Решение № 11892 от 28.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11892 гр. София, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110109571 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Д. К. против [фирма] кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването в полза на ищцата срещу ответника на парични вземания в размер на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за закъснение на полет № ** **** от 12.09.2018 г. от В. до Т.А. с повече от 3 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в размер на сумата от 102,15 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.08.2019 г. до 06.09.2021 г., за които вземания по ч. гр. дело № 53278/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав е издадена Заповед № 14871 от 12.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от 27.05.2022 г.

Ищцата Д. К. твърди, че на 12.09.2018 г. е закупила самолетен билет за полет № ******, който следвало да бъде осъществен от ответника [фирма] по направление В. – Т.А., И., с планиран час за излитане – 00:40 ч. местно време на 12.09.2018 г. и планиран час на кацане – 02:55 ч. местно време на 12.09.2018 г. В исковата молба се посочва, че в деня на полета ищцата се явила по-рано на летище В. и преминала надлежно необходимите контролни и регистрационни процедури, но самолетът излетял с повече от три часа закъснение спрямо планираното разписание – в 04:08 часа, което довело и до забавяне на 1 пристигането му в крайния пункт – в 06:13 ч. Поддържа, че разстоянието между двете летища – от летище В. до летище Т.А., И. е 1 391 км. Намира, че поради закъснението на полета с над 3 часа и с оглед разстоянието по процесното направление, за нея е възникнало парично вземане за обезщетение по чл. 7, § 1 от Регламент 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, в размер на сумата от 250 евро. Твърди се, че Д. К. е отправила извънсъдебна покана до ответника, чрез официалния му електронен адрес, за заплащане на дължимото обезщетение. Поканата била получена на 20.08.2019 г., но [фирма] не е заплатило сумата. От този момент дружеството изпаднало в забава, поради което дължи и обезщетение за забава, което за периода от 20.08.2019 г. до 06.09.2021 г. възлиза на сумата от 102,15 лева. Изложено е, че за посочените суми в полза на Д. К. срещу ответника била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 53278/2021 г., по описа на СРС, I ГО, 51-ви състав, срещу която [фирма] възразило. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящия процес за признаване за установено съществуването в полза на К. на парични вземания срещу ответника, както следва: сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. за закъснение на полет ****** от 12.09.2018 г. от В. до Т.А. и сумата от 102,15 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.08.2019 г. до 06.09.2021 г. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.09.2021 г. до окончателното и изплащане. По тези съображения ищцата отправя искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът [фирма] не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по предявените искове. По делото е постъпил писмен отговор от ответника с вх. № 115683/07.06.2022 г., с който отправя искане за отхвърляне на предявените искове, оспорвайки ищцата да се е явила навреме за регистрация, както и наличието на договор за превоз между страните. Направено е възражение за погасяване на вземанията по давност, чрез посочване, че приложим е двугодишният давностен срок, установен в разпоредбата на чл. 135 на специалния Закон за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). Така подаденият отговор с вх. № от 07.06.2022 г., с данни за пощенско клеймо от 06.06 2022 г., обаче е депозиран извън преклузивния по своя характер срок, установен в разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ГПК, доколкото видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването от ответника на препис от исковата молба и приложения към същата – л. 32 от делото, същите са получени на 30.03.2022 г., поради което едномесечният срок за отговор е изтекъл на 01.05.2022 г., а с това и преди 07.06.2022 г., когато е депозиран отговорът на исковата молба. Ето защо, съдът намира, че изложените в този отговор правоизключващи и правопогасяващо възражения по същество, насочени към отричане облигационната обвързаност между страните, своевременното изпълнение от страна на ищеца на задълженията и като пътник и доводът за погасяване на вземанията по давност се явяват преклудирани, като несвоевременно заявени съгласно чл. 133 ГПК, тъй като са могли да бъдат релевирани от ответника с отговора на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, но това не е направено, поради което не следва да бъдат разглеждани и обсъждани от съда в настоящия съдебен акт. В тази връзка съдът съобрази, че след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът може да направи тези възражения, но само ако докаже, че пропускът му се дължи на особени и непредвидени обстоятелства – в този см. Решение № 440/12.04.2010 г. по гр. дело № 1460/2010 г., ГК, III г.о. ВКС, каквото в случая не се твърди и не се установява от ответната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцата 2 парични вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 53278/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на притезанията и е депозирано в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Съгласно съображение № 2 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. една от целите му е да осигури защита на правата на пътниците в областта на въздушния транспорт, в случаите на отказан достъп на борда, отмяната или дългото закъснение на полет, причиняващи сериозно безпокойство и неудобство на пътниците. Касае се за обезщетяване на неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от неточното в темпорално отношение изпълнение от страна на въздушния превозвач на задължението му по договора за въздушен превоз, които не могат да бъдат поправени по друг начин , освен чрез обезщетение.

Съгласно чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на сумата от 250 евро за всички полети до 1500 километра. Установено е, че при определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание. Съгласно т. 4 от параграф 7 на Регламента разстоянията, дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на дъгата на големия кръг.

С оглед изложеното, възникването в полза на ищцата на процесното вземане за обезщетение е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на договорната отговорност: 1). съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за превоз на пътници с въздушен транспорт, с посочената дестинация, дата и час на пристигане; 2). ответникът да е изпълнил възложения полет със закъснение с над три часа; 3). изпълнение от страна на ищцата, като пътник, на задължението да се яви на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; 4). разстоянието между началната и крайната точка на превоза.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението, в случай, че твърди такова.

По делото не спорно, а и от събраните писмени доказателства, конкретно електронен билет /в превод на български език/ от 28.06.2018 г. , издаден на името на ищцата Д. К. се установява, че същата е имала направена резервация за процесния полет № ******, изпълнен от [фирма] по дестинация летище В. – летище Т.А. с дата и час на заминаване – 12.09.2018 г. в 00:40 часа и дата и час на пристигане на 12.09.2018 г. в 02:55 ч.. Данните в същия сочат за възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за превоз на пътници с въздушен транспорт, по силата на което за ответника [фирма], в качеството му на опериращ въздушен превозвач по см. на чл. 2, б. „б“ Регламент № (ЕО) 261/2004 г., е възникнало задължението да извърши превоза съгласно уговорените условия относно дестинацията и времето на осъществяването му, срещу насрещното задължение за ищцата, като пътник, да заплати цената на превоза и да окаже необходимото съдействие за реализирането му.

Представеният билет за превод води до извода относно направена в полза на ищцата 3 резервация за полета по см. на чл. 2, б. „ж“ от Регламента, съгласно която разпоредба „резервация“ означава фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач.

По делото не е оспорено в срок твърдението на ищцата Д. К., че е изпълнила задълженията си по договора, в т. ч., че същата е била надлежно регистрирана и допусната до борда на полет № ****** от дата 12.09.2018 г., изпълнен от [фирма] по дестинация летище В., Република България – летище Т.А., И..

От приетите като писмени доказателства електронен билет, издаден на името на ищцата К., писмо от [фирма] (летищен оператор на летище В.), обективирано в съобщение по електронната поща от 11.02.2022 г. и извлечение от интернет страница [сайт] , се установява, че съгласно договора за въздушен превоз между страните по процесния полет № ** **** от 12.09.2018 г. планираният част на излизане от летище В. е 00:35 ч. на 12.09.2018 г., а действителният час на излитане 04:08 ч. на същата дата. Изяснява се също, че самолетът е следвало да пристигне на летище Т.А. на 12.09.2018 г. в 02:55 ч., но е кацнал в 06:13 часа на същата дата, а с това и с 3 часа и 18 минути закъснение.

От приетото по делото и неоспорено по съдържание от ответника извлечение от интернет страница на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към МТИТС за изчисление на разстояния по въздух, се установява, че разстоянието между летище В., Република България и летище Т.А., И., определено по метода на дъгата на големия кръг, е 1 391 км., а с това и до 1 500 км., което прави приложима разпоредбата на чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г., определяща размера на следващото се обезщетение за пътника при подобно закъснение, като възлизащо на сумата от 250 евро.