Решение № 4637 от 17.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5707/2023
- Вид
- Решение № 4637
- Подписан
- 17.11.2023
- В сила
- 09.12.2023
- Състав
- Вихра Милкова Къдринска
Цитирани разпоредби
- чл. 242 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.7, ал.1, т.6 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4637 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20235330105707 по описа за 2023 година
Взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 150 от СК и чл.149 от СК.
Производството е образувано по искова молба от М. К. Л., с ЕГН:
**********, като майка и законен представител на малолетната С. С. П., с ЕГН: **********, против С. П. П., с ЕГН: **********, в която се описва следното :
С решение № *** от *** г. по гр.д.№ ***/*** г. по описа на Районен съд *** 5-ти брачен състав, в сила от *** г., съдът прекратил брака между страните, предоставил на ищцата упражняване на родителските права върху на малолетната им дъщеря С. С. П., с ЕГН: **********, и задължил ответника да плаща на ищцата издръжка за отглеждането на детето в размер на 250,00 лв. месечно, както и да плаща, считано от *** г. занапред, половината от разходите за извънучилищни занимания на детето - занималня, уроци, школи, езици, изкуство и спорт, медицински разходи и стоматологични такива, извън тези, покривани от НЗОК.
Ответникът плащал установения размер на издръжката редовно, но въпреки, че останалите задължения били плод на постигнато между страните и утвърдено споразумение от съда, ищцата почти не била получавала заплащане на суми за тези разходи. Тъй като нямали добра комуникация, ищцата обикновено напомняла на дъщеря си, когато баща й я вземал, за да прекарат време заедно, да поиска половината от разходите, за повечето от 1 които ответникът знаел, че се редовни и се плащат всеки месец. Всяко такова искане било посрещано с недоволство и викове по адрес на ищцата, а реални плащания била получила незначителен брой пъти. От друга страна, дъщеря им понякога забравяла да поиска тези пари, с една дума, оказвало се, че този избран от страните и утвърден от съда модел не работел.
Освен това, самото дете растяло и текущите му разходи също растели.
При изготвянето на тази искова молба С. била във *** клас в н. училище „***“ ***. В училището всеки месец за състезания, екскурзии, храна в училище се изразходвали около 100 лв. за обяд, отделно закуска трябвало да й се сложи, или да й се дадат пари за нея. Детето искало да тренира някакъв спорт, но ищцата не можела да си го позволи. Също така, ищцата считала, че по- добра щяла да е подготовката на детето в частна занималня, но не можела да си я позволи, затова детето посещавало занималнята в училище.
Освен издръжката, ответникът не участвал в никакви други разходиподготовката за първия учебен ден - дрехи, обувки, учебници, помагала, тържеството за рожден ден на детето, лекарства, зъболекар. Ищцата водела на училище дъщеря си с автомобил, тъй като било далече от дома им.
Ищцата била с., специалност „***“ към „***“ ***, за което плащала 275,00 лв. семестриална такса. Живеела в собствено жилище. Работела по 2 трудови договора, общ доход от които бил 1200,00 лв./ 800,00 + 400,00 лв./ В същото време ответникът имал с. б. и доходите му били значително по-големи от нейните.
Поради изложеното, ищцата иска от съда да се произнесе с решение, с което да бъде увеличен размера на издръжката, определен с Решение № *** от *** г. по гр.д.№ ***/*** г. по описа на Районен съд *** 5- ти брачен състав, като бъде осъден ответника да заплаща на ищцата за отглеждане на общото им дете месечно сумата 600,00 / шестстотин/ лв., считано от една година назад от датата на образуване на делото, ведно със законната лихва върху всяка дължима сума от датата на падежа до плащането й, както и да бъде осъден ответника да плати разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение за един адвокат на осн. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размера, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок е получен отговор на исковата молба С. П.
П., с ЕГН: **********, съгласно който :
Като отговорен и загрижен родител ответникът желаел детето му С. да расте в щастливо детство, което неизменно било свързано със задоволяване на нейни основни потребности, свързани с възпитание, образование, израстване, укрепване и формиране на ценности и правилен мироглед. Като баща, ответникът правел всичко необходимо съответните нужди на детето да бъдат задоволени в най-добра степен, въпреки че детето било принудена да расте в семейство на разведени родители. Затова ответникът считал, че било оправдано исканото завишение на издръжката, като моли съда да приеме и определи такава от 350,00 лв.. В случай, че се стигнело до друг, по-висок 2 резултат, моли съда да бъде освободен от ангажименти за определените извънкласни (извънучилищни) занимания, изброени в решението, с което бил прекратен брака му с ищцата и били уредени последиците от това.
Последното не означавало, че щял да се придържа стриктно към формалната страна и за детето нямало да бъдат отделяни суми, както досега, тъй като бащините му чувства и отговорности и морал били над всичко останало.
Впрочем ответникът считал, че и до момента съвестно бил изпълнявал тези си допълнителни финансови ангажименти, като пример представял и вносни бележки за внесени такси за езиково обучение. За съжаление, ответникът нямал навика да ги събира и да води точни сметки какво бил заплащал и дали било наравно с майката. Понастоящем ответникът се грижел за детето в повече от установените, съгласно решението за развода, правила на лични отношения. Тъй като майката, както била заявила, е с. и работела едновременно на две работни места, била твърде ангажирана, поради което С. прекарвала значителна част от времето при ответника. В рамките на месеца това било половината от времето, защото почти всички неучебни дни (ваканции, уикенди, празници), детето прекарвало при ответника. При това ответникът отбелязва, че направените по това време разходи за занималня, г., покупка на дрешки и всякакви второстепенни неща, от които имало нужда едно дете на нейната възраст, били изцяло за сметка на ответника и той не бил поставял въпроса за разделяне на дадените от него суми. Не без значение бил фактът, че семейният апартамент, придобит през време на брака им бил предоставен също на майката и детето. Разходи, които ответникът бил поел като изключителен негов ангажимент, били таксите за мобилен телефон и за детска занималия „***" на ул. „***" ***. Като з. п. ответникът не реализирал регулярни доходи, а сезонни, разпределени в годишен порядък, което било сума в размер, движещ се около средната работна заплата за страната. Доходи от фирмата „***" *** ответникът не бил реализирал.
Поради изложеното ответникът иска от съда да определи справедлив размер на издръжка в размер на 350,00 лв..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед изтъкнатите от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното: М. К. Л., с ЕГН: **********, като майка и законен представител на малолетната С. С. П., с ЕГН: **********, против С.
П. П., с ЕГН: **********, в която
Между страните няма спор, че родители на детето С. С. П., с ЕГН:
**********, са М. К. Л., с ЕГН: **********, и С. П. П., с ЕГН: **********.
Съгласно описаното в исковата молба съдебно решение, към момента на подаване на исковата молба ответникът бил осъден за заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговата майка, в размер на 250,00 лв. месечно, както и да плаща, считано от *** г. занапред, половината от разходите за извънучилищни занимания на детето - занималня, уроци, школи, езици, изкуство и спорт, медицински разходи и стоматологични такива, извън тези, покривани от НЗОК.
3
Съгласно приложена справка от ТД на НАП-***, месечните доходи на майката и на бащата надвишават двукратно минималната за страната работна заплата.
Според справки от служба „ГРАО“ към община ***, двамата нямат други деца, на които дължат издръжка.
Приложени са доказателства за направените твърдения от двете страни, съответно като приложения на исковата молба и на отговора.
В хода на настоящото производство ищцата е ангажирала гласни доказателства посредством показанията на свидетеля М. П. Р. - М., без родство със страните – п. на и., която потвърждава описаното в исковата молба. Свидетелят добавя, че детето искало да тренира г., но се налагало да избира между а., т. и другите занимания, защото майката не можела да си позволи всичко това. Детето искало и д. л., който не бил купен по същата причина. Детето не изкарвало един сезон с един чифт обувки, често се налагало да се купуват нови, защото много бързо й растял кракът. Детето обичало да р. Ходело на състезания по м., като трябвало да посети определен брой състезания, за да бъде приета, където иска, след *** клас. С. не ядяла всичко, а това, което ядяла, било доста скъпо. Плащало се всеки ден по 5,00 лева за хранене в столовата на училището, за тристепенно меню, но тя не харесвала храната там. С. не обичала да се вози в а., като това лято за пръв път се качила в а. на г. т. С. била слабичка – около *** кг и особено зимата не можела да х. п. до училището, което се намирало на *** или *** спирки от дома на майката. Детето често отсядало за по-дълги периода при баща си, като последно било две седмици при него, защото майката била и. с. Бащата водел детето на почивки. Майката също водела детето на почивки, като последно били в ***.
Свидетелят на ответната страна – А. И. Т., без родство със страните, к. на о., потвърждава описаното в отговора на исковата молба, като твърди, че детето живее всъщност при двамата родители. Когато ответникът взимал детето, то стояло при него по седмица – 10 дни минимум всеки път. О., както и с., работел във фирма „***“***, но управител на тази фирма, занимаваща се с а., бил б. на о. Последният получавал някакво възнаграждение от тази фирма, но свидетелят не можел да посочи конкретна сума. Понякога ответникът довеждал детето във фирмата на б. с. Ответникът често оставял детето на п. ч. з., за да можела майката да си свърши някаква работа.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите били непосредствени и допринасящи за изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства. Показанията намират опора и в събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
С решение № *** от *** г. по гр.д.№ ***/*** г. по описа на Районен съд *** 5-ти брачен състав, в сила от *** г., съдът прекратил брака между страните, предоставил на ищцата упражняване на родителските права върху 4 на малолетната им дъщеря С. С. П., с ЕГН: **********, и задължил ответника да плаща на ищцата издръжка за отглеждането на детето в размер на 250,00 лв. месечно, както и да плаща, считано от *** г. занапред, половината от разходите за извънучилищни занимания на детето - занималня, уроци, школи, езици, изкуство и спорт, медицински разходи и стоматологични такива, извън тези, покривани от НЗОК.
Предявеният иск по чл.149 от СК да бъде осъден ответника да заплаща на ищцата за отглеждане на общото им дете месечно сумата 600,00 / шестстотин/ лв., считано от една година назад от датата на образуване на делото, е недопустим, и като такъв следва да бъде отхвърлен. Относно посоченият период от една година преди подаване на исковата молба е налице влязло в сила решение на съд, което следва да бъде изпълнявано безусловно.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото те да получат издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, една четвърт от минималната за страната представлява размера на минималния размер на издръжката на едно дете. Считано от 01.01.2023 г. минималната работна заплата е в размер на 780,00 лева, съответно минималната издръжка за дете е в размер на 195,00 лева. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица. За да се уважи искът за изменение на издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на нуждите на издържаните лица или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.