Решение № 171 от 03.07.2023, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Бяла Слатина, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20231410100051 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от Д. Е. К. с ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“П., № 3, вх.Ж, ет.7 против Г. П. П. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“Димчо Дебелянов“ № 34, с адрес за кореспонденция гр.К., Жилищен комплекс 1, № 10, вх.Б, ет.2, ап.21, с правно основание чл.490,ал.2 от ГПК, с която е поискал съдът да постанови решение, по силата на което да обяви публичната продан по изп.д.№ 976/2013г. по описа ЧСИ В.Й. с район на действие ОС-В. извършена на 27.05.2015г. с протокол за следващ купувач е обявена ответницата Г. П. П. и с Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.06.2015г. й е възложена 1/2 ид.ч. от процесният недвижим имот, собственост на ищеца и да му бъде възстановена собствеността върху имота.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.490,ал.2 от ГПК .

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Г. П. П., чрез пълномощника си адв.Св.Г. от ВрАК е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с която оспорва иска като недопустим, поради липса на правен интерес, респ. оспорва го по основание и размер съобразно изложените в отговор съображения.

Поискала е да се допуснат двама свидетели при режим на призоваване за установяване фактите изложени в писменият отговор.

1

По аргумент от чл. 496, ал. 3, изр. 1 от ГПК е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 490, ал. 2 от ГПК , тъй като няма данни по делото ищецът да е обжалвал постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на процесния недвижим имот.

По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20137210400976/2013г. по описа на ЧСИ В.Й. рег.№ 721 с район на действие ОС-В..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищеца навежда доводи, че ответницата Г. П. П. с Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.06.2015г. издадено от ЧСИ В.Й. рег.№ 721 с район на действие ОС-В. е получила незаконно 1/2 ид.ч. от собственият на ищеца недвижим имот находящ се в гр.К., Жилищен комплекс 2, № 45, ет.5, ап.15 представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** в гр. К., общ. К., обл. В. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1889/11.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 15, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 58.48 кв. м, заедно с прилежащи части: мазе - 4 кв.м и съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж

- ***.l4. под o6eкта:

***- над обекта: ***.

По този начин ответницата П. се представила за съсобственик с Д. и Д. Г.

К.а - съпруга на ищеца.

Ищеца счита, че съгласно разпоредбата на чл.490,ал.1 от ГПК вр.чл.185 от ГПК, ответницата П. като съпруга на адв.Събинов е лице без право да наддава при публичната продан проведена от ЧСИ В.Й. рег.№ 721 с район на действие ОС-В.. По този начин проданта е недействителна изводимо от разпоредбата на чл.490,ал.2 от ГПК, а внесената от купувача сума се задържа за удовлетворяване вземането по изпълнителното дело, арг.ал.3 на чл.490 от 2

ГПК.

Ищеца твърди, че възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещно-прехвърлителен ефект и когато той е платил нещо или дори всичко, тъй като по разпределението не получава нищо или по-малко от предложената цена. Ефект няма, тъй като той изначало дължи връщане на всичко, което е получил без основание.

Ищеца твърди, че РС-К. се бил произнесъл по казуса с Протокол от 08.05.2018г. по гр.д.№ 1425/2015г. в който съдията-докладчик записал: „В днешното съдебно заседание съдът изясни въпроса, че адв.Събинов е пълномощник на ищцата по делото Г. П. П. с която живее на съпружески начала“.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба(изправена с вх.№ 874/21.02.2023г.-л.7 от настоящето дело).

С исковата молба ищецът представил договор за продажба на държавен недвижими имот по реда на Наредба за държавните имоти от 26.11.1990г. от който е видно, че същият е закупен от Д. Е. К. по време на брака му с Д. Г.

К.а, изводимо от приложено у-ние за сключен граждански брак на 04.11.1973г. изд.от Община Русе./л.17 от делото/. Представил е у-ние изх.№ 30/22.02.2023г. изд.от Община К. за родствени връзки на Д. Г. К.а, удостоверяващо, че Д. Е. К. е нейн съпруг./л.31 от делото/.

Също така представил дубликат на у-ние за сключен граждански брак между Г. П. П./С./ и М.М.С. изд.на 22.02.2023г. от Община К., удостоверяващо, че брака е сключен с акт № 0021/14.07.2018г. в гр.К..

Представил е у-ние изх.№ 28/23.02.2023г. изд.от Община К. за родствени връзки на Г. П. С., удостоверяващо, че М.М.С. е нейн съпруг и имат родени две малолетни момчета.

Ищеца се явява лично в съдебно заседание и поддържа исковата молба.

Представил е писмени доказателства, които се съдържат и в изп.дело № 20137210400976/2013г. по описа на ЧСИ В.Й. рег.№ 721 с район на действие ОС-В..

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г. П., чрез пълномощника си адв.Св.Г. от ВрАК депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като 3 недопустим, поради липса на правен интерес, респ. оспорва го по основание и размер съобразно изложените в него съображения.

Представила е заверено копие от влязло в законни сила Решение № 259/10.07.2018г. по гр.д.№ 1421/2015г. по описа на РС-К. от което е видно, че във втора фаза на делбата е изнесен на публична продан като неподеляем при равни дялове между Г. П. П. и Д. Г. К.а процесният недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр.К., ж.к.2, бл.45, ет.5, представляващ апартамент № 15 с площ от 58,48 кв.м., заедно с прилежащите части – мазе от 4 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Осъдил на основание чл.31, ал.2 от ЗС, Д. Г. К.а да заплати на Г. П. обезщетение за лишаване от правото да ползва половина идеална част от съсобствения имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр.К., ж.к.2, бл.45, ет.5, представляващ апартамент № 15 с площ от 58,48 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за периода от 01.05.2016г. до 31.05.2018г. в размер на 3508.80 лева и обезщетение за забавено плащане в размер на 371.44 лева за периода от писмената покана до датата на предявяване на иска в производството по сметки на 15.05.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска на 15.05.2018г. до окончателното изплащане. Осъдил страните на разноски.

Ответницата е представи 2 бр.у-ния за настоящ и постоянен адрес в гр.К., удостоверяващи, че същата е регистрирана на 05.12.2018г., както и 2 бр. у-ния за съпруга си М.М.С. удостоверяващи, че той е регистриран в периода 19982000г. и двамата на съвсем различни адреси от адреса, на който се намира процесното жилище./л.56-59 от делото/.

Представила е у-ние с изх.№ 20201216125859/16.12.2020г. изд.от Агенцията по вписванията, удостоверяващо, че Г. П. С. и М.М.С. са сключили граждански брак с акт № 0021/14.07.2018г. и в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, за лицето Г. П. С. за периода от 01.10.2009г. до 16.12.2020г. е записан законов режим на разделност.

Представила е приходни квитанции от които е видно, че ответницата П. е 4 заплащали данъците за процесният имот за периода 2015-2023г. в Община К..

Освен това е приложила постановление за възлагане на процесният недвижим имот от 03.01.2023г. на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В., влязло в законна сила на 24.01.2023г., с което изнесеният на публична продан имот и е възложен на купувача „Авто Елит“ ЕООД гр.В. за сумата 65000,00 лв., която впоследствие разпределил между съделителките Г. П. и Д. Г. К.а с Постановление за разпределение от 28.02.2023г. Приложила е копие то банковата си сметка удостоверяваща, че е получила сумата от 31339,28 лв. от разпределението по изпълнителното дело./л.54 от делото/.

В съдебно заседание ответницата не се явява лично, но се представлява от процесуалният си представител.

Видно от приложено заверено копие от изпълнително дело № 20137210400976/2013г. по описа на ЧСИ Валери Й. с рег.№ 721 КЧСИ, същото е образувано по повод изпълнителен лист от 08.04.2013г. издаден въз основа на заповед за изпълнение № 213/01.04.2013г. по ч.гр.дело № 345/2013г. по описа на Районен съд град К.. По образуваното изпълнително дело, собствената на длъжника Д. Е. К. ½ ид.част от процесния имот по настоящото дело, била изнесена на публична продан. След проведен търг ищцата Г. П. е обявена за купувач с Протокол от 27.05.2015г. на тази ½ ид.част, като ЧСИ В.Й. възложил закупената от П. ½ ид.част от имота с Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.06.2015г., влязло в законна сила на 08.07.2015г. По този начин ищцата П. станала съсобственик с Д. Г. К.а(съпруга на ищеца Д. Е. К. в настоящето производство) на процесния недвижим имот. Постановление за възлагане на недвижим имот е вписано в СВ при РС-К. с вх.рег.№ 2712, Акт № 192, т.4 от 28.07.205г., по имотна партида № 15593.

В подкрепа защитната теза на ответницата е разпитана свидетелката Татяна П./сестра на ответницата, която заявила, че желае да свидетелства въпреки разясненото й право по чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК на отказ от свидетелстване/, която посочила, че Г. П. преди 2015г. е живяла в гр. В., но работи в АЕЦ- К. и до настоящият момент. Всеки ден пътувала за местоработата си от гр. В. до гр. К. и поради тази причина потърсила да закупи жилище, чрез обяви в интернет, чрез познати от гр. К., включително и на сайта на Камарата на ЧСИ-та, тъй като знаела, че цените чрез съдия5 изпълнител са чувствително по-евтини.

Г. П. намерила жилище изнесено на публична продан от ЧСИ(не си спомня неговото име) и го закупила през 2015г. на публична продан.

Свидетелката си спомня, че жилището е закупено в съсобственост, в идеална част, като идеята на Г. П. била да изкупи и заплати останалата ид.част на другия собственик и имота да остане изцяло нейна собственост.

Г. П. потърсила другия съсобственик, но не постигнали съгласие, след което имало делбено дело за ликвидиране съсобствеността на този имот, но свидетелката не знае дали имота бил изнесен на публична продан. След делбата, към настоящия момент имота не е собственост на Г. П..

Към 2015г. Г. П. се познавала с адв. Сибинов, като имали взаимоотношения от много години, но не живели заедно. В началото на тяхната връзка, много пъти се събирали и разделяли, поради което тя си търсила жилище, но не живеели заедно като съпрузи.

В началото на 2018г. адв.Събинов и ответницата Г.П. сключили брак и заживели като семейство, като имат родено 6 годишно дете. Брака им е сключен в режим на разделност и не са сключвали брачен договор.

През периода от възлагане на жилището от ЧСИ-то през 2015г. до 2018г., когато са сключили брак, жилището никога не е прехвърляно на адв.

Милен Сибинов.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Възражението на ответницата за недопустимост на предявеният иск от ищеца е неоснователно по следните съображения:

В теорията и практиката е възприето, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове, както и че преценката си относно наличието на правен интерес, съдът извършва въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба.

Съгласно разяснения дадени в т. 3 от ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, недействителността на публичната продан по чл.