Решение № 272 от 25.10.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Б.С., 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомир Ив. Вельовски при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Гражданско дело № 20241410100477 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от Ц. П. П., ЕГН ********** от с. П., общ. Б.С., ул. „С.“ № 18, действащ чрез адв. Ц. Й. от АК Враца против „Е.п. ЕАД, ЕИК 175133827 (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), със седалище и адрес управление в гр. София, Район Младост, бул. „Ц.ш.“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от общо 5241,61 лв. за доставена ел. енергия и мрежови услуги за кл. номер 310258040204 по издадени фактури от 2021 г., като погасено по давност задължение, поради изтичане на погасителната давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, както и за осъждане на ответното дружество да възстанови доставката на ел. енергия на ищеца – абонат с кл. номер 310258040204.

Желае да му се присъдят направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124,ал.1 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е.п. ЕАД, ЕИК 175133827, чрез пълномощника юрисконсулт А. Х. А., с който предявените искове се оспорват като неоснователени, като се претендират разноски в производството. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представил е общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответното дружество, общите условия на договорите за използване на ел.разпределителните мрежи на ЧЕЗ”ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, общите условия на ЧЕЗ Разпределение България АД, сертификат за публикувани общи условия във в.Телеграф, заявление от 26.02.2021г., ведно с приложен Нот.акт № 199, том 7, по дело № 1272 от 2013 год. и юрисконсултско 1 пълномощно.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата молба ищецът навежда доводи, че същият е собственик на имот в с. П., общ.

Б.С., ул. „С.“ № 18. Сочи се, че с ответното дружество са в договорни отношения за доставка на ел. енергия, която през 2018 г. е преустановена в посочения имот, поради незаплащане на 10 броя фактури от 15.03.2021 г., подробно описани в исковата молба на обща стойност от 5241,61 лв. Твърди се също, че ищецът не дължи сумите по тези фактури, тъй като са погасени по давност. Поради това е отправена и молба за осъждане на ответното дружество да възстанови доставката на ел. енергия на ищеца – абонат с кл. номер 310258040204.

Претендират се и разноски по делото.

В срока за писмен отговор ответника е депозирал такъв, чрез юрисконсулт А. Х. А., с който оспорва предявеният от ищеца иск по основание и размер и който поддържа в с.з. От името на ответното дружество се твърди, че ищецът едва на 26.02.2021 г. е уведомил със свое заявление и приложен акт за собственост, че е собственик на имота в с. П., общ. Б.С., ул.

„С.“ № 18, заведен в системата на дружеството с кл. номер 300232279659 на името на Петко П.. След заявлението на ищеца, партидата е регистрирана на негово име с нов кл. номер 310258040204. В тази връзка се сочи, че не е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 5 от ОУ в продължение на 8 години да уведоми ответното дружество, че е собственик на имота от 2013 г., с което се сочи, че е препятствал по-ранното събиране на процесните задължения.

В тази връзка се развиват твърдения, че доколкото всички фактури са издадени на 15.03.2021 г., то давността им не е изтекла до настоящия момент. Твърди се, че процесните задължения за имота в с. П., общ. Б.С., ул. „С.“ № 18 са дължими именно от ищеца, като собственик и ползвател на имота и са издадени след установяване на нерегламентирано ползване на ел. енергия – т.е в резултат на едностранна корекция на сметка на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.). Поради това се сочи, че процесната сума е начислена еднократно, като основанието на това задължение не е реално потребено количество ел. енергия за имота, респ. не се погасява с тригодишен давностен срок, а е нормативно предвидена корекционна процедура, чието задължение се погасява с общата пет годишна давност (сочи се и съдебна практика). Изложени са доводи за неоснователност на искането за осъждане на ответното дружество да възстанови доставката на ел. енергия на ищеца – абонат с кл. номер 310258040204, тъй като електрозахранването е било преустановено правомерно, при наличието на предпоставките на чл. 123 от ЗЕ и ищецът е бил неизправна страна по договора за доставка на ел. енергия за процесния имот.

От приложените фактури № 0298773875/15.03.2021 год., № 0298773891/15.03.2021 год., № 0298773886/15.03.2021 год., № 0298773867/15.03.2021 год., № **********/15.03.2021 год., № 0298773897/15.03.2021 год., № 0298773901/15.03.2021 год., № 0298773896/15.03.2021 год., № 0298773895/15.03.2021 год. се установява, че ищецът дължи на ответното дружество общата 2 сума от 5241,61 лв., начислена въз основа на констативни протоколи, за което са издадени данъчните фактури, а потребителят е уведомен за дължимите суми.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, под формата на отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника определена сумастойност на изразходвана от него ел.енергия. Съобразно предявения иск, доказателствената тежест за доказване наличието на вземане в посочения размер е върху ответника. Същият следва да докаже и то при условията на пълно и главно доказване, че през посоченият период ищецът е употребил определени количества ел.енергия, единичната цена на тази енергия, както и общия размер на претенцията си и начина на начисляването й.

Между страните не се спори, че ищецът Ц. П. П. с ЕГН ********** от с. П., общ. Б.С., ул.

„С.“ № 18, е абонат на ответника за доставка на ел.енергия за обект- къща находяща се в с. П., общ. Б.С., ул. „С.“ № 18.

Установява се, че между ищецът в качеството му на потребител с клиентски номер 310258040204 и ответника „ЧЕЗ Електро България” АД/ енергийно предприятие по смисъла на §1,т.24 от ДР на ЗЕ като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел. енергия/ са налице облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия.

Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е бил уведомен за извършената проверка на СТИ, както и че въз основа на същата е извършена едностранна корекция на сметката на ищеца за ел.енергия, като е начислена сумата от 5241,61 лв. за периода м. октомври 2015 г. до м. ноември 2017 г.

Спорът между страните е за дължимостта на сумата от 5241,61 лв. начислена въз основа на констативните протоколи, за което са издадени данъчни фактури № 0298773875/15.03.2021 год., № 0298773891/15.03.2021 год., № 0298773886/15.03.2021 год., № 0298773867/15.03.2021 год., № **********/15.03.2021 год., № 0298773897/15.03.2021 год., № 0298773901/15.03.2021 год., № 0298773896/15.03.2021 год., № 0298773895/15.03.2021 год.

Процесуалният представител на ищеца счита, че в случая е приложима именно тригодишната давност, тъй като става дума за периодични задължения, а същите съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност.

Предвид събраните по делото доказателства, се установява, че сумата е начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период.

За извършената едностранна корекция на сметката, ответникът се позовава на разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Съгласно посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата 3 по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ /ПИКЕЕ/. В раздел девети на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1/ е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.

В чл. 47-51 ПИККЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи – 1/ на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и 2/ на субективно въздействие върху измервателната система.

Въведена е обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди. Корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при отчитане на грешки извън допустимите/.

Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.

Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца- м. октомври 2015 г. до м. ноември 2017 г. е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.

ПИКЕЕ са приети в изпълнение и в рамките на законовата делегация по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ от компетентния държавен орган по чл. 83, ал. 2 ЗЕ.

С оглед предходното се налага изводът, че към датата на извършване процесните проверки на СТИ на ищеца на посочения адрес на доставка на ел.енергия, съществува законова възможност, която регламентира право на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия. Сумата по коригиращата сметка не е обусловена от и не се дължи за реално потребена от потребителя ел. енергия, а се явява компенсация за електроразпределителното предприятие за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен период консумация на ел. енергия от СТИ в резултат на негова неизправност.

4

Предвид гореизложеното, съдът приема, че по делото е безспорно установено, че вследствие неправомерно въздействие върху схемата на свързване, не е отчитана от електромера потребеното от абоната количество електроенергия. Ето защо и с оглед нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ ответникът е имал право да извърши корекция в случаите на неточно отчитане в резултат на манипулация на СТИ. Преизчисляването е извършено при спазване на методиката на чл.48, ал.1, т.2, б.“а“ от ПИКЕЕ и по действащите за периода цени на ел.енергия, утвърдени от КЕВР съобразно чл.51 ПИКЕЕ, като периодът е определен правилно.

Също така всяко право може да бъде заявено както с възражение, така и да бъде предявено с иск (така Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК). Редът, по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор. По аргумент от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси.