Решение № 233 от 07.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. П., 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Ц.Ч.М. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104953 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Л. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, срещу „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2500 лева за главница, представляващи частичен иск от главница в размер па 22128.67 лева, за която сума на 26.06.2015 г. е бил издаден изпълнителен лист по арбитражно дело № *** г. по описа на арбитър Б.Г. във вр. т.д. № *** г. по описа на Софийски градски съд, въз основа на който е било образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ А.В., поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

В исковата молба се твърди, че след датата на образуване на изпълнителното дело, в хода на същото са събрани следните суми: сума в размер на 260.50 лева на дата 29.09.2021 г., сума в размер на 456.55 лева па дата 04.10.2021 г., сума в размер на 57.96 лева на дата 01.11.2021 г. и сума в размер на 191.94 лева на дата 08.11.2021 г. Твърди се, че от датата на издаването на изпълнителния лист (26.06.2015 г.) до датата на образуване на изпълнителното дело (24.06.2021 г.) са изминали повече от 5 (пет) години. С оглед на това се твърди, че ищецът не дължи принудително изпълнение, тъй като правото на принудително изпълнение на обективираното в него парично вземане е било погасено поради изтекла погасителна давност.

В законоустановения срок ответникът „***” ЕАД e подал отговор, с който е изразил 1 становище, че искът е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът твърди, че е придобил процесното вземане след сключен Договор за цесия от 08.08.2018 г. с предишния кредитор „***“. Ответникът твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист на 03.09.2015 г. е било образувано изп.д.№*** г. на ЧСИ ***, по което са извършвани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността. Същото изпълнително дело е прекратено на 04.03.2021 г., поради което и взискателят е изтеглил изпълнителния лист и е образувано ново изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ А.В., по което също са извършвани множество действия, прекъсващи давността.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Б., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ *** се установява, че на 26.06.2015 г. по арбитражно дело № *** г. по описа на арбитър Б.Г. във вр. т.д. № *** г. по описа на Софийски градски съд в полза на „*** Б.“ ЕООД е бил издаден процесният изпълнителен лист, съгласно който М.М.П., ЕГН ********** и ищецът Л. Д. Х. са осъдени да заплатят солидарно на „*** Б.“ ЕООД сумата от 22128.67 лева, заедно със законната лихва от 29.01.2015 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 892.57 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85.00 лева разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50.00 лева, представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.

По молба на „*** Б.“ ЕООД от 09.09.2015 г. и въз основа процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ ***. В молбата на взискателя са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото със запорни съобщения от 08.09.2015 г. до „***“ ЕАД са наложени запори върху сметките на длъжниците. Със запорни съобщения от 08.09.2015 г. до „***“ ЕАД са наложени запори върху получаваните от длъжниците трудови възнаграждения.

С уведомление от 15.09.2015 г. „***“ ЕАД са уведомили ЧСИ, че по отношение на 2 длъжника Л. Д. Х. има наложен предходен запор върху получаваното от него трудово възнаграждение по образувано при ЧСИ – М.Б. изпълнително дело, по който се удържат суми, поради което запора ще бъде изпълнен след погасяване на първия наложен запор.

От съдържащите се в изпълнителното дело Протоколи за извършено погасяване се установява, че в периода от 25.09.2015 г. до 28.04.2016 г. чрез наложените запори на длъжника М.М.П. е събрана и преведена в полза на взискателя сумата от 787.36 лева, с която са извършени погасявания по разноските по арбитражното дело и държавните такси.

Последния превод от ЧСИ към взискателя е на 28.04.2016 г., което се установява от печатите положени върху гърба на изпълнителния лист.

Със запорно съобщение от 14.07.2016 г. ЧСИ *** е наложила запор върху получаваното от М.М.П. трудово възнаграждение при „***“ ЕАД, които с уведомление от 28.07.2016 г. са уведомили ЧСИ, че М.М.П. не работи при тях, считано от 01.04.2016 г.

С уведомление от 27.07.2016 г., „***“ ЕАД са уведомили ЧСИ, че Л. Х. не работи при тях, считано от 01.04.2016 г.

Няма спор, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. сключен между „*** Б.“ ЕООД и ответника, „***“ ЕАД са придобили процесното вземане.

С Постановление за прекратяване от 04.03.2021 г. и по молба на „***“ ЕАД, ЧСИ *** е прекратила на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство по изп.д.

№ *** г. по описа на ЧСИ ***.

По молба на ответното дружество и въз основа на процесния изпълнителен лист на 24.06.2021 г. при ЧСИ А.В. е образувано изп. д. № *** г. В молбата ответното дружество е посочило способи на изпълнение, като е и възложило на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ да извърши всички действия за хода на изпълнителното производство.

По образуваното изп.д. № *** г., ЧСИ А.В. със запорни съобщения от 18.07.2021 г. до „***“, до „***“ АД, до „***“ АД е наложен запор върху получаваното от длъжника М.М.П. трудово възнаграждение и открити сметки в Банките, а със запорно съобщение от 18.07.2021 г. до „***“, до „*** (Б.)“ ЕАД, „***“ АД, до „***“ АД, са наложени запори върху получаваното от длъжника Л. Д. Х. трудово възнаграждение и открити сметки.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми на ответника поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на 3 арбитражното решение на парично задължение, с което е признато вземането спрямо ищеца, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.

Процесните вземания са установени с арбитражно решение, въз основа на което е издаден и изпълнителния лист от 26.06.2015 г., поради което на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД давността за тях е петгодишна.

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Съдът намира, че арбитражното решение е влязло в сила на 26.06.2015 г. когато е издаден изпълнителния лист, въз основа на който при ЧСИ – *** е образувано изпълнително дело № *** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на арбитражното решение.

В случая съгласно процесния изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати солидарно с М.М.П. на „***“ ЕООД процесните вземания, поради което има качеството на солидарен длъжник. По силата на чл.125, ал.1 от ЗЗД спирането и прекъсването на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Следователно, предвид относителното действие на солидарността, в конкретния случай тя следва да бъде съобразена само по отношение на ищеца в настоящото производство – Л. Д. Х..

В горния смисъл от датата на влизане в сила на арбитражното решение - 26.06.2015 г. до образуване на изпълнителното дело № *** г. по описа на ЧСИ – *** - 03.09.2015 г. е изминал период от почти три месеца, поради което предвидената в чл117, ал.2 от ЗЗД погасителна давност не е изтекла.

На 26.06.2015 г. е постановено Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съгласно разясненията дадени в посоченото Тълкувателно решение, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с 4 предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

В горния смисъл и съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е прекъсвана, с подаването на молбата от „*** Б.“ ЕООД на 03.09.2015 г., въз основа на която при ЧСИ – *** е образувано изп.д. № *** г., тъй като в същата взискателят е насочил изпълнението чрез конкретен изпълнителен способ, по която молба ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение и сметки на ищеца със запорно съобщение от 08.09.2015 г., до „***“ ЕАД и до „***“ ЕАД, от които запори по изпълнителното дело няма данни да са събрани суми.

След 08.09.2015 г. когато по отношение на ищеца – солидарен длъжник по образуваното при ЧСИ – *** изпълнително дело е наложен запор, няма извършени други действия насочени към спиране или прекъсване на давността по отношение на солидарния съдлъжник Л. Д. Х..

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).