата равностойност на 10 800 евро или 65880 турски лири/, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени разходи за оперативна интервенция за удължаване на скъсения долен крайник в Клиника Асик Вейсел Маалеси – Истанбул, ведно със законната лихва от 09.01.2019 година до окончателното й изплащане;

-сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени 5 вреди от допълнително настъпили увреждания, изразяващи се във физически болки в лумбалната област поради прекомерното натоварване на десния крак, ведно със законната лихва от 29.07.2019 година до окончателното изплащане;

-сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за скъсяване на четвърта метакарпална кост на лява длан, ведно със законната лихва от 29.07.2019 година до окончателното й изплащане.

Безспорно е между страните, че горепосочените суми, присъдени като обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на ищеца в резултат на настъпило влошаване на състоянието му / ексцес/ след процесното ПТП, са изплатени реално от ЗК „Уника“ АД.

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, се твърди, че след постановяване на решението по т. дело № 739/2019 година на ОС – Пловдив ищецът е провел последващо лечение, от което е претърпял нови интензивни болки и страдания, продължаващи и понастоящем. Посочено е, че на 06.04.2022 година той е постъпил за допълнително лечение в болница Аджъбадем Атакент в Истанбул, Турция, поради интрамускулна екстракция на винт в левия му крак. Там е извършена тежка и сложна оперативна интервенция за отстраняване на имплант от счупената, скъсена и удължавана бедрена кост. Преди операцията ищецът изпитвал болки и страдания от наличието на импланта. След интервенцията и изваждането му болките и страданията били особено интензивни и продължили повече от шест месеца. След операцията състоянието на ищеца било тежко, той бил изцяло на постелен режим, в невъзможност да се самообслужва, зависим от чужда помощ и грижи, осъществявани от съпругата му и родителите му почти пет месеца. През този период той не излизал от дома си, след третия месец започнал да се придвижва с придружител и патерици основно в дома си. През цялото това време той изпитвал болки и затруднения в придвижването, налице била атрофия на мускула. Това наложило ползването на отпуск по болест до края на 2022 година и още един месец след това.