Решение № 61 от 02.03.2020, Районен съд - Нова Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр. Нова Загора, 02.03.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Новозагорският районен съд в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ при секретаря: Радка Чолакова и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 758 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт против С.И., с ЕГН:

********** – български гражданин, родена в Република Северна Македония, с адрес: гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.„Генерал Скобелев” №14, като длъжник в размер на 1431.15 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за издаване на кредитна карта от 15.11.2012 г.

Процесуалният представител на ищцовото дружество посочва, че на 31.08.2018г., в качеството си на кредитор „БАНКА ДСК”ЕАД, подала до Районен съд - Нова Загора, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по което било образувано ч.гр.д. № 1488/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора срещу С.И..

В исковата молба се посочва, че сумата от 1431.15 лв. представлява: 900.00 лв. - дължима главница до 30.08.2018 г.; 323.87 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 10.09.2016 г. до 30.08.2018 г.; 14.56 лв. - санкционираща лихва за периода от 09.05.2018 г. до 30.08.2018 г., 192.72 лв. -заемни такси.

Претендират се също и 178.62 лв. - представляващи разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът сочи, че към заявлението по чл.417 от ГПК Банката представила копия от Договор за издаване на кредитна карта от 15.11.2012 г., Общи условия, неразделна част от договора за кредит, извлечение от счетоводните книги на Банката - извлечение от сметка № 13/24208047 от 31.08.2018 г., от което бил виден размера на задължението, и извлечение ПЗ показване на заем, от което е видно, че кредита е усвоен на 10.02.2017 г., Уведомление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и известия за доставяне към тях.

Сочи също, че въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които са образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ П.Г. към КЧС и район на действие - района на ОС - Сливен и е образувано изпълнително дело №1887/2018 г. по описа на същия ЧСИ. Съдебният изпълнител е изпратил заповедта на длъжниците и тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Твърди, че на 15.05.2019 г. „БАНКА ДСК”ЕАД е получила съобщение от PC -

Нова Загора, гражданска колегия, с което била уведомена, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1488/2018 г. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и поради това, и в срока по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищцовата страна предявява настоящия иск за установяване съществуване на вземането си и моли съда да го разгледа.

Според ищеца вземането му произтича от следните основания, обстоятелства и факти:

Съгласно

Договор за издаване на кредитна карта от 15.11.2012 г., сключен между „Банка ДСК”ЕАД, като кредитор и С.И. с

ЕГН: **********, като кредитополучател, Банката й е предоставила сума под формата на кредитна карта в размер на 1000 лв. при лихва 21.95 % годишно.

Кредитът бил усвоен на 10.02.2017 г., както било видно от извлечение от разплащателна сметка на длъжницата И..

Видно от приложеното извлечение от счетоводните книги било, че падежната дата за издължаване на месечните вноски била 10-то число и не били платени вноски с падежни дати: 10.09.2016 г., 10.10.2016 г., 10.11.2016 г., 10.12.2016 г., 10.01.2017 г., 10.02.2017 г., 10.03.2017 г., 10.04.2017 г., 10.05.2017 г., 10.06.2017 г.,

10.07.2017 г., 10.08.2017 г.,10.09.2017 г., 10.10.2017 г., 10.11.2017 г., 10.12.2017 г., 10.01.2018 г., 10.02.2018 г., 10.03.2018 г., 10.04.2018 г. Допусната била забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни.

Твърди, че „Банка ДСК”ЕАД била извършила уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - връчени били: Нотариална покана рег. № 1195/16.03.2018 г., акт № 114, т.1 от нотариус Н.Б. с район на действие - района на РС – Нова Загора и рег. № 416 в НК, получена от длъжника на 27.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 и във вр. с ал.1 от ГПК.

Сочи, че изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя настъпвала с уведомяването на кредитополучателя. Оттогава целият или неплатеният остатък по кредита бил изискуем, като по отношение на кредитополучателя изискуемостта била осчетоводена от банката - кредитор на 09.05.2018 г.

На обстоятелството, че към настоящият момент кредитополучателят не бил погасил задълженията си към Банката се обосновавал ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно определеният му от PC - Нова Загора по ч.гр.д. № 1488/2018 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника е отправил към съда следното искане:

Моли съдът да приеме за установено, че към 31.08.2018 г. ответникът С.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, като кредитополучател дължи на „Банка ДСК”ЕАД обща сума в размер на 1431.15 лв., от които: 900.00 лв. - дължима главница до 30.08.2018 г.; 323.87 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 10.09.2016 г. до 30.08.2018 г.; 14.56 лв. - санкционираща лихва за периода от 09.05.2018 г.. до 30.08.2018 г.; 192.00 лв. - заемни такси, както и 178.62 лв. - разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата

900.00 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Юрк. Г. е претендирала и разноските по настоящото производство, както и да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на ищеца отправя към съда доказателствени искания за допускане назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства и моли съдът да ги приеме.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител на ответника адв. В.Д.К. ***, с който същият посочва, че е запознат с исковата молба и счита иска за допустим, но неоснователен.

С оглед на изложените факти от страна на ищеца, адв. К. анализира няколко факта, обосноваващи твърдението му за неоснователност на исковата претенция.

В тежест на банката било да докаже, както сключването на договора за кредит и неговото съдържание / размер на кредита, лихвата и таксите, дата на падеж /, така и изпълнението на поетите по него задължения - предоставяне парични суми / усвояване на кредита / и предаването на кредитната карта, респективно получаването й от ответника.

Сочи, че това предаване / получаване / било съществено задължение по процесния договор и при спор между страните относно неговото изпълнение, в тежест на издателя било да докаже това изпълнение. Това задължение на банката било залегнало и в Общите условия, които са неразделна част от договора, като там изрично било посочено, че при съответствие номера на самата карта и отпечатаната част от номера на картата в плика с ПИН, клиентът потвърждавал получаването на картата и плика с ПИН с подписа си на определеното за целта място в договора.

Твърди, че в настоящия случай, банката не била ангажирала никакви доказателства за установяване предаването, респ. получаването на кредитната карта. Такова удостоверяване не било налице в процесния договор, съобразно изискването по Общите условия, а и не се установявало от други доказателства.

Навежда, че фактът, че с картата са теглени пари в брой, не можел да обоснове извода, че именно ответникът бил теглил сумите с издадената карта, а внасянето на суми също не водело до извода, че С.И. била ползвала паричните средства, тъй като липсвали данни кое лице е внесло тази сума.

Сочи, че в този смисъл било и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №10/19.07.2016 г. по т.д. №3386/2014 г. на ВКС, Търг. колегия, I отд.

Позовава се на т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.417 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015 г. по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.).

Твърди, че от доказателствата по делото не можело да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. От представените, като доказателства по делото Нотариална покана, рег.№ 1195, Том:1, Акт:114 от 16.03.2018 г. на Нотариус Н.Б. и Разписка от 23.03.2018 г. се виждало, че връчителя на тази нотариална покана Г.П.Г. три пъти е посетил адреса на С.И. *** / на 23.03.2018 г., на 01.04.2018 г. и на 12.04.2018 г. /, като при всяко посещение е залепвал уведомление, но така или иначе С.И. не била надлежно уведомена, че банката-ищец е обявила процесния кредит за предсрочно изискуем.

Твърди също, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлявало уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчвало на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство било едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също нямало характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхождала от кредитора и в нея не се съдържало волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.

Сочи, че ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са осъществени преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не било изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.

Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение имало за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Исковата молба, обаче, също не била достигнала до знанието на С.И.. Това уведомяване не можело да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, нито можело да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Посочва, че по този въпрос била налице съдебна практика в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.дело № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 77/10.05.2016 г. по дело № 3247/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о.