Протоколно определение № 73 от 03.02.2026, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 73 гр. Разград, 03.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА и прокурора Д. Р. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно наказателно дело № 20263330200075 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ В. Д. Б. се явява лично и с адв. А. С. от АК – Русе, редовно упълномощен.

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - РАЗГРАД се явява прокурор Н..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Липсват пречки, моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

В. Д. Б. – ЕГН: ********** от гр. Р., неженен, неосъждан.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. С.: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото искане от обвиняемия В. Б. чрез защитника му адв. С., с която иска да му бъде изменена мярката за неотклонение, а именно „Домашен арест“, взета по ДП № 1873 ЗМ ***/2025г. по описа на РУ-МВР – Разград, като се иска мярката му да бъде изменена в по-лека.

АДВ. С.: Поддържам искането, г-н Председател.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с молбата за изменение. Считам, че тя е процесуално допустима, но също така считам, че е неоснователна, за което ще изложа аргументи по-късно. По доказателствата искам да представя справка за съдимост на обвиняемия Б., доколкото тази, която е приложена в досъдебното производство не съдържа информация за влезлия в сила съдебен акт по отношение на обвиняемия. Второто, което искам да представя като доказателство е справка за неприключили наказателни производства по отношение на обвиняемия Б., където освен настоящото ДП е отразено и привличането му като обвиняем и по още едно наказателно производство з престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Моля да ги приемете. От 08.01.2026 1 година е постановлението за привличане на обвиняем. Предполагам, че делото е при прокурор за решаване вече или е при разследващ, но наистина е на финала си, обвиняемият по-добре ще каже, на мен ми е известно, че са му предявени материали по разследването, трябва вече да стигне до прокуратурата приключено.

АДВ. С.: Представям и моля да приемете програма от която е видно, че на 07.02.2026 година започва втори семестър на обучението на моя подзащитен в Русенски университет, където същият е студент задочна форма на обучение. Представям също така и характеристика, издадена от работодателя на подзащитния ми на 26.01.2026 година, както и експертно решение, от което е видно, че е налице 100 процента нетрудоспособност на майката на подзащитния ми, за която е необходимо към този момент и от тук насетне само той има ангажимент да полага грижи за нея,с оглед тежкото й здравословно състояние.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените доказателства и от двете страни.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

АДВ. С.: Нямам други искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. С.: Уважаеми г-н Председател, уважаема г-жо Прокурор, аз ще Ви помоля да постановите определение, с което да измените взетата първоначална мярка за неотклонение по реда на чл. 64 и следващите от НПК по отношение на подзащитния ми от „Домашен арест“ в по-лека. Настоящото производство е инициирано в основна връзка и от защитата за изменение на тази мярка, като към този момент вие следва да прецените законосъобразността и наличието на предпоставките, свързани със законността на мярката за неотклонение, дотолкова, доколкото преценката е към момента да депозиране на искането те да бъдат преценявани, независимо от обстоятелствата, които са били преценявани при първоначалното вземане на мярката. Аз считам, че към настоящия момент не са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК, поради което и мярката се явява незаконосъобразна.

Съвсем на кратко ще ангажирам Вашето внимание – на първо място считам, че не е налице първата от предпоставките на чл. 63, а именно обосновано предположение, според мен, подзащитният ми да е извършил престъплението, за което му е ангажирана наказателната отговорност. В тази връзка ще Ви помоля да съобразите новите обстоятелства, които не са били налични към момента на първоначалното вземане на мярката за неотклонение с Определение от 23 октомври 2025 година на РС – Разград. В тази връзка ще Ви помоля да имате предвид следното: Считам, че показанията на пострадалото лице при вече приключило разследване и при досъдебно производство, което се намира в Районна прокуратура – Разград за упражняване правомощията на прокурора след приключването му, са налице доказателства, които не само затвърждават обоснованото предположение, напротив, сериозно разколебават неговата обоснованост. На първо място обърнете внимание, че заявеното от пострадалата не кореспондира с показанията на редица свидетели, в частност и с показанията на свидетелката М. Д. и В. К., като на първата пострадалата е заявила, че е била изнасилена, 2 деяние, за което обвиняемият няма обвинение, като услужливо спестява, че между нея и обвиняемия е имало проявена сериозна интимност, започнала с размяна с взаимни целувки, за което както заявява и пострадалата тя не е имала нищо против. В показанията на свидетелят В. К. се установява коренно различен механизъм от този, който пострадалата е заявила по-късно по време на разпит, а именно, че деянието е било извършено като е упражнено насилие спрямо нея чрез запушване на устата. Ако това обстоятелство е вярно, както го споделя В. К., то е нелогично тогава как би се осъществило блудството под формата на орална любов. Отделно на това крайно нелогични според мен са и показанията на пострадалата, съпоставени с показанията на Д. П., с който същата е имала сериозни интимни отношения около час и половина преди твърдяното блудство извън заведението, тъй като тоалетните са били заети, като в 4:30 часа моментът, когато тя вече е водила комуникация с обвиняемия е имала такава и с този свидетел, който отново е пожелал да бъдат близки и отправяйки покана тя нищо не му отговаря, но вече водейки комуникация с обвиняемия напуска заведението без да каже каквото и да било и както казва свидетелят: „просто изчезна“. Крайно нелогично е, ако приемем за вярно заявеното от този свидетел, при положение, че очевидно те имат близки взаимоотношения обстоятелството, че пострадалата напуска заведението да не бъде споделено на този свидетел. Отделно на това бъди съмнение и фактът на първоначалните твърдения на пострадалата, че по отношение на нея обвиняемият е проникнал и във влагалището. Обстоятелство, което не се установява по-късно нито от нейните показания, нито от изготвените по делото съдебно-медицински експертизи. В тази връзка ще Ви помоля да съобразите и едната от изготвените съдебно-технически експертизи, която пресъздава воден разговор под формата на чат, където отново пострадалата не говори за орална любов. И най-вече ще Ви помоля да имате предвид съдебномедицинската експертиза, която е изготвена по отношение на нея № 227/2025 година, която според мен категорично отхвърля версията на пострадалата, като да не преповтарям нейното заключение, то е в смисъл, че ако тя не би желала, не би могло да има нито проникване - анално, нито извършена по отношение на нея орална любов, тъй като и при двата случая при стягане на мускулатурата това не би могло да бъде реализирано. Това според мен категорично опровергава версията й, че каквото и да се е случило между тях е било насилствено, а не доброволно. Ако е вярно заключението на съдебномедицинската експертиза то би следвало при такова поведение от страна на пострадалата по отношение на нея да бъде упражнено насилие, за да може да бъде проникнато по единия или по другия начин, а обърнете внимание тя няма никакви следи от телесни увреждания, нито в областта на челюстта, нито в областта на лицето, нито в областта на задните части, ако приемем, че по отношение на нея е упражнено такова насилие. С оглед на това аз считам, че на този етап вече при приключило разследване, където не е необходимо да е налице обосновано предположение, а бих казал такова с много висока степен на доказаност, предвид приключването на разследването, да не кажа такова със степен за доказаност, необходима за постановяване на съдебен акт, то към този момент такова предположение не може да бъде направено. Уважаеми г-н Съдия, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, както РС – Разград, така и ОС – Разград са приели, че не е налице опасност от укриване на обвиняемия. Тази опасност към момента не се извежда и от нито едно доказателство, което е събрано в хода на досъдебното производство. Аз считам обаче, че не би могло да бъде направен извод, че е налице и реална опасност от 3 извършване на престъпление, ако Вие измените мярката за неотклонение от „домашен арест“ в по-лека и това е така съвсем накратко по следните съображения: на първо място – представените от държавното обвинение писмени доказателства са ирелевантни за целите на настоящото производство, тъй като справката за съдимост, която както казах е актуална към този момент не е такава и от нея се вижда, че към момента на твърдяното престъпление обвиняемият не е осъждан, т.е. той е с чисто съдебно минало и обстоятелството, че по-късно е освободен от наказателна отговорност не влияе върху характеристиката му като личност и преценката за обществената опасност. По отношение на данните за друго висящо наказателно производство, дотолкова доколкото все пак все още е налице презумпция за невиновност и не е приключило това производство с влязъл в сила съдебен акт, не би следвало това обстоятелство да бъде преценява като такова, което да очертава обвиняемия като лице с по-висока степен на обществена опасност или още по-малко да бъде правен извод, че ще извърши престъпление.

Предположение за извършване на престъпление Районния съд в Разград е иззел обстоятелството, че би могъл обвиняемият да въздейства върху свидетели, които предстои да бъдат разпитани в хода на досъдебното производство, с оглед на което и да попречи за разкриване на обективната истина по същото. Аз считам, че и тази опасност, ако въобще е била налична такава, към настоящия момент е отпаднала, тъй като досъдебното производство е на фаза, при което разследването е приключило, т.е. под ръководството на прокурора са събрани всички възможни и относими доказателства, свързани с предмета на доказване, т.е. всички свидетели са разпитани и тази вероятност не би могла да съществува към настоящия момент. Дали някой е правил или не някакви опити за някакъв контакт с някого, то в тази връзка само ще кажа едно нещо, че няма данни обвиняемият да е правил нещо или по негово поръчение някой друг да е правил нещо така, че да се преписва евентуално поведение на трето лице по отношение на обвиняемото лице смятам, че е несериозно. Ето защо аз считам, че изхождайки от факта, че същият е неосъждан, основният аргумент като обстоятелство, което следва да бъде преценено кум настоящия момент е, че разследването е приключило, че не би могъл обвиняемият да въздейства по какъвто и да било начин върху хода на това разследване. Съпоставено с трудовата му ангажираност, която мисля, че три месеца е достатъчно време същият да бъде лишен от възможността да полага труд и от тук насетне не е необходимо да търпи повече това ограничение, а очевидно същият е ценен кадър във фирмата, до момента, както виждате същият не само, че не е уволнен, не е прекратено правоотношението му, а напротив – работодателят му го изчаква търпеливо повече от три месеца да се върне, за да може да продължи това. И не само това, но отчитайки обстоятелството, че една мярка за неотклонение не може да създава повече ограничения от необходимото, не смятам, че тя би следвало да попречи, както на полагането на труд, така и на продължаване образованието на лицето, което, ако някога бъде признато за виновен, то ще си понесе съответното наказание, но към момента не считам, че следва да бъде ограничен по този драстичен начин и смятам, че тази мярка за неотклонение към момента е изпълнила целите си. Отделно от това ще Ви помоля да имате предвид и обстоятелството, че същият живее с едно домакинство с майка си основно, като баща му предимно отсъства от вкъщи и той е единствено лице, което полага грижи по отношение на нея, която е с изключително силно и тежко влошено здравословно състояние. Считам, че 4 всички тези обстоятелства са съпоставени с обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК, като доказателства, семейно положение, характеристичните данни на обвиняемото лице и всички те са релевантни към спецификата на настоящото производство. Смятам че, и ви моля, да измените взетата по отношение на него мярка за неотклонение от „домашен арест“ в друга подходяща, каквато съдът прецени, която да му даде възможност да продължи да бъде ангажиран, и да полага грижи по отношение на майка си, както и да продължи образованието си, като не възразяваме съдът да определи и парична гаранция, дотолкова, доколкото обвиняемият реализира доходи и би могъл да плати такава със средства, които имат законен източник в размер, който прецените, че би обезпечил нормалния ход на наказателното производство. С тези съображения аз ще ви помоля да постановите определение, с което да измените по отношение на обвиняемия Б. от мярка за неотклонение „домашен арест“ в по-лека.