Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1594 от 24.08.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 703/2026
Вид
Разпореждане № 1594
Подписан
24.08.2026
В сила
24.08.2026
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 229, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1594 гр. Перник, 24.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20261700500703 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 25166/14.07.2026 г., подадена от ОДМВР – гр. Перник чрез юрисконсулт З.В. срещу Решение № 478/26.06.2026 г., постановено по гр. дело № 3506/2026 г. по описа на Районен съд – Перник, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Г. Т. С. сумата от 2 500 евро, съставляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди за това, че без да е нарушил ЗДвП е бил лишен от право да управлява МПС за времето от 25.04.2024 г. до 07.01.2025 г., съставен му е ЗППАМ № 24-1920-000074/25.04.2024 г. по описа на Първо РУ – Перник и му е отнето СУМПС № 285355576, съставен му е ЗППАМ № 24-1920-000075/25.04.2024 г., с който е прекратена регистрацията на л.а. марка „Додж“, модел „Нитро“, с рег. № ***, образувано е ДП № 210/2024 г. по описа на Първо РУ – Перник и е бил задържан за срок от 24 часа в арестните помещения на ОДМВР – Перник. С решението ОДМВР – Перник е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 306.90 евро адвокатски разноски, както и държавна такса в размер на 6.18 евро.

Решението е постановено при участие на Районна прокуратура – Перник като контролираща страна.

Жалбоподателят счита решението за недопустимо, неправилно и необосновано.

Излага съображения за недопустимост на решението, като твърди, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал иска единствено срещу ОДМВР – Перник, без да конституира Прокуратурата на Република България като солидарен ответник. Поддържа, че при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди от наказателно производство, прекратено поради липса на престъпление, отговорността следвало да се носи солидарно от съответното структурно звено на МВР, в което е водено досъдебното производство, и от Прокуратурата на Република България. Сочи, че прокурорът е 1 ръководно-решаващият орган в досъдебното производство и единствено той е компетентен да се произнесе относно прекратяването му, поради което производството пред районния съд следвало да продължи след конституиране на Прокуратурата на Република България като ответник, а не само като контролираща страна.

Излага и доводи за недопустимост на решението поради смесване от първоинстанционния съд на различни фактически състави на отговорността по ЗОДОВ.

Твърди, че районният съд неправилно е обосновал присъденото обезщетение и с последиците от издадените спрямо ищеца принудителни административни мерки по ЗДвП и от задържането му по ЗМВР, които имали самостоятелни административноправни основания и не били част от наказателното производство. Според жалбоподателя от посочените в решението действия единствено образуването и воденето на наказателното производство са относими към отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, докато евентуалните вреди от административните актове са предмет на производство пред административните съдилища.

Поддържа неправилност и необоснованост на решението и поради липса на доказателства за действително претърпени от ищеца правнорелевантни вреди и причинноследствена връзка между тях и действията на служители на ОДМВР – Перник. Оспорва изводите на районния съд относно използваните от МВР технически средства за установяване употребата на наркотични вещества, като сочи, че изводите за „фалшиво положителни проби“ и „негодни технически средства“ не се основават на събрани по делото доказателства относно техническата изправност и годността на конкретно използваното средство. Твърди, че полицейските служители са действали в изпълнение на законово възложените им правомощия при отчетен положителен резултат за употреба на наркотично вещество и към този момент не са разполагали с резултата от последващото химикотоксикологично изследване.

Поддържа направените пред първата инстанция възражения за липса на основания и обективни доказателства за причинени на ищеца вреди.

Поради това жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалваното решение като недопустимо, неправилно и необосновано и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник с указания за конституиране на Прокуратурата на Република България като солидарен ответник наред с ОДМВР – Перник. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Г. Т. С. не е подал отговор на въззивната жалба.

Контролиращата страна Районна прокуратура – Перник също не е подала отговор, респективно становище по въззивната жалба.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция, нито са изложили оплаквания във връзка с доклада на първоинстанционния съд.

2

Съдията-докладчик намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което, а и доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи произнасяне по същество на жалбата и разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдията-докладчик РАЗПОРЕДИ:

Приема за разглеждане въззивна жалба вх. на ПРС № 25166/14.07.2026 г., подадена от ОДМВР – гр. Перник чрез юрисконсулт З.В. срещу Решение № 478/26.06.2026 г., постановено по гр. дело № 3506/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

Насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 15.10.2026 г. от 10.20 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Указва на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по него най-късно в насроченото съдебно заседание.

Указва на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Предупреждава страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Приканва страните към постигане на спогодба, като им указва, че спорът може да бъде разрешен доброволно и чрез процедура по медиация. Съгласно чл. 268, ал. 3 ГПК в откритото съдебно заседание въззивният съд може да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като при съгласие на страните за участие в такава процедура делото може да бъде отложено или производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК.

Препис от разпореждането да се връчи на страните.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3