Решение № 156 от 04.12.2020, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Кюстендил , 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ваня Д. Богоева

Евгения Х. Стамова

Веселина Д. Джонева

Мая Д. Стойнева като разгледа докладваното от Евгения Х. Стамова Въззивно гражданско дело № 20201500500444 по описа за 2020 година

С решение №260004 от 14.08.2020г. постановено по гр.д.№857/2020г. Кюстендилският районен съд се е произнесъл по подадена от А. Д. С., ЕГН ********** с адрес с.******, ул.“********“№*** срещу Г. А. С., ЕГН ********** с адрес с.******, ул.“********“ №***, общ.******* молба за защита от домашно насилие, като е наложил следните мерки по ЗЗДН – по чл.5, ал.1 т.1 – „Задължава Г. А. С. да се въздържа от извършване на актове за домашно насилие спрямо А. Д. С., ЕГН ***********, с адрес с.******, ул.“********“№***; по чл.5, ал.1 т.2 – отстранява Г. А. С. от съвместно обитаваното с А. Д. С. жилище, находящо се в с.******, общ.***** ул.“********“№***, забранява на Г. А. С. да приближава жилището на адрес с.******, общ.***** ул.“********“№8, местоработата и местата за социални контакти и отдих на А. Д. С. за срок от 8 месеца, наложил е на Г. А. С. глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН в размер на 200 лева.Постановил е издаване на заповед за защита по чл.15, ал.2 ЗЗДН.За да постанови решението си съдът е приел за установено, че страните са съпрузи, ответника упражнява от години физически и психически тормоз спрямо молителката, ежедневно скандали, обиди, псувни, обвинява я в житейски несполуки, за заболяването на сина, а не рядко и физическо насилие, предизвиква я , дразни, търси конфронтация и скандал, боледувал е от корона вирус, не е спазвал мерки за карантина, ходил е при синовете и жена си, търсил е контакт с тях не ги е пазил и не се е изолирал, което представлява системен психически тормоз.

В срока за обжалване на решението е подадена жалба от Г. А. С. чрез адв.Ю.Д.С.. В 1 жалбата се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт.Изложени са твърдения, относно допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на делото и събиране на доказателства, при наличие на представен от пълномощника адв.С. болничен лист, установяващ невъзможността му да присъства в с.з. на 06.08.20г. и 14.08.20г. поради заболяване, за което съдът е бил изрично уведомен с искане делото да бъде отложено за разглеждане за периода след 14.08.20г.Изложени са съображения за това, че нормата на чл.142, ал.2 ГПК в частта й, предвиждаща отлагане на делото само при невъзможност за явяване както на страната, така и на пълномощника й, поради препятствие, което страната не може да отстрани е в противоречие с разпоредбата на чл.6 пар.1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, съобразно която всяко лице при решаване на правен спор относно неговите граждански права и задължения има право на справедлив процес.Излага съображения за това, че в рамките на гражданското съдопроизводство, правото на справедлив процес се осъществява посредством гарантиране на правото на страна за лично участие и гаранитране правото и на адвокатска защита.Стриктното тълкуване на посочената разпоредба според изложеното в жалбата, води или до лишаване на страната от право за лично участие в процеса, тогава когато страната е възпрепятствана, а пълномощникът й не или до лишаването и от правото на адвокатска защита.Позовавайки се на даденото в определение №261/05.04.2019г. по гр.д.№3212/2018г. на ВКС ІІІ г.о разрешение изразява становище, че в хипотеза когато страната е възложила защитата на своите права на адвокат, който при наличие на възникнала пречка да представлява доверителя си е уведомил съда за това и е заявил искане съдебната процедура да протече с негово участие, процесуално задължение на съда е да гарантира правото на справедлив процес и да отложи разглеждането на делото. Предвид изложеното и предвид факта, че за с.з. на 06.08.2020г. е уведомил съда за невъзможността си да участва в открити заседания до 14.08.20г., поради заболяване, счита, че отлагайки делото за разглеждане в рамките на периода, в който адв.С. е бил в невъзможност да участва, съдът е допуснал нарушение на правото на справедлив съдебен процес, не е допуснал до разпит посочените от ответника свидетели и го е лишил от правото да участва в разпита на посочените от другата страна свидетели, не е приложил и анализирал материалите по преписка №950/20г. на РП – Кюстендил, което е довело до едностранчиво решаване на спора.Излага съображения и по същество на спора, като заявява, че от събраните гласни доказателства не се установява конкретен акт на домашно насилие на сочената в декларацията дата 03.06.20г.Не се установява на посочената дата адресът да е посещаван от служител на РУ.Липсват и протоколи и предупреждения на органите на реда.Счита изводите на съда за несъответстващи на логическите правила за формиране на съжденията му.Счита, че свидетелските показания са твърде общи и отразяват класически случай на влошени семейни отношения, но не и за упражнено домашно насилие, а влошените семейни отношения са предмет на изследване по висящото бракоразводно гр.д.№933/20г. дело, като домашното насилие има конкретна дата на извършване с оглед на преклузивния едномесечен срок за предявяване на декларацията.Позовава се на факта, че не той, а съпругата му заедно с двамата им сина упражняват над него психически тормоз, а целта на 2 образуваното производство намира в стремежа да бъде отстранен от съвместното жилище, преди приключване на започналото вече бракоразводно дело.Като порок на решението се сочи факта, че съдът не е обсъдил описания в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН акт на домашно насилие, не е събрал всички поискани, и не е анализирал приложените по делото доказателства.Счита, че декларацията не се подкрепя от събраните доказателства, оборена е нейната материална доказателствена сила и липсват доказателства за безспорно извършено домашно насилие, сочи изрично, че данните от справката в РУ опровергават изнесените в декларацията твърдения.Счита определения от съда срок за наложените мерки 8 месеца за прекомерен в това число и мярката за „отстраняване от съвместно обитаваното“ по чл.5, ал.1 т.2 от ЗЗДН жилище.С оглед целите на налаганите мерки да се въздейства върху личността на ответника мотивирайки го към спазване на дължимото поведение, предписано в нормите на закона и морала и осигуряване на защита в необходимата степен, счита, че при данни по делото, че страните не живеят в едно домакинство, ответникът обитава приземния етаж от семейната триетажна къща, находяща се в с.******, дори и да се приеме акт на домашно насилие поради не високия интензитет на причинените на молителката вреди, страните би трябвало да решат споровете си във връзка с ползването на сградата по предвидения в закона ред.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и отхвърлsна на подадената молба, евентуално за изменение на решението, в частта му, относно определената мярка по чл.5, ал.1 т.2 ЗЗДН, по силата на която С. е отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок от 8 месеца, и да бъде определено разстояние не по малко от 2 метра, по отношение на постановената забрана за приближаване на молителката от ответника Г.А.С..Евентуално се прави искане за изменение на решението, в частта му, относно определения осеммесечен срок на отстраняване на Г. А. С. от съвместно обитаваното жилище, находяща се в с.******, общ.***** на ул.“********“№*** както и определения 8 – месечен срок, през който се забранява на Г.С. да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на А. Д. С., като се намали 8 – месечния срок до минимално предвидения в закона – 3 месечен.Претендира разноски.

Препис от жалбата е връчен на другата страна, чрез пълномощник адв.А.П.Писмен отговор не е подаден.

С определение от 06.10.2020г. съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изслушване на свидетели във въззивното производство(преразпит на допуснати в първоинстанционното производство и разпит на неразпитаните, посочени от жалбоподателя в първоинстанционното производство свидетели), основано на оплакване за допуснато процесуално нарушение при разглеждане на делото, изразяващо се в разглеждането му и приключване на съдебното дирене, при наличие на обективна пречка за участие на пълномощника на въззивника в производството, съдът е допуснал като доказателство по делото, приложените към кориците на делото ксерокопия, официално заверени от преписка №950/2020г. по описа на РП- Кюстендил.

Съдът намира подадената жалба за допустима, изхождаща от надлежна страна, 3 насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно.При проведения служебен контрол не се установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт – решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС) .

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Производството пред КнРС е образувано по молба, подадена на 05.06.2020г. от А. Д.

С., ЕГН ********** от с.******, ул.“Х.Димитър“№*** срещу Г. А. С. със същия адрес.Молителката е заявила, че е подложена на системен психически тормоз от съпруга си – ответника, изразяващ се в непрестанни обиди, като луда, с психично отклонение, ненормална и много други, заплаха, че ще я даде на прокурор, ще вика полиция и други такива,без да знае какво иска от нея.Посочила е, че синовете им с които живеят в една къща са свидетели на всичките сцени на психически тормоз, многократно е идвала полиция заради домашните скандали, семейството пострадало от Ковид 19,тя е зле, а синовете им я гледали и вършели домакинската работа, която била много, готвели, дезинфекцирали цялото жилище, а ответникът ходел из къщата без маска, и съботирал хигиената.Положението е нетърпимо, той съботирал хигиената, има собствено жилище в което не желае да живее.Отправено е искане до съда и за съдействие А. да напусне жилището.

Към молбата е приложено декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в която А.С. декларира, под страх от наказателна отговорност, че на 03.06.2020г. сутринта се скарали с ответника Г.С., за хигиената, защото идвали техници и влезли с обувки в къщата.Освен, че не искал да изчисти, се заканил, че ще извика полиция и няма да излезе от това жилище.Към 16 часа извикал полиция на тел.112, заради счупен прозорец, за което била обвинена молителката, а прозорецът счупен от течението.Разправията продължила за някакъв кабел, който техниците срязали, за което тя също била обвинена.Към 20 часа отново била извикана полиция с поредните му измислици и лъжи.Молителката декларира, че непрекъснато упражняван психически тормоз.

Ответникът е оспорвал молбата, като е посочил доказателства, за отправени от него оплаквания за оказван му психически тормоз, предявен иск за прекратяване на брака им, за карантинирането му от Ковид 19, оспорил е удостоверения в декларацията факт, че е викана полиция на 03.06.2020г., посочена е прокурорска преписка по сигнал вх.№950/02.06.2020г.

4

И двете страни са посочили свидетелски показания.

Представената от ответника искова молба е искова молба с вх.№12042/18.06.2020г. подадена от Г. А. срещу А.С. за постановяване на решение, за прекратяване на брака им, без произнасяне по въпроса за вина за разстройството на брака.

Видно от предписание за поставяне под карантина на инспектор при Д“НЗБ“ изх.

№ПР-030-120/16.04.2020г. е, че Г. А. С. е с потвърден случай на Ковид 19 и е постановено постановяването му под карантина за 14 дневен срок с начална дата 16.04.2020г. 13.05.2020г.

В сигнал с вх.№950/02.06.2020г. до РП- Кюстендил Г. А. твърди оказван му ежедневен и нощен постоянен тормоз от А.С. и синовете им, че живее в приземен етаж от жилището им, в стая с канапе, няколко стола, 3 чинии, вилици и лъжици, две стари тенджери, газов котлон и телевизори няма достъп до стационарен телефон, пералня и други уреди и удобства.Посочил е, че живее в ежедневни кавги с А., като е посочил, като отправени от нея към него закани“ ще те утепам“, „ще те ударя с дървото по главата бе тъпанар и толкова“, „ще те ударя с дървото бе говедо“.Посочил е и обиди, закани от сина му А. и е определил поведението им, като неадекватно за здравомислещи хора на 72 и 50 години.