Решение № 254 от 15.06.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 15.06.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

2. Мл. с. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА при секретаря Дафинка

Борисова, като разгледа докладваното от мл. съдия Николаева в.гр.д. №188 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С Решение №122 от 26.01.2018г., постановено по гр.д.№4563/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на Г.С.В., Б.Б.Л. и Л.Б.Л., че „***“ ЕАД, е собственик на :

Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24 кв.м., двете разположени в имот №***, с площ 19,335 дка, с начин на трайно ползване „Предпазна дига“, в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..

Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП

76 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 14 кв.м., двете разположени в ПИ № ***, с площ от 9,001 дка, с начин на трайно ползване „Водостопанско съоръжение“, находящ се в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..

„Жилищна сграда с друго предназначение“ със ЗП 38 кв.м., разположена в ПИ №***, с площ 2,619 дка, с начин на трайно ползване „трайни насаждения“, находящ се в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..

Отменил е на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за признаване право на собственост по наследство и давностно владение върху недвижими имоти №***, том ***, дело №*** от 2014г. на нотариус И.И., с район на действие ПлРС, с който Г.С.В., Б.Б.Л. и Л.Б.Л., са признати за собственици по наследство и давностно владение на същите сгради.

Осъдил е на основание чл.77 от ГПК, Г.С.В., Б.Б.Л. и Л.Б.Л. да заплатят в полза на ПлРС държавна такса върху иска по чл.537, ал.2 ГПК в размер на 50.00 лева, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на „***“

ЕАД направените по делото разноски по иска по чл.124, ал.1 от ГПК в размер на 720.00 лева.

Против така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Г.С.В., Б.Б.Л. и Л.Б.Л., чрез процесуалния им представител адв.Р.М., с която се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и се иска същото да бъде изцяло отменено. Изложени са твърдения, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът „***“ЕАД е собственик на земята, върху която са построени процесните сгради, предвид на което същият няма как да е придобил собствеността върху тях по силата на приращението. Изложени са съображения, че поземлените имоти са частна държавна собственост, като в атакуваното решение не било обсъдено как собствеността била преминала от Държавата към „***“ ЕАД. Изложени са съображения за установено от доказателствата по делото, че процесните постройки са изградени от „***“

ЕООД, предвид на което същите не представлявали частна държавна собственост и за тях не бил относим мораториума за придобиване по давност на такива имоти.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемото дружество „***“ЕАД, което в законоустановения срок е депозирало писмен отговор по нея, с който същата е оспорена. Изложени са съображения, че от доказателствата било установено, че „***“, като правоприемник на „Държавна напоителна система“, е собственик на земята, върху която са построени процесните сгради и която представлявала частна държавна собственост. Посочено е, че сградите са изградени преди сключването на договор за наем с „***“ЕООД и са заведени в баланса на дружеството, а съобразно клаузите на договора, наемателят нямал право да изгражда временни сгради и съоръжения в сервитутната ивица и извън нея без писмено съгласие на наемодателя, каквото не било давано. Наведени са доводи, че ищцовото дружество е станало собственик на сградите по силата на приращението, а по отношение на ответниците не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, предвид разпоредбата в ЗС за спиране течението на давността за придобиване на частни държавни и общински имоти. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Плевенски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен от релевираните в жалбата доводи.

Предмет на разглеждане е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на сградите, описани в исковата молба, съединен с иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт, с който е признато правото на собственост на ответниците върху процесните сгради.

Обжалваното решение, с което РС-Плевен се е произнесъл по така предявените искове, е валидно и допустимо. Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на установителния иск за собственост предвид оспорване от страна на ответниците на правата му върху сградите, включително чрез снабдяването с констативния нотариален акт.

Разгледано по същество, съобразно наведените с въззивната жалба доводи, решението е правилно и законосъобразно. Въззивният съд намира за правилен и съответстващ на доказателствата по делото извода на РС-Плевен, че ищецът е собственик на процесните сгради, макар и по съображения, различаващи се от изложените в мотивната част на атакуваното решение.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява от фактическа страна следното:

Видно е от представените писмени документи, че ищеца „***“ЕАД, е акционерно дружество с едноличен собственик на капитала – Държавата, образувано чрез преобразуването на основание чл.17, ал.2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) на Държавна фирма „***“, както следва:

С Указ на Президиума на НС през 1965г. е създадена „Държавна напоителна система“.

С Постановление

№27 от 20.11.1970г. на МС е създадено Държавно стопанско обединение „***“ към Министерството на селскостопанското производство, с предмет на дейност експлоатация и поддръжка на напоителни и отводнителни системи, проучване, проектиране, строителство и експлоатация на хидромелиоративни обекти, включващо регионални обединения на държавни ***, включително Държавна напоителна система – Плевен. Постановено е, че обединенията, предприятията, организациите и дейностите, с изключение на външнотърговските предприятия, които се включват в новите държавни стопански обединения, преминават към тях с цялото си имущество, всички права и задължения, активи и пасиви към 31.12.1970г.

С Разпореждане на МС №312 от 03.08.1972г. ДСО „***“ при Министерство на земеделието и хранителната промишленост е преименувано в ДСО „***“.

През 1986г. същото е преобразувано в Стопанско обединение „Селскостопанско строителство и хидромелиорации“.

През 1990г., след настъпилите политически и икономически промени, това обединение е прекратено, като Министърът на земеделието и хранителната промишленост е оправомощен да издаде решения за образуване на фирми на основата на прекратеното обединение.

С Решение №484 от 11.01.1991г. на Министерство на земеделието и хранителната промишленост на основание чл.11, ал.3, т.1, буква „а“ от Указ №56 за стопанската дейност и във връзка с чл.2, ал.1 и параграф 1 от Заключителните разпоредби от Постановление №110 на МС от 14.11.1990г. е образувана фирма „***“ – С., с държавно имущество.

Съгласно Приложение №1 към решението, основаната сфера на дейност на новообразуваната държавна фирма е хидромелиорации и селскостопанско строителство, като за уставен фонд на фирмата е предоставено държавно имущество в размер на 1214 млн. лв., което тя получава като правоприемник на прекратеното стопанско обединение по баланс към 30.11.1990г. ДФ „***“ поема активите и пасивите на прекратените организации по баланса им към 30.11.1990г., както и другите права и задължения и припадащата се част от активите и пасивите на прекратеното с Постановление на МС Стопанско обединение „Селскостопанско строителство и хидромелиорации“ – С., съгласно разделителен протокол. ДФ „***“, гр.С. е регистрирана с Решение от 31.01.1991г. по гр.д.№1798/1991г. на СРС.

С Разпореждане на МС №82 от 23.08.1993г. и на основание чл.17, ал.2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия(отм.), чл.159 от ТЗ и чл.1 от Постановление №265 на МС от 1992г. за реда, по който МС упражнява правото на притежател на държавния капитал в търговски дружества, ДФ „***“ е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „***“ЕАД, гр. С., като дружеството поема активите и пасивите на държавната фирма. Същото е регистрирано с Решение от 08.12.1993г. по гр.д.№1798/1991г. на СГС.

Видно от Акт за държавна собственост №4843 от 27.09.1971г. на Държавна напоителна система – Плевен, е било предоставено управлението на сградите „Помпена станция“ с площ от 42,65 кв.м., построена през 1961г. и „Кантон 28“ с площ от 41,80 кв.м., построен през 1963г.

Не е спорно между страните по делото и се установява от представените скици с №Ф05387, №Ф05388 и №Ф05389 от 12.06.2017г., че спорните сгради са построени върху слените недвижими имоти:

- сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24 кв.м. - в имот №***, с площ 19,335 дка, с начин на трайно ползване „Предпазна дига“, в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..

- сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 76 кв.м. и сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 14 кв.м. - в ПИ № ***, с площ от 9,001 дка, с начин на трайно ползване „Водостопанско съоръжение“, находящ се в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..

- „Жилищна сграда с друго предназначение“ със ЗП 38 кв.м. - в ПИ №***, с площ 2,619 дка, с начин на трайно ползване „трайни насаждения“, находящ се в землището на с.К., ЕКАТТЕ ***, общ.Д.Д..

Безспорно е по делото и обстоятелството, че язовир „К.“ със залята площ от 100 дка и воден обем от 250 хил. куб.м., представляващ хидротехническо съоръжение, построено върху поземлени имоти в землището на с.К.: ПИ №*** - язовирна стена, ПИ №*** - част от язовирно езеро, ПИ №*** - част от язовирно езеро, ПИ №*** - част от язовирно езеро и ПИ №*** - част от язовирно езеро, е собственост на ищцовото дружество „***“ЕАД.

За посочените имоти, върху които в разположен язовира и построените върху тях сгради, включително част от процесните, попадащи на територията на ПИ№*** - сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24 кв.м. е издаден Констативен нотариален акт №*** от 20.05.2016г., том ***, рег.№***, дело №***/2016г. на Нотариус П.

Х., рег.№*** НК.

Установено е, че по отношение на всички сгради, предмет на правен спор, е издаден и Констативен нотариален акт за собственост, придобит по наследство и давност №*** от18.09.2014г., том ***, рег.№***, дело №***/2014г. на нотариус И.И., рег.№*** НК, с който като собственици на сградите се легитимират ответниците Г.С.В., Б.Б.Л. и Л.Б.Л..

Видно от приложеното удостоверение за наследници по изисканото от съда Нотариално дело №***/2014г. на Нотариус И.И., рег.№*** НК, по което е издаден горния КНА, ответниците Г.С.В., Б.Б.Л. и Л.Б.Л. са наследници по закон на Б.Л.В., б.ж. на с.К., починал на 12.01.2010г.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се установява от представените договори за наем, че между „***“ЕАД и „***“ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е наследодателят на ответниците - Б.Л.В., е бил сключен Договор за наем от 01.06.2001г. с предмет язовир К. за временно и възмездно ползване за риборазвъдна дейност за срок от 5 години. Нов договор за наем между същите страни и със същия предмет е бил сключен на 14.03.2007г. със срок на действие 5 години. Установява се, че двата договора съдържат идентична клауза, установяваща забрана за наемателя да изгражда временни сгради и съоръжения, необходими за дейността му в сервитутната ивица и извън нея без писмено съгласие на наемодателя. Установява се от представеното Уведомително писмо от 30.09.2009г. и не е спорно между страните, че договорът за наем е прекратен с писмено предизвестие от наемодателя, считано от 30.09.2009г.