Решение № 235 от 03.05.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Силистра, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Н. Петрова при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от М. Н. Петрова Гражданско дело № 20223420101782 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Т. Д. К. твърди, че страните съжителствали на семейни начала до м. април 2022 г., след което се разделили и ответницата се върнала при бившия си съпруг и дете. Към този момент ответницата била бременна и предупредила бившия си съжител, че когато детето се роди, ще го уведоми, за да поеме родителската отговорност спрямо него. Тя изпълнила намеренията си, тъй като няколко дни след раждането предала детето на ищеца негов баща, който до настоящия момент се ангажирал с непосредствените грижи по неговото отглеждане. Поради тези причини ищецът моли съда да му предостави упражняването на родителските права спрямо детето на страните М. Т. К., като определи местоживеенето му при него, да определи режим на лични отношения между детето и майката – всяка първа и трета събота или неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч, както и 20 дни през лятото, когато той не ползва платения си годишен отпуск, както и да осъди ответницата да му заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от 20.12.2022 г. до 31.12.2022 г., съответно в размер на 195 лв. след 01.01.2023 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Ответницата М. Г. В. не депозира писмен отговор на предявения срещу него иск и не взема под каквато и да е форма становище по делото.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143 СК, и чл. 146 СК.

1

Детето М. Т. К. е родено на ................ г. от съвместното съжителство на своята майка М. Г. В. и баща Т. Д. К.. От показанията на свидетелката Д. А., майка на ищеца, се установява, че страните се разделили по време на бременността на ответницата с общото им дете, като тя напуснала дома им с обяснението, че следва да уреди документите за детските добавки на другото си дете, след което не се завърнала повече при своя съжител. След раждането на детето нейната майка се свързала с ищеца и го уведомила за събитието, като се заинтересувала дали той желае да поеме отговорността по неговото отглеждане, обяснявайки, че дъщеря не разполага с такава възможност и че възнамерява да го остави на грижите на социалната система. По този начин ищецът с помощта на свидетелката А. започнал да се грижи за сина си още докато той бил на седем дни, като той бил ангажиран с отглеждането му и към настоящия момент; през деня фактическите грижи за детето полагала неговата баба, а след приключване на работното време с тази дейност се заемал самият баща, като го хранел, преобличал и къпел. Когато детето навършило 38 дни майката се явила в дома на съжителя си и пребивавала със семейството си около месец, но през този период тя не проявила интерес към сина си и не се включвала в дейността по обгрижването му, а в тази насока разчитала единствено на ангажираността и активността на своята свекърва. След окончателното напускане на семейния дом нейното отношение към задълженията на родител не се променило, тя не проявила стремеж да поддържа връзка със своя син, не го посещавала и не се интересувала от състоянието му и начина, по който той се развива.

От изготвения по делото социален доклад става ясно, че към момента на социалното проучване грижите за детето били поети от неговата баба по бащина линия (тъй като през този период бащата пребивавал в чужбина), при което неговите потребности били напълно задоволени, то било хранено с разнообразна храна според възрастта си, намирало се под надзор на възрастен човек, били обезпечени битовите и жилищните му нужди, а между него и бабата съществувала емоционална връзка, като М. търсел нейното внимание и близост.

Според социалния доклад, както и показанията на свидетелката А. роднините на детето по майчина линия не проявявали интерес към него, а между детето и самата майка също липсвала привързаност.

От събраните по делото доказателства става ясно, че след раждането на детето бащата осъществява в пълен обем грижите за неговото отглеждане и възпитание, тъй като с помощта на собствената си майка си задоволява неговите емоционални, материални и здравословни потребности и осъществява фактическите грижи, свързани с обслужването на неговото ежедневие. Положените до момента усилия от негова страна в дейността по обгрижването на детето в достатъчна степен разкриват родителския му потенциал, както и способността му в бъдеще да полага пълноценни грижи, подпомагащи неговото израстване и личностното развитие. След раздялата ответницата не е осъществявала контакти със сина си, не е давала издръжка и под никаква форма не се е включвала в дейността по неговото отглеждане, като на тази база съдът приема, че у този родител липсва нагласа и готовност за изпълнение на някаква част от родителските му задължения, а още по – малко за поемане на 2 основната отговорност за обгрижването и възпитанието на общото дете. Казаното налага извод, че упражняването на родителските права спрямо него следва да се предостави на бащата, при когото да се определи и неговото местоживеене съобразно предявеното в настоящото производство искане. На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи подходящ режим на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, който съдът счита, че следва да бъде съобразен с предложението, направено от ищеца в исковата молба, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч, както и 20 дни през лятото, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента вече 195 лв.). В конкретния случай детето М. Т. К. е новородено, поради което неговата нужда от храна, отопление, облекло, консумативи се явява очевидна и безспорна. Майката на детето следва да поеме своята част от финансовата отговорност за неговото отглеждането, тъй като се намира в трудоспособна възраст, която я задължава да полага усилията, необходими за задоволяване на неговите най – належащи нужди, именно с които е съобразена претенцията на ищеца за присъждане на издръжка в минимален размер. Поради изложените причини предявеният иск за фиксиране на издръжката, която ответницата следва да заплаща на сина си, на сумата от 180 лв. до 31.12.2022 г. и на сумата от 195 лв. след 01.01.2023 г. е основателен и следва да се уважи, като на основание 146, ал. 1 СК същата следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на 280,80 лв. Воден от горното и на основание чл.

235 ГПК, Силистренският районен съд

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М. Т.

К. с ЕГН ********** на неговия баща Т. Д. К. с ЕГН ********** от с. С., общ. С., обл. С., ул. „И.“ № . при когото ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на майката М. Г. В. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „Х.“, бл. Х., ет. ., ап. .се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч, както и 20 дни през лятото, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск.

ОСЪЖДА М. Г. В. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „Х.“, бл. Х., ет. ., ап. .да заплаща на сина си М. Т. К. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Т. Д. К. с ЕГН ********** от с. С., общ. С., обл. С., ул. „И.“ № .ежемесечна издръжка, считано от 3

20.12.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лв.), а след 01.01.2023 г. – в размер на 195 лв. (сто деветдесет и пет лв.), заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА М. Г. В. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „Х.“, бл. Х., ет. ., ап. .да заплати по сметка на РС – Силистра държавна такса за настоящото производство в размер на 280,80 лв. (двеста и осемдесет лв. и 80 ст.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4