Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3896 от 16.07.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3706/2025
Вид
Определение № 3896
Подписан
16.07.2026
Състав
Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3896 гр. София, 16.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002103706 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. Н., ЕГН-[ЕГН] и З. П. Т., ЕГН-[ЕГН] срещу въззивно решение № 49 от 14.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 57/2025 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №479/18.10.2024 г. по гр.д.

№1024/23 г. на РС-Ловеч, са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от касаторите активно субективно съедини искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата П. З. П., с ЕГН-[ЕГН], че те са собственици на основание наследство и давностно владение, упражнявано в периода 1959 год. - 2022 год. на право на строеж за построяване на едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 55 кв.м. в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес на имота : [населено място], [улица]; По предявеният от касаторите иск по чл. 64 ЗС против П. З. П., е определена прилежаща площ от 21 кв.м., защрихована в червено ивица с ширина от един метър северно от сградите за достъп на П. В.

Н. и З. П. Т. до сграда с идентификатор ***и сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място] от площта на урегулиран поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] по скица-проект 2 /вариант 2/ по заключението по комплексната съдебнотехнико-икономическа експертиза от 25.03.2024 г., изготвена от вещи лица инж.К. К. и Д.

П.-Н., която Скица-проект 2 е неразделна част от съдебно решение; Отхвърлени са като неоснователни и недоказани, предявените активно субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД от касаторите да бъде осъдена П. З. П. да заплати обезщетение за неоснователно обогатяване от лишаване от ползването на собствените им сгради с 1 идентификатори ***и ***за периода 30.03.2022 год. - 16.07.2023 год. в размер на сумата 2 325,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 17.07.2023 год. до окончателното изплащане; Касаторите са осъдени на основание чл. 109 ЗС, да преустановят неоснователните си действия, смущаващи пълноценното упражняване на правото на собственост на П. З. П. върху УПИ с идентификатор ***с административен адрес: [населено място], [улица] находящата се в него еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, изразяващи се в държане на сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] със застроена площ по нотариален акт от 50 кв.м., представляваща еднофамилна жилищна сграда, в състояние, застрашаващо живота и здравето на намиращите се в близост хора и имущество и да извършат ремонти, с които да отстранят опасността от падане на елементи от покрива на фасадата на сградата чрез пренареждане на керемидите на покрива, замяната на дефектиралите елементи с нови и укрепване, както и да преустановят действията, изразяващи се в държане на сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] със застроена площ по нотариален акт от 24 кв.м., представляваща лятна кухня, в състояние, застрашаващо живота и здравето на намиращите се в близост хора и имущество и да извършат ремонт и укрепване на сградата.

В останалата част решението е влязло в сила.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, защото прилежащата площ към двете сгради с режим на суперфициярна собственост е много малка, а е следвало да се определи по чл. 20 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Направени са оплаквания във връзка с иска по чл. 59 ЗЗД. Оплакванията относно частта от решението по насрещния иск по чл. 109 ЗС са свързани с това, че съдът е изходил от неверни твърдения, иска бил проява на злоупотреба с право и бил недопустим, защото петитума бил неясен. Считат, че неправилно е отхвърлен иска за признаване, че притежават правото на строеж за двете сгради, защото съдържанието му е именно поддръжката на съществуващите, за които е уважен иска да бъдат ремонтирани.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Първата група въпроси се отнасят до това прилага ли се Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони при определяне на необходимо прилежащата земя по чл. 64 ЗС, може ли да се приеме ивица с ширина 1 м. за достъп и обслужване на сградата, спазва ли се приложение № 1 към чл. 21 от Наредбата при фактическо наличие на коридор от 2 м. Допустимо ли е определяне на прилежаща площ – ивица от един метър в отклонение от чл. 80, ал.5 ЗУТ и Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Отговаря ли определянето на такава ивица на изискването на чл. 64 ЗС? По тези въпроси се твърди противоречие с Решение № 33 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о. и Решение № 60132 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2021 г., I г. о. Твърди се недопустимост на решението по уважените насрещни искове по чл. 109 ЗС поради неяснота какво са осъдени ответниците по него да изпълнят. Във връзка с уважаване на тези искове са формулирани два въпроса, по които е наведено основанието по 2 чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. 1. Може ли да се приеме за основателен иск по чл. 109 ЗС за ремонт и укрепване на сграда от достъпа до която и от възможност за ремонт на която самият ищец е лишил собственика й; 2. Следва ли със съдебно решение да се уважи претенция на лица, основаваща се на недобросъвестно упражняване на граждански права? Счита, че следва да се съобразят извършените в хода на процеса ремонтни дейности от тях по покрива. Група въпроси са относими към частта от решението, с която е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД за обезщетение на касаторите за лишаване от ползване на собствените им сгради, който обаче е с цена под 5000 лв.

Ответникът по касация П. З. П. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото по първата група въпроси, въззивното решение е съобразено с цитираните от касаторите решения и не им противоречи. Петитумът на насрещния иск по чл. 109 ЗС е достатъчно ясен и постановеното решение в тази част не е недопустимо.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Тя е недопустима в частта, с която се обжалва въззивно решение № 49 от 14.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 57/2025 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №479/18.10.2024 г. по гр.д. №1024/23 г. на РС-Ловеч са отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените от касаторите активно субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД да бъде осъдена П. З. П. да заплати обезщетение за неоснователно обогатяване от лишаване от ползването на собствените им сгради с идентификатори ***и ***за периода 30.03.2022 год. - 16.07.2023 год. в размер на сумата 2 325,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 17.07.2023 год. до окончателното изплащане. Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Не е налице предвиденото изключение в тази разпоредба, тъй като исковете за собственост не са обусловени от облигационния иск по чл. 59 ЗЗД. Като недопустима в тази част, касационната жалба ще се остави без разглеждане.

В останалата част – против решението на въззивния съд, с което е отхвърлен иска по чл. 124, ал.1 ГПК за правото на строеж, по иска по чл. 64 ЗС и с което са уважени насрещните искове по чл. 109 ЗС, касационната жалба е подадена против подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което съдът я преценява за допустима в тези части.

По делото е установено:

С влязлата в сила част от решението е признато за установено по отношение на ответницата П. З. П., че ищците П. В. Н. и З. П. Т., са собственици на основание наследство и давностно владение, упражнявано в периода 1959 год.- 2022 год. на едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***по КККР, със застроена площ 55 кв.м. и на едноетажна друг вид сграда за обитаване с идентификатор ***по КККР на [населено място], със застроена площ 41 кв.м., двете изградени в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес на имота : [населено място], [улица]. Влязло в сила е и решението по първоначалния иск по чл. 109 ЗС, предявен от ищците против ответницата П. З. П., да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху сграда с идентификатор ***, със застроена площ 55 кв.м. и върху 3 сграда е идентификатор ***, със застроена площ 41 кв.м., като им осигури достъп до входна врата с предоставяне на ключове и/или държане отключена на входна врата към поземлен имот с идентификатор ***.

По делото е безспорно, че ищецът П. В. Н. и съпругата му П. И. Н. /сключили граждански брак на 06.06.1957 г./ са построили двете сгради, отразени сега с № 1 и № 3 в дворно място, собственост на неговата тъща П. И. И. – имот пл. №***, п.***в кв. ***по регулационния план на [населено място] през 1959 г. Признати са за собственици с нот. акт №15, т.1 от 04.02.1971г., който не се оспорва от ответницата. П. И. Н. е починала на 06.01.2016 г. и нейни наследници са ищците П. В. Н.-съпруг и З. П. Т. –дъщеря. Ищците не притежават идеална част от терена. Ответницата П. З. П. е купила с нот. акт №180, т. IV от 26.09.2014 год. на нотариус Ц. Л. 375/847 идеални части от дворно място, представляващо имот №***, парцел *** в кв.***по плана на [населено място], сега с идентификатор ***по КК, заедно с построената в имота едноетажна еднофамилна масивна жилищна сграда, заснета в КК с идентификатор ***, със застроена площ 54 кв.м.

Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 124, ал.1 ГПК, да се признае за установено, че ищците притежават на основание наследство и давностно владение, упражнявано в същия период от 1959 год. до 2022 год. право на строеж за построяване на същите две сгради.

Мотивирал се е с това, че на ищците не е учредено право на строеж по чл. 63, ал.1 ЗС. С изграждането на двете сгради, правото на строеж е трансформирано в право на собственост и сега то не съществува отделно от собствеността върху сградите. Ако сградата бъде разрушена, правото на строеж се възстановява и за собственика възниква възможност да изгради отново обекта в първоначалния обем.

В тази част решението е съобразено със съдебната практика, /Решение № 645 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1051/2008 г., I г. о., Решение № 258 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2025 г., II г. о., Решение № 16 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 442/2009 г., I г. о./, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а наличието на така непротиворечива практика изключва и приложението на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

По иска по чл. 64 ЗС за определяне необходимо прилежащ терен към двете сгради – суперфициарна собственост на ищците, въззивния съд е съобразява вида на сградите, заключението на съдебно техническата експертиза и разпоредбата на чл. 80, ал.5 от ЗУТ.

Възприет е като законосъобразен вариант две по заключението на комплексната съдебно технико-икономическата експертиза. В този вариант е определена прилежаща площ по северното очертание на сградите, като е дадена възможност за обособяване на зона за достъп до тях. При това положение се изпълняват установените в закона изисквания, а и се отграничава зоната за достъп на собствениците на сгради с идентификатор №***и с идентификатор №***. Не е възприет вариант едно от заключението, защото той не обособява прилежаща площ, дава достъп на въззиваемите до цялото дворно място и предвид влошените отношения между страните би създавал допълнителни конфликти. При възприетия вариант 2 касаторите, като суперфициари могат да ползват двете сгради като най-малко се засягат правата на собственика на терена. Другият вариант първи е неприемлив 4 и защото освен, че допуска общо ползване на дворното място от страните, по същество представлява разпределение на право на ползване и ограничава правата на ответницата – съсобственик на дворното място.