Решение № 164 от 20.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. К., 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500269 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 217/29.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1618/2023 г., Районен съд – К. е заместил на основание чл.127а, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, съгласието на бащата Г. Г. Р. за издаването на паспорт, респ. преиздаването на паспорт, след изтичане на срока му за валидност, по реда на ЗБЛД, на детето Г. Г. Р., на което разрешава да пътува, придружавано от своята майка А. Л. П., извън територията на Република България до държавите от Европейския съюз - Дания, Гърция, Германия, Белгия, Холандия, Италия, Франция, Швеция, както и в Швейцария и Кралство Великобритания, без ограничения на броя на пътуванията и тяхната продължителност, за срок от десет години. Ответникът Г. Г. Р. е осъден да заплати на ищцата А. Л. П. сумата 1030 лева, съставляваща разноски по производството.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. Г. Р., който чрез процесуален представител, го обжалва като неправилно. Излага съображения, че предвид разстоянието (майката и детето живее в гр. К., а той във Варненска област), не можел да се възползва от правото на режим на 1 личен контакт с детето си Г. Г. Р., поради което първоинстанционния съд неправилно приел, че се дезинтересирал от него. Даденото от съда разрешение за пътуване на детето, без ограничения на броя на пътуванията и тяхната продължителност за срок от десет години намира за незаконосъобразно.

Счита, че по този начин майката и детето могат да пътуват неограничено, дори да не се връщат на територията на Р. България, и по този начин майката да отдалечи детето от неговия баща, баба и дядо по бащина линия, които понастоящем водели производство за постановяване на режим на личен контакт с внука си в Районен съд – К..

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и присъди разноски за въззивната инстанция.

С въззивната жалба се оспорва решението и в частта му досежно присъдените на ищцата разноски по делото. Сочи се, че в първоинстанционното производство по спорна съдебна администрация, всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, като при обжалване на решенията пред въззивната и касационна инстанция се прилагат общите правила за разноските по чл. 78 от ГПК.

По така инкорпорираното във въззивната жалба оспорване, първоинстанционният съд с Определение

№ 1150/08.10.2024 г., в производство по чл.248 от ГПК се е произнесъл, като е намерил искането за неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е връчено надлежно на ответника Р., чрез процесуалния му представител, на 21.10.2024 г.

Жалба срещу същото по делото не е депозирана.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуален представител, от въззиваемата А. Л. П., е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание въззивникът Г. Г. Р. не се явява и не се представлява.

С молба с вх. № 5048/27.11.2024 г., подадена чрез процесуален представителадв. В., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата А. Л. П., чрез своя процесуален представител – адв. Б. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

2

Във въззивната инстанция е приет социален доклад, изготвен от Д“СП“ – К. по реда на чл. 15, ал. 6 от Закон за закрила на детето.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството по гр. д. № 1618/2023 г. пред Районен съд – К. е образувано по искова молба, депозирана от А. Л. П. против Г. Г. Р., с която се иска да бъде разрешено издаване на паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете Г. Г. Р., родено на ******** г., както и да бъде разрешено на малолетното дете Г. Г. Р. да пътува заедно с майка си А. Л. П., многократно и за ограничен период от време - 10 години, извън пределите на Република България - в чужбина и да пребивава с нея на територията на държави от Европейския съюз - Дания, Гърция, Германия, Белгия, Холандия, Италия, Франция, Швеция, както в Швейцария и Кралство Великобритания, без ограничение на броя на пътуванията, периода от време, през който се осъществяват и тяхната продължителност, без да е необходимо съгласието на бащата Г. Г. Р., с доводи, че е налице разногласие между родителите относно пътуването на детето в чужбина, и същото би било в интерес на детето.

По делото е установено, че страните по спора са родители на детето Г. Г.

Р., родено на ******** г., както и с Решение №714/ 06.03.2023г., постановено по гр.д. № 4845/2022 г. по описа на Районен съд – В., бракът между А. Л. Р.а и Г. Г. Р. е прекратен по вина на Г. Г. Р., като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Г. Г. Р., са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.

С приетия по делото социален доклад на Д“СП“ - К. е установено, че малолетното дете Г. Г. Р. и майка му А. Л. П. живеят в гр. К., в жилище собственост на майката, която получава ценната помощ за отглеждането на детето от своя съжител и от своята майка - св. М. П., както и, че майката на детето работи в немска фирма на длъжност „фасилити -мениджър“.

От доклада се установява и това, че поради различните постоянен и настоящ адрес на живеене на бащата, компетентни да изготвят доклад относно същия, в казуса са Д „СП“- Долни чифлик и Д“СП“- Б.. От получената 3 информация се установява, че от около две години Р. не живее по постоянния си адрес, а находящата се там къща е продадена. Социалните работници от Д „СП“ - Б., посетили настоящия му адрес установяват, че не са открили бащата Г. Р. и там. На отправената от тях покана чрез уведомителна бележка за присъствена среща в О“ЗД“ при дирекцията в рамките на посочен конкретен срок, бащата Р. не се е отзовал.

Пред първоинстанционния съд в откритото съдебно заседание, проведено на 09.04.2024 г. ищцата е заявила, че работи за чуждестранна компания, поради което й се налага да пътува в чужбина и по тази причина не желае всеки път да оставя детето на своята майка, а желае да го взима със себе си и то да се обогатява, да вижда други държави.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.

А. П., баба на детето по майчина линия, която свидетелства, че между родителите на детето липсва диалог. Бащата изобщо не се обажда и не се интересува дори за здравето на детето си. Свидетелката твърди и, че семейството й пътува много, за което тя имала пълномощно от ответникабащата на детето, но намира за неприемливо навсякъде да придружава дъщеря си.

Установява се в производството и, че на детето е издаден задграничен паспорт №******* на 29.09.2022 г., както и че на 05.09.2022 г., ответникътбащата Р. дал нотариално заверено съгласие с рег.№ ***** на нотариус с рег.

№ *** на НК, малолетния му син да пътува с майка си в цял свят с туристическа цел за периода от 05.09.2022 г. до 05.09.2023 г. В последствие обаче, с пълномощно с рег. №***/27.01.2024 г. на нотариус с рег. № *** на НК, за периода до 27.01.2025 г., пълномощното е дадено не на майката на детето – ищцата П., а на бабата на детето Г. да пътува с него извън границите на Р.

България, във всяка страна в чужбина, без ограничение на страната или периодичността на пътуванията, с туристическа цел.

При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Безспорно всяко дете има право на свободно придвижване (в т. ч. и да пътува в чужбина), но докато не 4 навърши пълнолетие, то не може да упражнява това свое право нито само, нито със съдействието на единия от родителите си. В случаите, когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите и при липса на общо съгласие, спорът следва да се реши от съда. За да е допустимо настоящото производство, трябва между родителите на детето да е налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос, каквото в случая се установи, че съществува, както от показанията на св. П., така и от обсъдените писмени доказателства, в частност и от Решение № 714/06.03.2023 г. по гр.д. № 4845820222 г. на РС-В., а също и от социалния доклад на Д “СП" – К.. Или, допустимото производство по чл. 127а, ал. 2 от СК, има характер на спорна съдебна администрация по граждански правоотношения, в рамките на която съдът прави преценка по целесъобразност. Основен критерий при вземане на решението за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина на дете, са интересите на това дете /ТР № 1/03.07.2017 г., постановено по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС/.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и за допустимо в обжалваните му части досежно заместеното от съда съгласие на бащата Г. Р. по реда на чл.127а от СК. Решението в останалата му част относно разноските, поради необжалване на постановеното от решаващия съд по реда на чл.248 от ГПК Определение №1150/08.10.2024 г., не е предмет на настоящия въззивен контрол.

Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, съдът съобрази релевираните във въззивната жалба изрични доводи и го намери за правилно.

Решаващият съд е извършил необходимата преценка за това при какви ограничения следва да се разреши по реда на чл. 127а от СК пътуването на дете в чужбина без съгласието на единия родител, съобразявайки се с мотивите към т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 г., постановено по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС, съгласно които разрешението следва да бъде дадено само за пътувания за определен период от време, в определена държава 5 или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. В този смисъл даденото от решавания съд заместване на съгласие определено е за неограничен брой пътувания, през определен период от време и до изрично определени държави.

В производството по спорове по чл.127а от СК доколкото основополагащ е интересът на детето, съдебната практика е последователна, че когато родител се противопоставя на пътуването на детето си в чужбина, съдът следва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата. В настоящото производство отсъствието на съгласие от страна на ответника-баща, малолетното му дете да пътува с майка си в чужбина, видно от вече обсъдените доказателства по делото/включително и съгласието детето да пътува с баба си, а не с майка си/, определено навеждат на извод, че то не е свързано с интересите на детето, а определено е резултат от нагласата му към другия родител. В този аспект първоинстанционният съд правилно е заключил, че именно в интерес на детето е то да пътува с майка си, която работи и за чуждестранна фирма, да опознава нови действителности и да се обогатява поради което следва да бъде потвърдено постановеното от него в обжалваната му част решение.

И развития във въззивната жалба втори довод, а именно, че с исканото заместване на съгласието на бащата за пътуванията на детето, майката цели да го отдалечи от баща му и от близките му по бащина линия, съдът намира за неоснователен. Установено по делото в този аспект е обстоятелството, че и в момента детето притежава валиден задграничен паспорт и, че и в момента то може да пътува в чужбина, придружавано от своята баба по майчина линия, респ. придружавани и от майката, но това определено не се установи да е направено с цел детето да се отдалечи от близките му по бащина линия.