Решение № 4815 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4815 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.иева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100507907 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.196-211 ГПК /отм/.

Въззивното прозиводство е образувано по въззивна жалба подадена от В. В. М. И Н. В. Т. А. срещу решение № 20263497/30.11.2020. постановено по гр.д. № 62/85/2001г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 43 състав и с което е отхвърлен предявения от тях съвместно и със С. В. Т. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че същите са собственици на следния недвижим имот ¾ идеални части от подпокривно пространство – таван на триетажнта жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ********, придадени /принадлежащи/ като идеални части към собствените им жилища, находящи се на партерния и на първи надпартерен /втори/ етаж от сградата и за осъждането им да предадат владението на гореописания недвижим имот. В жалбата се твърди, че е решението е постановено при допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа се, че изводите на първоинстанционният съд почиват на решение по г.д. № 1759/1970 на СНС IV район относно таванския етаж, което обаче е неотносимо към настоящото дело, доколкото касае друг тавански етаж, в друга сграда, а не процесната. Твърдят, че дори и да се приеме, че цитираното решение касае процесния имот, но са налице последващи съдебни решения, които категорично установяват както статута на таванското помещение като обща част и липсата на промяна на същото, така и правата на ищците като собственици на самостоятелни обекти от сградата. Твърдят, че в преписките по възстановяване на имотите на наследниците на С. Друмева и Васил Д. са допуснати нереграментирани поправки и дописвания, респективно вписвания на лица за собственици на имоти, които не са притежавали, включително и са съставяни неистински актове за държавна собственост – липсва оригинал на АДС № 1867, нито преписка към него, а АДС № 2040 е подпменен именно с този с № 1867. Посочват, че неправомерно вместо действителния собственик С. Д. е вписван в абзучника на отчуждените имоти по ЗОЕГПНС името на наемателя в имота – П. Павлов, като част от документите по преписките липсват. Твърдят, че към датата на влизане в сила на ЗОЕГПНС С. Д. е притежавала собствеността 1 на целия парцел, както и на построената в него триетажна сграда, като само 2/3 от тях са отчуждени и само С. Д. и държавата са били съсобственици. Твърдят, че ответника Л. В. Д. П.а ползва процесния имот, поради което и спрямо нея следва да се уважи осъдителната претенция, а установителната – спрямо всички ответници. Молят решението да бъде отменено и предявените искове - уважени. Молят решението да бъде изцяло отменено и постановено друго, с което се уважат исковете. Претендират разноски.

В срока по чл.201 ГПК /отм/ от насрещната страна Л. В. Д. е постъпил отговор на въззивната жалба, в който твърди, че постановеното съдебно решение е недопустимо на основание чл.224 от ГПК /отм/ респ. чл.299 от ГПК, поради отхвърляне на иска на ищците за прогласяване за нищожно на определение, с което е одобрена съдебна спогодба и с която е установено, че В. Д. е собственик на апартамента, находящ се таванския етаж. Излага съображения и за несъстоятелност на всички доводи изложени във въззивната жалба, като твърди, че част от тях коментират неотносими доказателства, както и се иска приемането на такива по делото. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

От останалите въззиваеми страни, включително и С. В. Т. в срок по чл.201 ал.1 от ГПК /отм/ не е постъпил писмен отговор.

Въззивният съд е сезиран и с въззивна жалба подадена от В. В. М. въззивна жалба срещу решение № 20130558/03.06.2021г. по гр.д. № 6258/2001г. на СРС, ТО, 43 състав, с което се отвърля молбата й за допълване на постановеното решение № 20263497/30.11.2020. по гр.д. № 62/85/2001г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 43 състав.

С срока по чл.201 ал.1 от ГПК /отм/ от насрещната страна Л. В. Д. е постъпил отговор на въззивната жалба, в който твърди, че молбите за допълване на постановеното решение са неоснователни, поради което и правилно не са уважени от първоинстанционния съд.

Останалите страни по делото, не са подали отговор и изразили становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове предявен от С. В. Т., Н. В. Т. и В. В. Т.

/починала в хода на производството пред въззивната инстанция и чийто законни наследници са С.

В. Т. и Н. В. Т., които са и страни в производството/ срещу В. П. Д., Л. В. Д., П. В. Д., Н. К. Д.

/починала в хода на въззивното производство и чийто наследници са страни по делото – Л. В. Д. и П. В. Д./, З.П. Д. /починала в хода на процеса и чийто наследници са низходящите на починалия й брат /В. П. Д./ - Л. В. Д. и П. В. Д./, Д. Г. П. и „Бауер Интернешънъл“ за признаване за установено на основание чл.108от ЗС, че ищците са собственици на ¾ ид.ч- от общото подпокривно пространство – таван на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ********, придадени /принадлежащи/ като идеални части към собствените на ищците жилища, находящи се партерния /първи/ и първи надпартерен /втори/ етажи от сградата, както и за осъждането на ответниците са предадат владението на имота.

Първоинстанционното решение, с което са отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС предявен от С. В. Т., като необжалвано от същата, е влязло в законна сила. /липсва подадена въззивна жалба от С. Т., както и изявление за присъединяване към вече подадената от другите ищци/.

В хода на въззивното производство е починала ищеца и въззивник В. В. Т. /М./, като нейни наследници по закон са С. В. Т. и Н. В. Т..

2

Основателността на предявения ревaндикационен иск изисква от ищцовата страна, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест - чл.154 ал.1 от ГПК, да установи правото си на собственост върху процесния имот, придобито на заявеното основание /реституция по чл.1 вр. чл.5 от ЗВСОНИ, както и разпоредителна сделка - за ищеца В. В. Т./, като следва да установи и придобивия способ, въз основа на който твърди че праводателя му е бил собственик – в случая покупко-продажба и наследяване/ и упражняваната от ответниците фактическа власт

/владение/държане/ върху процесния имот. От своя страна, ответниците носят доказателствената тежест да установят наличието на правно основание за упражняваното владение -сделка, съдeбно решение, наследствено праприемство.

Тук е необходимо е да се посочи, че съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Поради тази причина предмет на проверка от въззивния съд са именно обстоятелствата, свързани с прилагането на императивни правила на материалния закон, с каквито са уредени способите за придобиване и отчуждаване на вещни права – те са изчерпателно посочени в закона /numerus clausus, поради което правилата, които ги уреждат, имат императивен характер/.

Не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства – удостоверения за наследници и нотариални актове, че:

-Х. Д., починала през 1941г. оставя за наследници по закон – 1.В. Д. – преживял съпруг, починал през 1945г., както и низходящите им наследници – деца – 2.С. В. Т. и 3.П. В. Д., като другия им син – В. В. Д. е починал преди родителите си - 1934г.;

-С. В. Т. е починала на 24.03.1969г, като е оставила наследници по закон:1.преживял съпруг – К.В.Т., починал на през 1970г. и низходящият им – син 2. В.К.Т., който след смъртта си на 11.10.1997г. оставя наследници по закон двеге си дъщери:1. С. В. Т. /ищец/ и Н. В. Т. /ищец/. Към момента на смъртта си В.К.Т. е разведен, като майка на двете му дъщери е В. М./Т./ - ищец.

-П. В. Д. /син на Х. Д./, след смъртта си през 1973г. се наследява по закон от: 1. преживяла съпруга Л. И. Д., починала на 27.06.1996г. и низходящите им:1. В. П. Д. и 2. З.П. Д.. След смъртта на В. П. Д. през 2013г. същия се наследява по закон от 1. Преживялата му съпруга – Н. К. Д. /ищец, починала в хода на производството и наследена от низходящите си/ и низходящите им: 1. Л. В. Д.П.а и 2. П. В. Д..

След смъртта си през 2021г. /в хода на съдебното производство/ З. В. Д. се наследява от племенниците си /децата на починалия й брат В. П. Д./ - Л. Д. –П.а и П. В. Д.. – ответници.

С нотариален акт за продажба № 50/том 9, рег. № 1699, нот. дело № 1624/1927г. Х. Д. придобива правото на собственост върху еднаетажна полумасивна съща с дворно място от общо застроено и незастроено пространство 369кв.м. в гр. София, ул. ********, което няма спор и се установява от скици и удостоверения издадени от техническата служба към Столична община /БНР/ с парцел VIII по дворищна регулация утвърдена със заповед № 567/07.03.1925г. – скица л.958 от делото на СРС.

Вещото лице по изслушаната в първоинстанционно производство СТЕ, което настоящият кредитира като обективно и компетентно, установява, че е налице в архива на „инвестиционни проекти“ на НАГ-СО, копие на одобрен архитектурен проект от 1932г. към позволителен билет № 44/1933г., съгласно който е разрешено на Х. Д. изграждането на триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 112 кв.м състояща се от зимник, партер, първи и втори етаж, като над втория /надпартерен етаж или трети жилищен/ има подпокривно пространство, което по проект не е разделено, а едно общо. С протокол № 457/1933г. е дадена строителна линия на новата постройка, като строителството е започнало пред 1933г. – договор за строителство от 27.03.1933г. и допълнително споразумение.

Към датата на придобиване на недвижимия имот от Х. Д. не е въведен института на семейната имуществена общност, а действа режим на разделност на имущественото между съпрузите, като същите могат да притежават в съсобственост права, но не по силата на брака, а на 3 съответния придобивен способ – гл. III от ЗИСС /отм/, като в ЗН от 1890г. /отм/ е уредено наследяването между съпрузите при смъртта на един от тях – чл.38 и сл. По силата на чл.77 и сл. от ЗИСС /отм/ с построяването на триетажната масивна сграда по реда на приращението Х. Д. става изключителен собственик на същата на основание чл.78 от ЗИСС /отм/, поради което и с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 57/06.07.1933г. същата е продала на дъщеря си С. В. Т. правото на собственост върху партерен и първи етаж от къщата, ведно с ½ идеална част от правото на собственост върху дворното място, като е посочено, че общо ще се ползват и зимничното и таванското помещение, докато се поделят между собствениците по етажи. Въпреки, че липсва вписано изявление, че Х. Д. „продава“ на С. В. Д. партерен и първи етаж от триетажната сграда, то при тълкуване волята на страните по §4 от ЗЗД от 1892г. /отм/, както и от общия смисъл на сключения договор във форма на нотариален акт- чл.219 от ЗЗД /отм/., вкючително означенията на страните като продовач и купувач, както и посочване на цената на построените партерен и първи етаж, която е за сметка на купувача, както и посочване на помещенията и недвижимите вещи, които ще се ползват заедно от съсобственците, то несъмнена е волята на страните за прехвърляне на правото на собственост върху първи и партерен етаж от сградата от Х. Д. на С. В. Д..

С позволителен билет № 183/23.05.1935г. от СГООА се разрешава на Х. Д. да смени летвените преградни стени на тавана на съществуващата постройка с четири преградни паянтови стени с дължина 28м. Действително към този момент е съществувала все още и едноетажната постройка /разрушена 1944г.и след който момент не е отразена по плановете и скиците издавани за имота/, но вещото лице по СТЕ е открило именно в строителната документация относно триетажната постройка цитирания позволителен билет.