Решение № 149 от 23.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Велико Търново, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И. при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500046 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 505/02.12.2024 г. по гр. д. № 654/2023 г. на Окръжен съд Русе са отхвърлени предявените от М. А. М. искове против УМБАЛ „Медика Русе“ ООД за заплащане на сумата в размер на 50000 лв., частична претенция от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 4015 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2022 г. до окончателното изплащане, които вреди са причинени от деликт – проведено лечение за периода 11.05.2022 г. – 20.05.2022 г., като неоснователни.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. А. М. с оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. В качеството си на пациент, ищцата е очаквала адекватно лечение, което не е получила.

Причиняването на ректо-вагинална фистула /отвор, разрез/ на ищцата е извън медицинските стандарти, както гинекологични, така и хирургични, и извън 1 добрите медицински практики, независимо че предприетото лечение – тотална хистеректомия на матката е правилният оперативен подход. Решаващият състав е приравнил правилния метод на лечение с окончателния резултат, като изборът на правилния метод на лечение е част от процеса. Дори да е избрал правилния метод на лечение, ако опериращият причини увреждане на орган или тъкан, правилният метод не го оневинява за тази грешка. Вещото лице хирург изрично, ясно и категорично посочва, че създаването на ректовагинална фистула е извън добрата медицинска практика. И двете вещи лица отричат причината за образувалата се фистула да е лечението с кортикостероиди. Вещото лице хирург е разяснило, че наличието на възпаление в малкия таз и срастванията между задната стена на матка и аднексите, описани в оперативния протокол, предполагат възможни усложнения в оперативната интервенция, което е могло да бъде разпознато порано, ако в малкия таз в края на операцията беше поставен тръбен дрен.

Несъобразяването на това обстоятелство също не може да бъде определено като добра медицинска практика. Подценяването на състоянието на ищцата е забавило откриването на създадената ректо-вагинална фистула, което се е случило едва на 17.05.2022 г., шест дни след операцията. Пропуските на извършилия операцията в тяхната съвкупност са причинили усложненията, довели до допълнителните пет операции, до продължителни болки и страдания на ищцата. Ако не беше направен разрезът, нямаше да има още пет операции, с пет пълни анестезии, преливания на кръв, извеждане на дебело и тънко черво извън стомаха и тялото в торбичка в продължение на 4 месеца.

След първата операция, извършена в нарушение на добрите медицински практики, ищцата е претърпяла и втора оперативна интервенция на 16.05.2022 г., поради наличие на кръвоизлив в оперативната рана. За тази операция липсва информирано съгласие от ищцата. Аналогично е подходено и при третата операция на 20.05.2022 г., която е неуспешна. В заключението е посочено, че е грешна преценката за извършването на тази операция на терена на съществуващо възпаление след предходните две операции. Поредицата от неправилни преценки, действия и бездействия са довели до този вредоносен резултат – значително, силно влошаване на здравословното състояние на ищцата, предизвикването на още три операции, продължителни болки и страдания, незатихнали изцяло и към момента. При изписването от ответната болница на ищцата тя е била в тежко състояние, което обстоятелство е 2 отразено в оперативния протокол от 30.05.2022 г. при приемането на ищцата за четвъртата операция в МБАЛ „Св. София“. По този начин се установява противоправното поведение на служителите на ответната болница, изразяващо се в създаване на ректо-вагинална фистула, подценяване състоянието на ищцата още преди първата операция и непоставяне на коремен дрен, извършени две операции без дадено от пациента информирано съгласие, като от тези неправилни действия в пряка причинно следствена връзка е настъпило увреждане, довело до допълнителни още три операции, и преживяването на силни и продължителни болки и страдания. Получени са белези по корема с различни размери, ищцата 4 месеца е живяла с изваден извън корема й противоестествен анус – дебело, а след това и тънко черво. От разпитаните свидетели се установяват физическите и психически страдания през целия възстановителен период от м. май до м. октомври 2022 г. Към настоящия момент тя е с остатъчни усложнения – неконтролируеми изхождания, които са продължаващи вече две години. Неправилно са елиминирани показанията на разпитания св. М., съпруг на ищцата, поради констатирани противоречия, каквито противоречия според жалбоподателката не са налице. Коментират се и показанията на св. М., извършила първата операция. В пряка причинна връзка са и сторените от ищцата разходи за прегледи, консумативи и сестринско обслужване при последващите операции в София.

Моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна УМБАЛ „Медика Русе” ООД е депозирала отговор, с който се оспорва въззивната жалба.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до 3 неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Русе е сезиран с искова молба от М. А. М. против УМБАЛ „Медика Русе” ООД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50000 лв., част от общ размер на вземането за обезщетение от 100000 лв., които неимуществени вреди се изразяват в претърпени болки и страдания, вследствие на извършените в нарушение на добрите медицински практики на 11.05.2022 г., 16.05.2022 г. и 20.05.2022 г. некачествени операции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 11.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата от 4015 лв., представляваща имуществени вреди, претърпени от същия деликт, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на последния направен разход на 04.10.2022 г. до окончателното изплащане.

Изложени са обстоятелства, че през м. март 2022 г. ищцата е диагностицирана с миома на матката, като след консултация с д-р М., била приета в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД за извършване на оперативно лечение, при което следвало да се премахне и левия яйчник. Вместо него, бил отстранен десния яйчник. Била изписана на 15.05.2022 г., като на 16.05.2022 г. приета отново в лечебното заведение, поради получен кръвоизлив и наличие на съсиреци в раната. На 16.05.2022 г. й направили втора операция, под упойка, при която почистили раната. На следващия ден обяснила на д-р М., че изпуска газове през влагалището. При преглед на видеозон, д-р М. й казала, че са срязали дебелото черво, при което ищцата била прегледана от хирург. След извършен преглед взели решение да й направят трета операция, извършена на 20.05.2022 г., при която било зашито дебелото черво. Операцията била неуспешна, конците паднали, поради възпалената тъкан. Състоянието на ищцата се влошило, наложило се да й влеят две банки кръв, за да стабилизират хемоглобина. Насочили я за лечение в София, изписали я, и на 27.05.2022 г. била приета в МБАЛ „Св. София“, гр. София. Докторът й обяснил, че е с перитонит, че се чуди как е жива, че не знае какво ще се случи 4 при предстоящата операция. Направили й четвърта операция, с продължителност около 5 часа, като й обяснили, че ще изрежат възпалената част от дебелото черво, ще изведат навън здрава част, за да извеждат пасажа /фекалии/, за около два месеца, което било необходимо, за да зарасне всичко възпалено. След това ще зашият дебелото черво, ще го приберат вътре, за да се възстановява в стерилна среда, като за целта ще изведат тънкото черво навън. Разяснили й, че предстоят още четири операции, които ще направят в рамките на 4 месеца. Така от 30.05.2022 г. до 29.09.2022 г. ищцата претърпяла общо три операции, две от които комбинирани. От 18.08.2022 г. до 21.08.2022 г. била приета в отделението по гастроентерология в МБАЛ „Св. София“, тъй като получила силни коремни болки. При преглед й била открита киста и на левия неотстранен яйчник. На 29.09.2022 г. й била направена последната операция, тъй като излезли данни за възпаление на жлъчен мехур. Ищцата претърпяла голям стрес, страхувала се преди операциите за живота си, психически трудно понасяла напрежението. Имала неконтролируеми изхождания, трудно се движела. Отслабнала значително, не можела да се обслужва сама, да изпълнява домакинските си задължения, налагало се съпругът й да й помага за всичко. Била в тежест на близките си, през този период дъщеря й била бременна и не само, че не можела да й помага, но се тревожела за нея допълнително, тъй като виждала колко се притеснява тя за здравето й. От случилото се получила трайни увреждания, понякога се изпускала и се налагало винаги да ходи с дамски превръзки. Мускулът на ануса й е трайно увреден от претърпените фиброколоноскопии, при които той бил разширяван. За периода от 30.05.2022 г. до 29.09.2022 г. се налагало ежедневно от 2 до 4 пъти да сменя торбичките на стомата, от които понякога течала мръсна течност, която миришела и замърсявала дрехите й. През този период почти не излизала от дома си, спяла лошо, получила възпаление от лепенките. Останали й големи белези. Освен това, сторила значителни по размер разходи.

Твърди, че служителите на ответника извършили некачествена оперативна дейност, при която не положили дължимата грижа и професионална компетентност, нарушили добрите медицински практики. Не е подписвала информирано съгласие за втората и трета операции, извършени в УМБАЛ „Медика Русе“. Претърпяла болки и страдания, влошило се качеството й на живот, тежкият перитонит застрашил живота й и проведената 5 първа операция в София била животоспасяваща за нея. Тези вреди са в пряка причинно следствена връзка с действията на д-р М. и д-р Й., които са в трудовоправни отношения с ответното дружество.

С оглед на това счита, че са налице основанията за ангажиране отговорността на лечебното заведение, където те работят, за което е предявила настоящите искове.

С отговора на исковата молба ответникът заема становище, че ищцата е постъпила в болницата за операция за премахване на матка и яйчник, поради миома. Направена е хистеректомия с аднексите в дясно, поради наличие на миомни възли и серозни кисти на десния яйчник, потвърдено с хистологично изследване. След операцията са проследявани адекватно и са отразявани ежедневно основните жизнени показатели, приложена е антибиотична превантивна терапия. Следоперативният период е протекъл гладко, възстановени са функциите на уриниране и дефекация, оперативната рана е била спокойна, суха и зараствала първично. Ищцата била изписана на 15.05.2022 г. без оплаквания. На следващия ден е приета повторно след кървене от оперативната рана на корема, като при преглед е установен подкожен хематом и след обсъждане е взето решение да се отвори раната и да се ревизира. На ищцата е обяснено какво предстои да се направи и след информираното й съгласие, се е пристъпило към релапаротомия, при която е установен хематом /събрани съсиреци/ между правите мускули на коремната стена и фасцията, които са евакуирани, извършена е промивка на раната, поставен е дрен, възстановена е фасцията, поставен е подкожен дрен, и кожата и подкожието са възстановени. На четвъртия ден от тази операция ищцата е съобщила за изпускане на газове през влагалището. При вагинален преглед е намерено оскъдно изтичане на фекалии през образуван дефект на влагалищния чукан. Незабавно е извършен консулт с хирург, който след преглед е потвърдил наличие на ход от правото черво към влагалището /ректовагинална фистула/. Предвид скорошната поява на фистулата и малкия размер на отвора, е взето решение за извършване на трансвагинално зашиване на ректума с последваща пластика на вагинална стена. Преди извършването на тази хирургична интервенция, д-р М. подробно и на разбираем език е обяснила на ищцата естеството на възникналото усложнение и необходимостта от извършването на допълнителна манипулация. След 6 потвърждаване от ищцата, на следващия ден е извършено зашиване на стената на ректума и след проба с метиленово синьо за установяване на пропускане през дефекта, не се е установило такова, възстановена е влагалищната лигавица. След два дни при гинекологичен преглед д-р М. отново констатира наличие на фистулен отвор на мястото на шева, като е предложила последващото лечение да се извърши в София, където имат опит с подобен вид операции. На ищцата е обяснено, че предстои лапароскопска операция, която ще бъде извършена на два или три етапа. Ищцата е била пациент с умерен риск, не са били налице данни за наличие на противопоказания за провеждане на хирургични интервенции, налице е необходимата квалификация на лекуващите я лекари. При проведеното лечение са изпълнени всички медицински стандарти по акушерство и гинекология, и хирургия. Усложнението, получено след рутинната операция е резултат от малостойност на тъканите и по-трудното им възстановяване в резултат на 30 годишен прием на кортикостероиди и дългогодишна анемия от страна на ищцата. Тя страда от серопозитивен ревматоиден артрит, ІІІ-ІV рентгенов стадий, което е с висока възпалителна активност. В случая се установява наличие на продължителна кортикостероидна терапия, водеща до исхемия на тъканите и трудното им зарастване, както и хроничен възпалителен процес, причинен от тежкия ревматоиден артрит. При първата операция левият яйчник е бил нормален, което се потвърждава и от оперативния протокол при първата операция в гр. София, като впоследствие е установена фоликуларна киста, отстранена в лечебното заведение в София. Направените операции в МБАЛ „Св. София“ са лапароскопски, което обуславя малък размер на разрезите, съответно белезите. Сочи се, че в случая е налице медицински риск, при правилно проведени действия от страна на лекуващия екип. Оспорва се претендираното обезщетение като прекомерно и несъответно на принципа на справедливостта.