Решение № 662 от 04.07.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Стара Загора, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20255530100314 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл.22 ЗПК, чл. 26, ал.1 ЗЗД, чл. 146 ЗЗП, и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Ц. Б. С. твърди в исковата си молба, че между него, в качеството му на кредитополучател, и ответника "Фератум България" ЕООД, в качеството на кредитор, бил сключен Договор №********** за предоставяне на потребителски кредит от *** за сумата от 800,00лв., която ищецът е следвало да върне при ГПР от 40,96% и лихвен процент 5,12 %, лихва от 40,86 лв., при срок на кредита от 45 дни.

Ищецът счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради следните причини: 1) противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща сключването на Договор за гаранция; 2) договорът нямал погасителен план, не бил посочен лихвеният процент дали е фиксиран или променлив; 3) не бил посочен правилния годишен процент на разходите в процесния договор за кредит 4) липсвала разписана методика за изчисляване на ГПР, което създавало неяснота за потребителя; 5) не била спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

В договора било предвидено заплащане на неустойка. Не било ясно дали уговорената неустойка била включена в ГПР, като ищецът счита, че ако същата е включена, то този процент би бил много по-висок. Посочването на ГПР различен от действително прилагания било заблуждаваща търговска практика, която водела до неравноправие в отношенията между страните и съответно до нищожност на договора. Самата клауза за начисляване на неустойка противоречала на добрите нрави, била неравноправна и съответно нищожна.

Поради това счита, че целият договор за кредит е нищожен.

1

В случай, че съдът приеме, че договорът за кредит не е изцяло нищожен, счита, че клаузата на чл.5 от Договора е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и е нищожна.

Ищецът заплатил сумата от 1 208,00лв. за предсрочно погасяване на кредита.

Счита, че неоснователно е заплатил сумата от 408,00лв., която подлежала на връщане.

Искането е съдът да прогласи за нищожен Договор №********** за предоставяне на потребителски кредит от ***

В условията на евентуалност моли съда да прогласи за нищожна клаузата на чл.5 от Договор №********** за предоставяне на потребителски кредит от *** Отправено е искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 40,96лв., представляваща недължимо платена сума по Договор №********** за предоставяне на потребителски кредит от ***, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане /след извършено частично оттегляне на иска за сумата над 40,96 лв. до първоначално предявения размер от 408,00 лв. в о.с.з./. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който оспорва основателността на иска. Твърди, че всеки потребител разполага с право на избор за начина на обезпечаване на задължението. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избирал обезпечението, следователно сключването на договор за гаранция не било задължително.

Исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна — „Мултитуюд Банк“ ЕАД , а не „Фератум България“ ЕООД. „Мултитуюд Банк“ ЕАД било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не бил страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на „Мултитуюд Банк“ ЕАД и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Ищецът завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Твърди, че ищецът сам избрал „Мултитуюд Банк“ (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси подал заявление за кредит. Получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за 2 сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисквал поръчителство. Ищецът получил и документи от „Мултитуюд Банк“ ЕАД, включително Договор за гаранция. След като бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

С оглед посоченото не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на „Мултитуюд Банк“ ЕАД, ако изберял нея за поръчител.

Счита твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП за неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към „Мултитуюд Банк“ ЕАД, които ищецът приел доброволно.

Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК сочи, че договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не бил упражнил това си право.

„Фератум България“ ЕООД и „Мултитуюд Банк“ ЕАД оперирали като отделни икономически субекти. Те имали отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото). Българското законодателство не забранявало договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР нямало допуснати нарушения и ищецът имал цялата необходима информация и време, за да вземел решение дали сключването на договор било подходящо за него.

Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен на изложените основания. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С депозирана от процесуалния му представител молба на 08.05.2025г. поддържа иска, прави отказ от искането за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза и изменя предявения осъдителен иск (чрез оттегляне), като го намалява от 408 лева на 40, 96 лева т.е. същият да се счита предявен сумата от 40,96 лв. Изменението е допуснато в съдебно заседание.

Претендира и разноски.

В съдебно заседание ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана от процесуалния му представител молба поддържа отговора на исковата молба, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.

3

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от представен по делото Договор № ********** за предоставяне на потребителски кредит от ***, сключен между ответника "Фератум България" ЕООД с ЕИК:

200599406 от гр. София - "кредитор" и ищеца Ц. Б. С., в качеството на "кредитополучател", последният е получил сумата в размер на 800 лв., като е поел задължение да я върне в срок от 45 дни. В Договора за потребителски кредит е уговорен ГПР в размер на 49, 93 % и ГЛП 5, 12 %. Съгласно Договора за кредит сумата, която следва да се върне е 840,96 лв. и включва само главница и възнаградителна лихва.

В чл. 6 от Договора за потребителски кредит е уговорено заемът да се обезпечава с Договор за поръчителство, който се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема и не може да се отмени. Съгласно представения от ответника Договор за поръчителство (гаранция), същият е сключен между ищеца и "Multitude Bank", като възнаграждението по този договор е 367,04 лева - л. 9 от делото. Тълкуването на клаузата от договора показва, че сключването на договора за заем и на договора за поръчителство са взаимно обвързани и няма опция за избор.

Представена е с исковата молба справка за картова операция за плащане на 1208 лева на 13.11.2024г. и ищецът твърди, че е заплатил тази сума на "Фератум България" ЕООД във връзка с договора за кредит и договора за гаранция към него.

С молба от 23.04.2025г. ответното дружество представя справка за извършени плащания съгласно, която ищецът е заплатил на "Фератум България" ЕООД сумата от 840, 96 лева, от които 800 лева главница и 40, 96 лева. С молба от 08.05.2025г. ищецът чрез своя процесуален представител заявява становище, че не оспорва справката за плащане. Прави изменение на иска по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД чрез частично оттегляне за сумата над 40, 96 лева до първоначално предявения размер от 408 лева. В първото по делото съдебно заседание е допуснато изменение на осъдителния иск съгласно направеното искане т.е. намалява същият от 408 лева на 40, 96 лева и същият да се счита предявен за сумата от 40, 96 лева. По делото на л. 7 от делото е представено изрично пълномощно на процесуалния представител на ищеца, съгласно което същият може да се разпорежда с предмета на делото вкл. да оттегля иска. В хипотеза, когато се касае до намаляване на претенцията, изменението на иска се съчетава с частично оттегляне (чл. 232 ГПК) или частичен отказ (чл. 233 ГПК) от иска т.е. съдът е длъжен да се произнесе в случая по искането за оттегляне, както изрично е посочил и ищецът, че извършва намаляване на претенцията, чрез оттегляне - така Решение № 114/2016 г. от 19.01.2017 г. по гр. дело № 1357/2016 г. на ВКС II ГО. Няма пречка да това да се извърши с крайния съдебен акт, доколкото с него ще се разреши и въпроса за разноските по делото.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стигна до следните 4 правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор №********** за предоставяне на потребителски кредит от *** и чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по Договор №********** за предоставяне на потребителски кредит от *** В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за нищожност на чл. 5 от Договор №********** за предоставяне на потребителски кредит от ***

По установителния иск за нищожност на целия договор за потребителски кредит в тежест на ищеца е да докаже сключен договор за потребителски кредит и съдържанието на клаузите му. В тежест на ответника е да докаже насрещните си възражения за действителност на съдържанието на договор с оглед разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.

По осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже плащане, а ответникът, че има основание да получи и задържи сумата.

Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес.

Разгледани по същество исковете са основателни.

Безспорен между страните е фактът, че са били обвързани от облигационно правоотношение по Договор № ********** за предоставяне на потребителски кредит от ***, по който договор е предадена и усвоена сумата от 800 лева.