Решение № 656 от 03.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Варна, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110201811 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на санкционираното дружество против Наказателно постановление, издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда"- Благоевград, с което е било наложено административно наказание „имуществена санкция“.

В жалбата се моли за отмяна на НП като се изразява позиция за допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че нарушението не е доказано в пълният му обем, т.к. не било установено дали е налице частично изпълнение. Визира се немотивираност на НП. Иска се приложение разпоредбата на чл.415В от КТ. Оспорва се размерът на наказанието, наложено в минимален размер! Сочи се неправилно определена дата на извършване на нарушението.

Визира се и непосочване мястото на извършване на нарушението. Уточнява се, че това следва да е по място на управление на дружеството, което е в гр.Варна, но в НП това не било посочено изрично.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на дружеството. По същество поддържа жалбата. Оспорва компетентността на АНО и актосъставителя.

Процесуален представител на въззиваемата страна, моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подаден сигнал от въззивното дружество„*** били изискани документи и на 02.07.2025г. служители на Дирекция „ИТ“ Благоевград, сред които св. А.-Ч., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество като работодател. В хода на проверката от представените от въззивното дружество документи, в 1 това число и трудови договори и ведомости за заплати и др., било установено, че от страна на въззивното дружество не били изплатени уговорените трудови възнаграждения за извършената работа за месец февруари, март, април, май 2024 г., както и парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за неползван ПГО и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 1 брутно трудово възнаграждение по отношение на лицето Б. Н. С..

Констатациите от проверката били обективирани в протокол №

ПР2522873/02.07.2025год. в който били дадени и задължителни предписания едно от които, под № 5 било „Работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение на Б. Н. С. за извършената от нея работа през м.май 2025г., посочено във ведомостта на дружеството, изготвена от работодателя за м.май 2025г. с краен срок за изпълнение 18.07.2025 г.

При последваща проверка през месец юли, приключила с изготвяне на Протокол № ПР 2530898/12.08.2025г. било установено, че предписание № 5 дадено с протокол № ПР2522873/02.07.2025год не е било изпълнено.

На 28.07.2025г. на упълномощен представител на въззивното дружество била връчена покана да се яви на 04.08.2025г. в 10:00часа за съставяне на АУАН.

По молба на дружеството била насрочена нова дата за съставяне на АУАН – 12.08.2025г. от 10:00часа.

На посочената дата до края на работното време представител на дружеството не се явил, за което бил съставен нарочен протокол.

За констатираното нарушение на 20.08.2025 год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН,при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ. Посочено било че нарушението е извършено от въззивното дружество „*** със седалище на управление в гр.Варна, на 19.07.2025 год., към който момент следвало да бъде изпълнено предписанието на контролните органи.

Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице, който го подписал без възражения.

Възражения не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка.

На 09.12.2025 год., АНО издал атакуваното НП, като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ и наложил административно наказание имуществена санкция в минималният размер от 1500 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Показанията на св. А.-Ч. са такива на свидетел – очевидец, пряко възприел неизпълнението на предписанието.

2

Показанията на св. А.-Ч. кореспондират с всички писмени доказателства по делотопротокол № ПР2522873/02.07.2025год., Протокол № ПР 2530898/12.08.2025г, призовки, трудов договор, допълнителни споразумения и др.

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, посредством личните си възприятия, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на КТ и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на КТ, която следва да намери приложение.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган е съобразил наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквото е факта на извършване на множество нарушения на КТ и влошеното икономическо състояние на дружеството и правилно е наложил наказание имуществена санкция в минималния размер. Според настоящия съдебен състав адекватно на тежестта на нарушението, предвид завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца се явява именно наказание в минималния размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

С жалбата се сочи, че нарушението не е доказано в пълният му обем, т.к. не било установено дали е налице частично изпълнение. Съдът намира възражението за неоснователно доколкото предписанието е следвало да бъде изпълнено в цялост, каквито доказателства въззивното дружество не е представило.

В с.з. се представя копие от плетежен документ за сумата от 1500евро с посочено основание „заплата за м.05.2025г. частично плащане на обезщетение по чл.221ал.“.

Визира се немотивираност на НП. Съдът намира и това възражение за неоснователно, доколкото намира, че обжалваното НП е напълно мотивирано, а липсата на конкретика в тази насока поставя и съда да навлезе в такава.

Съдът намира и искането за приложение разпоредбата на чл.415В от КТ за неоснователно доколкото приложението и е свързано с отстраняване на нарушението, а доказателства за това не са представени.

В с.з. се представя копие от плетежен документ за сумата от 1500евро с посочено 3 основание „заплата за м.05.2025г. частично плащане на обезщетение по чл.221ал.“.

Видно от приложените по АНП трудов договор, допълнителни споразумения е, че договореното трудово възнаграждение възлиза общо на 2994.93лв или 1531.28евро т.е. предписанието не е изпълнено в цялост и визираната разпоредба е неприложима.

Оспорва се размерът на наказанието, наложено в минимален размер! Съдът намира подобно възражение за правен абсурд доколкото разпоредбата на чл.55 от НК е неприложима в подобни случаи.

Сочи се неправилно определена дата на извършване на нарушението. Съдът не споделя и това възражение доколкото дружеството е било със срок на изпълнение на предписанието до 18.07.2025г. и правилно АНО е определил, че от следващият ден – 19.07.2025г. същото на практика е осъществило процесното нарушение.

Визира се и непосочване мястото на извършване на нарушението. Уточнява се, че това следва да е по място на управление на дружеството, което е в гр.Варна, но в НП това не било посочено изрично.

Доколкото и в АУАН и в НП изрично е визирано седалището и управлението на въззивното дружество в гр.Варна, където е и следвало да се изпълнят предписанията съдът намира, че не са били нарушени по никакъв начин правата на въззивното дружество в тази насока и не е допуснато нарушение на чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН.

Оспорва се компетентността на АНО и актосъставителя. Съдът като взе предвид приложената заповед № 3-0693/15.08.2022г. на ИА ГИТ намира възражението за неоснователно.

Предвид изложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 01-2500415/09.12.2025г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда"- Благоевград, с което на „*** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „*** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна сумата от 66.47 евро /130 лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5