Решение № 289 от 25.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Бургас, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120200341 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Я. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 797301-F794924/******** г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., издадена от министъра на финансите /Наредбата/, му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че не е спазен предвиденият в чл. 34 ЗАНН срок за съставяне на АУАН. Моли НП да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Постъпило е по делото становище от адв. Р. с приложено пълномощно, с което е заявено становище за разглеждане на делото в отсъствие на жалбоподателя и негов представител. Доразвиват се изложените в жалбата доводи за отмяна на НП. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

АНО, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

Свидетелката И. Й. в качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП е извършила проверка във връзка с неподадена в срок до ******** г. декларация образец 1 с данни за месец май 2024 г. При проверката било констатирано, че декларацията е била подадена на ******** г. по електронен път, т.е. след предвидения срок, а именно до ******** г. За установеното нарушение на жалбоподателя на ******** г. бил съставен АУАН, а впоследствие на ******** г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Показанията на актосъставителя са обективни, последователни и безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Жалбоподателят не оспорва така приети от съда за осъществили се факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на 2 административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.

Ето защо, след като нарушителят е известен или установен, в рамките на три месеца от установяването му следва да се състави АУАН, въз основа на който да се издаде наказателно постановление. След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.

В случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не е подал в срок до ******** г. декларация образец 1 за месец май 2024 г. Жалбоподателят е извършил нарушението още на ******** г. От този момент съдът приема, че жалбоподателят като нарушител е бил известен на данъчната администрация, тъй като АНО е имал възможност служебно да направи справка за лицата, неподали декларации в срок и бездействието му не го извинява. При това положение данъчната администрация е разполагала с тримесечен срок, считано от ******** г. да състави акт за установяване на административно нарушение.

В случая актът е съставен след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.34, ал. 1 от ЗАНН тримесечния срок, а именно на ******** г., което е абсолютна пречка за допустимо развитие на административнонаказателното производство. Съдът не възприема виждането, че нарушителят е станал известен към момента, когато е подал декларацията и от тогава е започнал да тече тримесечният срок за съставянето на акта. Такова тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на лицата, които все пак са решили да подадат декларация, макар и след изтичане на законоустановения срок, в сравнение с тези, които въобще не са подали такава декларация и които няма да бъдат санкционирани.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 300 лева за адвокат. Следователно в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 797301-F794924/******** г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на С. Я. С., ЕГН **********, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., издадена от министъра на финансите /Наредбата/, му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

3

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на С. Я. С., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4