Решение № 527 от 13.03.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 527

Перник, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VI състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА административно дело № 20257160700526 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на В. А. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица][адрес], подадена чрез адв. Г. Б. – АК П.**, със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис № **, против Заповед № 313з‑2201 от 21.10.2025 г. на директора на Областна дирекция на МВР – П.**, с която на жалбоподателя В. А. В. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца В жалбата В. А. В. поддържа, че оспорената дисциплинарна заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че актът е неясен и вътрешно противоречив, тъй като от съдържанието му не може да се установи в какво качество жалбоподателят В. А. В. е санкциониран – като старши на наряда или като водач на служебното моторно превозно средство, както и кои конкретни негови действия или бездействия са приети за дисциплинарно нарушение.

Поддържа се, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, доколкото в нея липсва ясно и конкретно посочване на мястото, времето и обстоятелствата на твърдяното нарушение, както и на доказателствата, въз основа на които е ангажирана дисциплинарната отговорност. Изтъква се, че формалното позоваване на правни норми не може да замести липсата на фактическо описание на деянието.

Навежда се и възражение за нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, като се твърди, че дисциплинарнонаказващият орган не е събрал и не е обсъдил всички относими доказателства, включително докладните записки за системни технически проблеми с видеорегистраторите и докинг станциите, както и данните от отчетните документи и информационните системи, които според жалбоподателя В. А. В. опровергават извода за неизпълнение на служебни задължения.

Поддържа се още, че допуснатите процесуални нарушения са довели до накърняване на правото на защита на В. А. В., тъй като поради неяснотата на обвинението той не е могъл да разбере в пълнота какво нарушение му се вменява и да организира ефективна защита.

Излагат се и доводи за противоречие с материалния закон, като се твърди, че по делото не е доказано извършването на дисциплинарно нарушение. Поддържа се, че жалбоподателят В. А. В. е изпълнил служебните си задължения и преди започване на смяната се е уверил, че техническите средства са приведени в работен режим, като по време на смяната не са били налице индикации за неизправност, които да налагат изготвяне на докладна записка.

Твърди се, че неправилно са приложени заповедта на министъра на вътрешните работи и утвърдените с нея указания, доколкото наличието на видеозаписи от персоналната полицейска камера сочи на осъществявана служебна дейност, а липсата на записи от видеорегистратора не може автоматично да се приеме за неизпълнение на задължения, особено при наличие на документирани технически проблеми с подобни устройства.

В. А. В. изрично отрича наличието на виновно поведение, като поддържа, че липсват доказателства за умишлено или небрежно бездействие, както и данни, че е знаел за неизправност и съзнателно не е предприел действия.

Навежда се и възражение за немотивираност на заповедта, тъй като в обстоятелствената ѝ част се описват действия по изпълнение на служебните задължения, а в диспозитива се приема наличие на дисциплинарно нарушение, без фактическа и логическа връзка между двете.

В заключение жалбоподателят В. А. В. поддържа, че е нарушен принципът на съразмерност, тъй като при определяне на наказанието не са отчетени липсата на предходни дисциплинарни наказания, дългогодишната му служба, множеството награди и липсата на доказани вредни последици, като се твърди, че дори при хипотетично наличие на нарушение наложеното наказание „порицание“ за срок от шест месеца е несъразмерно тежко и не съответства на целта на закона.

В съдебно заседание В. А. В., редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба и моли за отмяна на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна, при подробно изложени съображения в жалбата и в пледоарията си пред съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък в размер на 810 лв., от които 10 лв. – заплатена държавна такса и 800 лв. – адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР – .П.**, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения по съществото на спора и моли за постановяване на решение, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че дисциплинарното производство срещу В. А. В. е образувано по повод постъпило в Областна дирекция на МВР – П.** писмо с рег. № 7855р‑6360/29.05.2025 г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, към което е приложено препис‑извлечение от доклад с рег. № 9580р‑852/13.05.2025 г., съдържащ предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от младши инспектор В. А. В. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П**.

Със Заповед № 313з‑1284/13.06.2025 г. директорът на ОДМВР – Перник е разпоредил извършване на дисциплинарна проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, като е определил дисциплинарно‑разследващ орган – комисия в конкретен състав. С последваща Заповед № 313з‑1733/15.08.2025 г. срокът на проверката е удължен поради необходимост от събиране на допълнителни доказателства.

От месечния график, ежедневната ведомост и ежедневната форма на отчет се установява, че на 14.04.2025 г. жалбоподателят В. А. В. е бил назначен в наряд като старши на наряда в състав на автопатрул АП‑340 за времето от 07:00 ч. до 23:55 ч., заедно с младши инспектор Д. И. Ч. – водач на служебното моторно превозно средство. Нарядът е изпълнявал служебните си задължения със служебен автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], оборудван с персонална полицейска камера и видеорегистратор.

От отчетните документи и справките от автоматизираните информационни системи на МВР се установява, че в рамките на същата смяна нарядът е осъществявал контрол по пътното движение, извършвал е проверки на моторни превозни средства и лица, както и е посетил пътнотранспортно произшествие на автомагистрала „С.“, км 31+800, настъпило около 10:40 ч. Произшествието е било обработено, като е съставен Протокол за ПТП № 2025‑1028‑50546‑1, а предприетите действия са отразени в отчетните документи и в информационните системи.

От GPS‑справка („Пътен лист 1“) е установено, че служебният автомобил е престоявал в района на [населено място] („Д. ханче“) с продължителност 53 минути и 54 секунди. В тази връзка в хода на проверката са събрани сведения от жалбоподателя и от други служители относно използване на време за обяд и начина на уведомяване на оперативния дежурен.

В хода на дисциплинарната проверка е извършен последващ преглед на записите от техническите средства за явно наблюдение чрез уеб приложението „Hik Central Master Lite“, при който е установено, че от персоналната полицейска камера са налични 22 видеофайла за процесната смяна, докато от видеорегистратора на служебния автомобил липсват аудио‑ и видеозаписи за цялата смяна.

Към дисциплинарната преписка са приобщени и докладни записки от други служители на сектор „Пътна полиция“, изготвени през месеците март и април 2025 г., в които са отразени системни технически неизправности при експлоатацията на видеорегистратори и докинг станции, включително случаи на самoизключване на устройства и невъзможност за прехвърляне на записани данни.

След приключване на дисциплинарната проверка дисциплинарно‑разследващият орган е изготвил обобщена справка с рег. № 313р‑15705/26.08.2025 г., съдържаща фактическите констатации и предложение за ангажиране на дисциплинарна отговорност на жалбоподателя.

Въз основа на материалите по дисциплинарната преписка и при изцяло възприемане на фактическото изложение в обобщената справка, без да извършва нови дисциплинарно‑разследващи действия, директорът на ОДМВР – П.** е издал Заповед № 313з‑2201/21.10.2025 г., с която на В. А. В. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Заповедта е връчена на наказаното лице на 22.10.2025 г.

В хода на съдебното производство са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. К. В., от чиито показания се установява, че в периода от 2024 г. до месец ноември 2025 г. същият е заемал длъжността Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.** и в това си качество е бил председател на комисията, извършила първоначалната дисциплинарна проверка.

Установява се, че първоначалната комисия е достигнала до извод за липса на допуснати дисциплинарни нарушения и е изготвила справка в този смисъл, която е била върната по разпореждане на директора с указание за изготвяне на нова справка. Новата справка е била изготвена в отсъствието на председателя на комисията, който впоследствие е бил поканен единствено да положи подпис върху вече изготвения документ.

От показанията на свидетеля се установява още наличие на системни технически проблеми с видеорегистраторите и персоналните полицейски камери, както и практика да не се изготвя докладна записка за всяка смяна поради честотата на тези проблеми.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. К. В. като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви, дадени от лице с пряко участие и непосредствени възприятия относно обстоятелствата, за които свидетелства. Изложеното от свидетеля кореспондира с останалите събрани по делото доказателства, поради което показанията му са приети за достоверни при формиране на фактическите изводи на съда.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянният адрес на посочения в акта адресат.

Оспореният с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание представлява валиден административен акт, тъй като е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР – директора на ОДМВР – Перник, в рамките на предоставените му правомощия за налагане на дисциплинарни наказания на държавни служители от състава на дирекцията.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа формалните реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, включително индивидуализация на адресата, вида и срока на наложеното дисциплинарно наказание „порицание“, както и посочване на правното основание за издаването ѝ. Поради това съдът приема, че не са налице пороци, водещи до нищожност или недействителност на административния акт.

Редът за образуване и провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР, като съгласно чл. 215а от ЗМВР организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания се урежда с инструкция на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на законовата делегация е издадена Инструкция № 8121з‑470 от 27.04.2015 г., приложима към процесното производство.