Решение № 479 от 21.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. В.Т., 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20254100500448 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба подадена от Е. А. П., EГH **********, с постоянен адрес: гр. Г.О. ул.

„Б." № ........и А. А. И., EГH **********, с постоянен адрес: гр. В.Т., ул. „И.В." ...................чрез пълномощник – адвокат А. С. Ч. от ВТАК срещу Решение № 458/20.03.2025г. по гр. д. № 20244110103711 по описа за 2024 година на Великотърновския районен съд, с което се отхвърлят като неоснователни предявените от Е. А. П. с ЕГН: ********** от гр. Г.О. и А. А. И. с ЕГН:

********** от гр. В. Търново, искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК относно приемане за установено по отношение на П. М. К. с EГH: ********** от с.

М., общ. В. Търново, че Е. А. П. и А. А. И. като наследници по закон на Д.В.В. с ЕГН: ********** и по давностно владение в срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС, осъществено през периода от 14.01.1997г. до 24.08.2023г., са придобили по 1

1/2 /една втора/ идеална част от 1/2 /една втора/ идеална част от правото на собственост спрямо следните недвижими имоти: нива от 9,998 декара, четвърта категория в местността „ДЪБРАВАТА”, представляваща имот №087030 по плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., общ. В. Търново, с начин на трайно ползване – нива, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

*** и ***; нива от 4,991 декара, четвърта категория в местността „КАШЛИТЕ”, представляваща имот №082014 по плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., общ. В. Търново, с начин на трайно ползване – нива, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***; нива от 4,997 декара, трета категория в местността „ОСЕНЯ”, представляваща имот №050043 по плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., общ. В. Търново, с начин на трайно ползване – нива, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***; нива от 3,201 декара, четвърта категория в местността „ДЪБРАВАТА”, представляваща имот №087008 по плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., общ. В. Търново, с начин на трайно ползване – нива, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, за която идеална част са сключени Договор за дарение на земеделски земи от 29.05.2024г. с нотариален акт №134, том I, дело №105/2024г. на нотариус Дешка Рачевец, с район на действие района на Великотърновския районен съд и Договор за покупко-продажба на земеделски земи от 29.05.2024г. с нотариален акт №...., том I, дело №.....г. на нотариус Дешка Рачевец, с район на действие района на Великотърновския районен съд; се осъждат Е. А. П. с ЕГН: ********** от гр. Г.О., ул. „Б.” №.......... и А. А. И. с ЕГН: ********** от гр. В. Търново, ул. „И.В.” .........да заплатят на П. М. К. с EГH: ********** от с. М., общ. В. Търново, ул. „Ш.” №....по 750,00лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.

Е. А. П. и А. А. И. считат решението за неправилно. Искат отмяна на 2 решението и уважаването на предявения иск, с присъждане на разноски.

Насрещната страна с писмено становище иска потвърждаване на решението. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.

По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Съдът намира, че решението се явява допустимо. Налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Великотърновският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваните части за правилно по същество.

От фактическа страна:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се 3 установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, на основание чл.272 от ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищцовата страна като такава по чл.124 от ГПК, вр. чл.69 от ЗН и чл.77 от ЗС.

Процесните имоти представляват обществени земи, които са възстановени по реда на ЗСПЗЗ. За възстановените земи на наследниците на В.П. приложение намира чл. 91а от ЗН и отказът от наследство на Й.Г. няма действие за тях, защото е направен след одържавяване на имотите и преди тяхното възстановяване. Налице е новооткрито наследство, което е преминало в патримониума на Д.В. и К.Г. като между тях е възникнала съсобственост при равни права. От служебно извършена справка в съдебния регистър на Великотърновския районен съд не е установено вписано на 26.02.1992г. изявление на Й.Г. за отказ от наследството на А. П., поради което и по отношение на възстановените имоти с решение №2-М от 14.01.1997г. по преписка №522М/1992г. е възникнала съсобственост при равни права между Д.В. и К.Г.. Това води до извод, че ищците по наследствено правоприемство от общия си наследодател не са придобили вещните права, които са предмет на сключените от ответника сделки, поради което исковите им претенции в тази част са неоснователни.

Наследодателят на ищците е започнал да упражнява фактическа власт спрямо имотите въз основа на наследствено правоприемство като към момента на приемане на наследството на В.П. и на А. П. се явява 4 съсобственик и съвладелец. В това си качество той е бил владелец на собствената си идеална част и държател на идеалната част на К.Г., което води до неприложимост на презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между сънаследниците. В този случай, за да придобият по давност идеалните части на другия съсобственик, Д.В. или нейните наследници е следвало да превърнат с едностранните си действия държанието им във владение. Тези действия е следвало да бъдат от такова естество, че недвусмислено да показват отричане владението на К.Г., което да е доведено до неговото знание или завладяването на идеалните му части да бъде манифестирано пред него. Освен това, фактическото положение изразяващо намерение Д.В. или наследниците й да държат като свои идеалните части на другия съсобственик е следвало да продължи явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години, за да доведе до придобиването им по давност. Демонстрирането пред сънаследника на промяната в намерението да се своят идеалните му части не е необходима, когато другият съсобственик е установил владението въз основа на постигнато съгласие за извършване на неформална делба, с която те се падат в негов дял. От събраните гласни доказателства пред ВТРС не е установено вземане на решение в посочения смисъл, а само изразено становище от К.Г. пред трети за съсобствеността лица, че няма права по отношение на имотите поради извършен от Й.Г. отказ от наследството на В.П. и А. П.. Както бе посочено, отказът се отнася само за наследството на В.П. и е ирелевантен за придобиването му. Ползването на част от имотите чрез сключване на договори за наем и аренда от Е. П. е израз на правомощието й като съсобственик да си служи с общите вещи, поради което не представлява действие сочещо на промяна в намерението да се превърне от държател във владелец на идеалните части на останалите съсобственици.

Поради изложеното през периода от 14.01.1997г. до 24.08.2023г. ищците и наследодателят им са били държатели, а не владелци по отношение на притежаваните от наследодателя на прехвърлителите по сделките от 29.05.2024г. идеални части от правото на собственост спрямо процесните земеделски земи, поради което не са възникнали предпоставки за придобиването им по давност по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС и исковете в тази насока са неоснователни.

5

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове са неоснователни. Не се установяват необходимите предпоставки за уважаване на исковите претенции. Предвид направените изводи за неоснователност на предявения иск следва да се потвърди решението на първостепенния съд.

Следва да се присъдят разноски, с оглед изхода на спора.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 458/20.03.2025г. постановено по гр. д. № 20244110103711 по описа за 2024 година на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА Е. А. П., EГH: **********, с постоянен адрес: гр. Г.О. ул. „Б.", № ..... и А. А. И., EГH: **********, с постоянен адрес: гр. В.Т., ул. „И.В.", № ....... да заплатят на П. М. К., с EГH: **********, от с. М., общ. В. Търново, ул. „Ш..”, № ... направените по делото разноски, общо в размер на 1 500,00лв.

Решението подлежи на обжалване на основание чл.280 от ГПК пред Върховния касационен съд на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6