Решение № 220 от 11.09.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. С., 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100533 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е с искова молбата вх. № 3860/17.07.2024 г., подадена от А. К. Н., ЕГН **********, чрез адв. Ю. Г., срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, с която са предявени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл.

143, ал. 1 и 2, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 2530968 от 06.03.2022 г. не ги обвързва поради нищожност на същия поради противоречие със ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, съединен при условията на евентуалност с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и 2, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 4, ал. 1 – 3 от Договора не ги обвърза поради нищожност.

В исковата молба се твърди, че на 06.03.2022 г. между ищеца и ответника е бил сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (кредит) от разстояние № 2530968, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 500,00 лв., която ищецът се е задължил да върне на една вноска на 04.04.2022 г.

По отношение на ГПР се твърди, че в т. 8 от условията на кредита е посочено, че същият възлиза в размер на 49,02 %, който бил немотивирано висок и противоречащ на добрите нрави. Сочи се, че ГПР е посочен само като абсолютна величина, без в договора или където и да е било другаде да бъдат посочени взетите предвид допускания, а именно без да се конкретизират взетите предвид разходи по кредита, с които той се оскъпява и се възлагат в тежест на кредитополучателя/заемателя. В тази връзка ищецът поддържа, че липсата на посочване на взетите предвид допускания води до липса на яснота относно съдържанието на договора и нарушаване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което е императивно и нарушаването му, както и нарушаването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до недействителност на целия договор. Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води след себе си нищожност на целия договор, тъй като търговецът е заблудил потребителя 1 за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Поддържа се, наред с това, че договорът се явява нищожен и поради това, че годишният лихвен процент, възлизащ в размер на 40,00 %, надвишава повече от три пъти размера на законната лихва, в какъвто смисъл била и съдебната практика.

По отношение на евентуалния иск в исковата молба и допълнителните молби, подадени във връзка с дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите, се твърди, че клаузата на чл. 4 от Договора е недействителна, доколкото по силата на същата ищецът е сключил с трето неучастващо по делото лице – „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство, в който е предвидено отделно възнаграждение, като същото не е било взето предвид при определяне размер на ГПР, с което е била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК поради което е налице е и допълнително основание за недействителност и на целия договор.

С оглед на горното моли съда да уважи предявения иск, като се претендират и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК (препис от исковата молба е връчен на ответника на 23.08.2024 г.) по делото е постъпил отговор вх. № 4993/19.09.2024 г., подаден по куриер на 18.09.2024 г., с който ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – юрк. Е. В., е заявил, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, респ. изцяло неоснователен.

Твърди, че още преди подаване на исковата молба задълженията по договора са били изцяло погасени от страна на ищеца, поради което не е налице правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск, с който да бъде установена нищожността на Договор за потребителски кредит №2530968/06.03.2022 г., доколкото евентуално решение в полза на ищеца няма да промени правната му сфера, тъй като дори и без решение по настоящия иск, ищецът не дължи никакви плащания по процесния договор, който е изцяло доброволно погасен. Сочи се, че да се приеме, че ищецът има интерес от настоящия иск би означавало на същия да се позволи да злоупотребява с процесуални права, доколкото би постигнал цялостна защита на твърдените права едва след приключването на две отделни съдебни производства, които не само биха генерирали двойна работа за съда (противно на принципа на процесуалната икономия), но и биха натоварили насрещната страна с разноски в значителен размер.

В случай че се приеме за допустимо предявяването на отрицателен установителен иск, вместо директен осъдителен такъв, който би защитил в пълна степен правния му интерес, ответникът е оспорил допустимостта на евентуалния иск. В тази връзка твърди, че ищецът няма правен интерес от оспорване на тази клаузата на чл. 4 от Договора, а евентуално би имал такъв да оспорва договора, с който е учредено обезпечението в полза на ответника, доколкото именно в последния биха могли да бъдат уговорени задължения в негова тежест.

По същество, в случай че съдът счете главният иск за допустим, ищецът оспорва неговата основателност.

Признава, че на 06.03.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 2530968/06.03.2022 г. по силата на който ответникът кредитор е отпуснал кредит/заем на ищеца в размер на 500,00 лв., които кредитополучателят се е съгласил да върне в срока и условията на процесния Договор. Признава, че сумата е преведена по избрания от кредитополучателя начин, а именно на каса на „Изипей“ АД, в деня на подписване на процесния Договор. Признава, че договорът е сключен при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,02 %, като общият размер на плащанията възлиза на 516,67 лв., от които 500,00 лв. – главница и 16,67 лв. – възнаградителна лихва, видно от Приложение № 1 и 2 погасителния план към него, които са неразделна част от процесния Договор. Сочи се, че ищецът се е задължил да върне сумата от 516,67 лв. в срок от 30 дни от дата на подписване на процесния Договор, като крайният срок за погасяване е 04.04.2022 г.

Оспорват се твърденията, че в договора не е посочено по ясен и несъмнен начин съдържането на ГПР, както и начинът на формирането му, като се поддържа, че договорът съдържа необходимата съобразно разпоредбата на чл. 11 ЗПК информация, като са били спазени изискванията на чл. 22 ЗПК. По отношение на ГЛП се твърди че същият е част от ГПР и доколкото ГПР е бил съобразен с императивните разпоредби на ЗПК, касаещи неговият размер, то не са налице и основания за нищожност поради това, че уговореният годишен лихвен процент надхвърля три пъти законната лихва за периода. Оспорва се и твърдението, че е било задължително сключването на договор за предоставяне на поръчителство, като се позовава на разпоредбите на чл. 12, раздел III от приложимите към договора за кредит Общи условия и чл. 4, ал. 1 и 3 от Договора, от които е видно, че кредитоискателят може да предостави, а може и да не предостави обезпечение, поради което разходът по договора за предоставяне на поръчителство не следва да се включва в ГПР, респ. не е нарушена разпоредбата на чл. 19 ЗПК. Като допълнителен довод се изтъква, че към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, ответникът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв) се сключва след сключването на Договора за кредит и „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. В този смисъл се поддържа, че възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не попада в хипотезата на § 1, т. 1 ДР ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 ЗПК, като се позовава и на процедурата за отпускане на кредита.

С оглед на горното моли съда да прекрати производство поради липса на правен интерес , респ. да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника и сторените от него разноски в производството, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Прави се искане съдът да не присъжда адвокатско възнаграждение на ищцовата страна на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като оспорва ищецът да има качеството на материално затруднено лице, респ. да се присъди възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската фактическа и правна сложност на производството, който би могъл да бъде и под минималния по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

По релевираните с отговора възражения за недопустимост на евентуалния и главния иск съдът се е произнесъл съответно с определението си за насрочване на делото № 564/29.11.2024 г. и с протоколно определение от проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание, като е счел същите за неоснователни, поради което не се налага повторното им обсъждане.

В последно проведеното открито съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не се явява, не изпраща представител. За предходно съдебно заседание по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца – адв. Г., с която поддържа основателност на иск, съпроводена и със списък на разноските по делото.

В съдебно заседание, ответникът – редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба, подадена от юрк. Иванова, с която последната заявява, че поддържа подадения отговор и моли искът да бъде отхвърлен, като съдът присъди да ответника и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. Прави искане съдът да отхвърли претенцията на ищеца за разноски, като оспорва ищецът да е материално затруднено лице. В условията на евентуалност моли да бъде определено възнаграждение в 3 справедлив размер, който би могъл да бъде и под минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определението си насрочване на делото, в което е бил инкорпориран и проектът за доклад по делото, които след допълването си е обявен за окончателен в проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорно между страните, че на 06.03.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 2530968/06.03.2022 г. по силата на който ответникът кредитор е отпуснал кредит/заем на ищеца в размер на 500,00 лв., който кредитополучателят се е съгласил да върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, или общо сумата в размер на 516,67 лв., в срок от 30 дни от дата на подписване на процесния Договор, като крайният срок за погасяване е 04.04.2022 г.; че сумата е преведена по избрания от кредитополучателя начин, а именно на каса на „Изипей“ АД, в деня на подписване на процесния Договор; че договорът е сключен при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,02 %, като общият размер на плащанията възлиза на 516,67 лв., от които 500,00 лв. – главница и 16,67 лв. – възнаградителна лихва, както и че задълженията по договора са изцяло погасени от страна на ищеца. Тези обстоятелства се установяват и от представения по делото договор за кредит и Приложение № 1 към него.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: