Решение № 587 от 02.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Бургас, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. И.а

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100500400 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на двете страни по гражданско дело 680/22 година по описа на Районен съд Поморие, против постановеното по него Решение № 249 от 28.12.23 година.

Въззивната жалба на ищцата К. И. Ц. ЕГН ********** с постоянен адрес: ******, чрез процесуален представител адвокат Петров от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Инж. Иван И.“ № 33, ателие 4, изразява недоволство от първоинстанционното решение в ЧАСТТА ОТХВЪРЛЯЩА иска за обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за горницата над присъдените от РС 5000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от 20.08. 20 година до окончателното й изплащане и В ЧАСТТА в която е осъдена да заплати на ответника сумата 1024 лв. за адвокатско възнаграждение и 240 лв. разноски.

В тези части решението се сочи за незаконосъобразно.

Страната намира за нарушена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като счита, че обезщетението за неимуществени вреди в размер от 5000 лв. за репарирането на претърпените от нея болки( които продължават и понастоящем) е неправилно, без съдът да съобрази събраните по делото доказателства- изготвена съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа такава, които не са оспорени от страните, както и дадените свидетелски показания, а също и писмените доказателства по делото. Всички те установявали, че ищцата е получила счупване на глезенна става на левия крак в резултат на стъпването върху неравност на пешеходната пътека, находяща се на кръстовището на ул. „Екзарх Йосиф“ и ул.“Ген. Скобелев“ пред аптека „Марешки“ в гр.

Поморие, от което последвало падането й на земята. Съдът не е съобразил още и степента на 1 увреждане на Ц., както и продължителността на възстановяването й, а също и всички извършени й в тази връзка медицински манипулации и процедури. При съобразяването им в съвкупност ПРС би следвало да приеме, че по своя медико-биологичен характер увреждането й представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

След като това е така и съобразно принципа за справедливост при определянето на обезщетението, съдът би следвалото да отчете както съвкупността и вида на претърпените увреждания и техния характер, така и всички изтърпени неудобства и страдания във връзка с тях и би следвало да уважи заявената претенция в пълния й заявен размер от 25 000лв., а не в занижения от 5000 лв. такъв.

В обобщение на гореказаното, страната моли за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и претендира осъждането на ответника за допълнително 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от 20.08. 20 година до окончателното изпълнение. В тази връзка възразява и срещу присъдените в нейна тежест разноски за първата инстанция, сторени от другата страна.Дири присъждането на адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл. 38 от ЗА.Не ангажира нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по делото Община Поморие ЕИК 000057179, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие 8200, ул.“Солна“№ 5, представлявана от кмета на общината Иван Алексиев, чрез адвокат Юрий Бошнаков БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“ Княз Борис I“№ 10,вх. Б,ет. 1.

В него въззивната жалба на ищцата Ц. се сочи за допустима, но изцяло неоснователна, поради което се моли да бъде оставена без уважение.

Твърди се неправилна преценка на решението на първата инстанция.Страната възприема всички мотиви на първоинстанционния съд, изнесени в контекста на отхвърлянето на заявената обезщетителна претенция за претърпените от ищцата неимуществени вреди, болки и страдания от инцидента на 20.08.20г.

Акцентира се върху факта, че заключението на експерта от съдебно медицинската експертиза(СМЕ) установява в съдебно заседание извършването на недобросъвестни действия от ищцата, с които тя е компрометирала оздравителния процес на травмираната става. Посочено е, че е натоварвала глезена в продължение на една седмица преди поставянето на гипса(по- късно е потърсила медицинска помощ за имобилизирането на пострадалия крак) и е свалила гипса по- рано от указаното й време за лечение, което безусловно е попречило на протичането на нормален и ефективен оздравителен процес и е довело до усложнения, свързани с формирането на т.нар „лъжлива става“. Страната цитира и съдържанието на представения по делото лист за преглед №015031, изрично сочещ, че пациентката натоварва засегнатия крайник. Поддържа се,че последната не е положила необходимата грижа за своята безопасност и здраве, поради което се твърди съпричиняване на вредоносния резултат.

Поддържа се тезата, че решението на първата инстанция е неправилно по-точно поради несъобразяване със събраните по делото доказателства в подкрепа на твърдението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, при което искът й би следвало да бъде отхвърлен, а не заради занижаване на дължимото обезщетение. Не се ангажират нови доказателства.

Въззивната жалба на община Поморие е против съдебното решение на първата инстанция В ЧАСТТА, в която съдът е присъдил обезщетение в полза на ищцата, като се сочи, че 2 в тази част то е незаконосъобразно, постановена в противоречие с материалния и процесуален закони и е необосновано с оглед събраните в процеса доказателства.

За да постанови решението си, районният съд на първо място неправилно бил приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 49 ал. 1 от ЗЗД, ангажиращ гаранционната отговорност на ответната община за заплащането на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.Неправилно било и възприетото от съда, че падането на ищцата се дължи на неизпълнено задължение от страна на общината да изгради и поддържа пътните съоръжения във вид безопасен за преминаващите по тях лица.РС не бил констатирал несъответствието между изложеното в исковата молба и показанията на свидетелката Р. П. досежно място, където е получена травмата на ищцата.

Не намира за доказано по безспорен начин също наличието на неравност на пътя, която да е от такова естество, че да препятства или затруднява пешеходците при движението им по улицата и тротоара. Установено е било изграждането (неизвестно от кого) на рампа, съединяваща нивото на тротоара и пътната настилка с цел по-лесно преминаване на колички с малки деца и велосипедисти, което не само не е опасно, а напротив- е необходимо и полезно за преминаващите.

За това неправилно било прието от РС, че ответната община не е изпълнила задължението си по чл. 6 ал. 1 т. 4 от ПП ЗДвП да стопанисва пътя и да взема своевременни мерки за отстраняване на препятствията по него. Също така нямало данни съоръжението да е било с нарушена цялост и така компрометирано, че да не може да изпълнява обичайното си предназначение, с което да е причинило настъпването на увреждането на Ц..

На следващо място, според заключението на вещо лице по съдебно-медицинската експертиза ищцата страда от хронични заболявания на опорно-двигателния апарат, които сами по себе си обуславят функционален дефицит на описаните нива и правят походката й нестабилна, с ограничени движения.

Не е доказано според страната и твърдението на ищцата, че при изпълнение на процесната рампа не са били спазени техническите изисквания на Наредба № РД- 02-20- 2 от 26.01.21 година.

Експертът не бил заявил за открита от експертизата информация, доказваща че процесният участък е част от маршрут за достъпната среда в урбанизираната територия, за която се отнасят изискванията на посочената наредба, че се касае до съоръжение, изградено във връзка с чл. 53 ал. 2 от ЗХУ, още повече, че Наредбата е влязла в сила след датата на инцидента, при който е пострадала ищцата.

Възразява се и срещу оплакванията на страната от размера на присъденото й обезщетение за претърпени неимуществени вреди,т.к. се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, което според страната е подкрепена от всички събрани по делото доказателства: тя е посетила болнично заведение за лечението си седмица след травмата, когато крайникът й е бил имобилизиран, но не е спазила предписанието за срока на имобилизация от шест седмици, като е носила гипса само три седмици, противно на дадените й медицински указания. Затова и с оглед констатациите на вещото лице за допринасяне за лошия продължителен ход на оздравителния процес, въззивникът намира за неспазен принципът за справедливост, прокламиран в чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението. Счита, че при тези данни съдът би следвало да откаже присъждане на обезщетение или съществено да го намали по размер. В този смисъл изразява недоволство и от мотивите на първата инстанция, в които липсва обосновка за присъдения в полза на ищцата размер на неимуществено обезщетение: съдът не е посочил какъв е 3 размерът на неимуществените вреди, обезщетението на които счита за справедливо, какъв е процентът на съпричиняването на вредите от страна на ищцата и съответно каква е реално дължимата обезвреда, отчитаща поведението на пострадалата при и след увреждането й.

В обобщение се моли за отмяна на постановеното съдебно решение и за отхвърляне на предявения срещу Община Поморие иск, а при условие на евентуалност и при преценка за съпричиняването на вредоносния резултат, се иска изменение на обжалваното решение, като се намали присъденото в полза на ищцата обезщетение.

Дирят се съдебно деловодни разноски и не се ангажират нови доказателства.

Въззиваемата Ц. не е представила отговор на жалбата на ответника.

Третото лице – помагач на Община –Поморие не взема становище по жалбите.

При горните данни и на основание чл.267 от ГПК , БОС е приел въззивната жалба за допустима.

Служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи решението на първата инстанция за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, БОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на К. И. Ц. ЕГН ********** от гр.София против Община Поморие, с която се е молило първоначално пред Административен съд – София, а в последствие и пред РС-Поморие, където делото е изпратено по подсъдност след прекратяването му, за осъждането на ответната страна да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 25 000лв.(вж. и уточнение на исковете, с молба от 30.06.23г.по ПРС),ведно с компенсаторна лихва върху горното,считано от датата на деликта(20.08.20г.), до окончателното изпълнение.

Обезщетението се претендира, поради причинени на ищцата болки и страдания, свързани с деликт, представляващ осъществила се на 20.08.20г. в чертите на гр.Поморие злополука, при която поради спъване в неравна част на асфалта(по-висока, надстърчаща с 6-7 см. от останалото ниво на пешеходна пътека, находяща се в същото населено място),паднала пресичайки пътното платно, при което получила счупване на глезенната става на левия крак (фрактура на латерален малеол на лява глезенна става).

В обстоятелствената част от исковата молба е твърдяла още, че след падането не е могла да стане и се е придвижила с чужда помощ до квартирата, където пребивавала, потърсила е своевременно медицинска помощ, но не е намерила такава в гр.Поморие, а след завръщането от почивката, в гр.София й бил осъществен съответен медицински преглед с образна диагностика и е назначено адекватно лечение- била обездвижена с гипсова имобилизация за срок от 6 седмици, претърпяла антикоагулантна медикаментозна терапия. Твърдяла е, че е изпитала интензивни болки и страдания за продължителен период от време. Сочи се, че към момента на депозиране на исковата молба все още изпитва болки и възстановителният процес не е приключил. Сочи за отговорна за претърпените от нея болки и страдания Община Поморие, която в качеството си на собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите и обществените паркинги в селищата, по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, във връзка с параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, е длъжна да 4 стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество и носи отговорност за причинените вреди на трети лица. Счита, че ответникът има както общо задължение да поддържа собствените си вещи в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин - чл. 11, ал. 1 от ЗОС, така и специални задължения по чл. 3, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31 от Закона за пътищата - да стопанисва и поддържа в изправност улиците и общинските пътища, да организира движението така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване на всички участници в него.