Решение № 371 от 30.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Плевен, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20244430201251 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С наказателно постановление №24-0938-0938-001182 от 22.04.2024г. *** Група в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен е наложил на основание чл.178Д от ЗДвП на З. Р. С., с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.

***, административно наказание глоба в размер на 200лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят З. Р. С., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени като незаконосъобразно, като признава изложената фактическата обстановка, но моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

За въззиваемата страна *** Група в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора. С изпращане на административнонаказателната 1 преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание. Алтернативно в случай, че жалбата бъде уважена и жалбоподателят претендира адвокатски хонорар, същият да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт Серия GA №1256611 от 05.04.2024г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на 05.04.2024г. в 16:17 часа, в гр.Плевен, ул.

„Георги Домусчиев“ пред жилищен комплекс ***, като водач на лек автомобил „Ситроен Ц 4“ с рег.№ ***, жалбоподателят С. е извършил следното: паркира на място предназначено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, поставен в дясно по посока на движението.

Нарушението е заснето с РСОД 727, същото е установено след подаден сигнал на тел.112.

Горните обстоятелства се установяват от приобщените по делото писмени доказателства а именно – образувана в ОД на МВР-Плевен преписка с вх.№316000-28448/08.07.2024г. по повод подадено възражение от жалбоподателката З. Р. С. срещу съставения на основание чл.186 ал.3 от ЗДвП фиш серия GT с № 2808021. От приложеното по делото възражение вх.№ 316000-14771/03.04.2024г. се установява, че жалбоподателката С. е оспорила нарушението по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, като е изложила доводи, че пътният знак е позициониран на ъгъла на блок, върху тротоара на кръстовището, като от самото му местоположение не става ясно за кое точно паркомясто се отнася, както и че от посоката от която е идвала не позволява да се види какво обозначение има на него. Освен това жалбоподателката С. твърди, че на процесното място няма характерната маркировка за обозначаване на паркоместа, предназначени за хора с увреждания, а според разпоредбата на чл.

36, ал. 3 от Наредба №3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен определените места за паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, се обозначават с пътен знак 2

Д21 „Инвалид“ и плътна пътна маркировка с изобразен международния символ на хора с трайни увреждания. Според жалбоподателаката С. се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и моли същият да бъде приложен. Съгласно резолюция на ***а на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен по повод постъпилото възражение от жалбоподателката, същият е разпоредил да й бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.

Полицейските служители К. К. С. и В. В. К. въз основа на писмената резолюция на *** сектор „Пътна полиция“ - Плевен съставили акт Серия GA №1256611 от 05.04.2024г. за установяване на административно нарушение на жалбоподателката С. за извършено нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Правилно административнонаказващият орган е съобразил и приложил разпоредбата чл. 186 ал.2 от ЗДвП, според която, когато нарушителят оспори извършеното нарушение или размера на наложената глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт по общия ред и наказателното производство протича по общия ред с издаване на наказателно постановление, което подлежи на обжалване на общо основание. Съставянето на фиш предполага развитието на едно безспорно производство, когато нарушителят признава вината си, подписва фиша и е съгласен да заплати определената глоба, затова и законът не предвижда възможност за оспорване. А в случай на отказ да подпише фиша, на оспорване на наложената глоба или на нарушението, какъвто е настоящият случай, следва да се състави акт за установяване на административно нарушение и административнонаказателното производство да се развие по общия ред, предвиден в ЗАНН. Оспорването на фиша следва да бъде насочено не към съда, а към административнонаказващия орган, който го е съставил. Своевременно предприетото оспорване изключва възможността фишът сам по себе си да породи каквито и да било правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно, за издателя на фиша то създава задължение да състави акт за установяване на административно нарушение, а административнонаказващият орган следва да реши дали да издаде наказателно постановление след преценка на доказателствата по преписката и възраженията на нарушителя като прецизира и дали и какво наказание да наложи.

На 11.04.2024г. жалбоподателката С. подала възражение вх.№3160003 16231 до ***а на сектор „Пътна полиция при ОДМВР-Плевен срещу съставения й АУАН серия GA №1256611/05.04.2024г., с молба за приложение на чл.28 от ЗАНН.

При така приетото за установено незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателката З. Р. С. е извършила нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП и незаконосъобразно й е наложил административно наказание на основание чл.178Д от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП, паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания, а съгласно чл. 178Д се наказва с глоба в размер 200,00 лв лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Обособяването на местата за паркиране на хора с трайни увреждания е регламентирано в Наредба №4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, като е указано, че местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д 21 “Инвалид” в съответствие с Наредба №18 от 2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка с международния символ за достъпност.

Следователно следва да са налице две предпоставки, за да се обособи такова място при условията на кумулативност - и знак, и маркировка, обозначаващи това обстоятелство по надлежния начин. Видно от приложените по делото доказателства –фотоснимки, находящи се на л.5,6 и 7 от делото, процесното паркомясто е било обозначено с пътен знак Д21 („Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“), в съответствие с Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Не е изпълнено обаче изискването на чл. 25 от Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания да се обозначават не само с пътен знак Д 21, но и с пътна маркировка върху цялата площ на 4 мястото на паркиране, изпълнена на син фон с изображение в средата с международния символ за достъпност. Използваният съюз „и“ означава кумулативно изискване както за пътен знак, така и за пътна маркировка.

Действително фотоснимките не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., както и нарочно създадените от органите за контрол и регулиране на движението фотоснимки, които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

След като изискванията на правната норма на чл. 25 от Наредба №РД02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, която разпоредба запълва хипотезата и конкретизира бланкетната норма на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, не са налице, то няма как да се приеме, че мястото на което е установено нарушението, може да се квалифицира като място, определено за хора с увреждания и съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 98, ал. 2, т. 4 о т ЗДвП.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189з.

(Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Следователно чл. 28 от ЗАНН е неприложим за извършеното нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.178Д от ЗДвП.

Водим от горното, съдът

5

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление №24-0938-0938-001182 от 22.04.2024г., с което *** на Група в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“Плевен е наложил на основание чл.178Д от ЗДвП на З. Р. С., с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. ***, административно наказание глоба в размер на 200лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6