Определение № 3957 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3957 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110102106 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. И. Н., с която срещу ответника „Ф.И. ЕАД е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1613 лв., дължаща се по Договор за кредитна карта № 586578/04.08.2006 г., поради изтекла погасителна давност.

От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на ищцата е в с. Т. община Р..

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК (в сила от 07.08.2018 г.) исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В разглеждания случай се касае за предявен иск по чл. 124 ГПК за установяване недължимостта на сума по договор за потребителски кредит. Предвид това е несъмнено, че по договора за потребителски кредит ищцата има качеството потребител на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, следователно спорът е потребителски, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК, като потребителският характер на настоящото дело се запазва независимо, че вземанията по този договор са били предмет на договор за цесия. Аргументи в този смисъл се съдържат в определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 2502/2019 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., определение № 2481 от 21.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2819/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и цитираната в същото съдебна практика.

Ето защо при съобразяване на данните от изисканата по реда на Наредба № 14/2009 г. справка съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд.

С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), вр. чл. 113 ГПК настоящият съдебен състав следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на компетентния да го разгледа съд – Районен съд – Р..

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2106/2026 г. по описа на 1

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Р..

Определението може да бъде обжалвано от ищцата с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2