Протоколно определение № 395 от 28.04.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 395 гр. Варна, 26.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов при участието на секретаря Теодора Св. Иванова и прокурора Б. Андр. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Частно наказателно дело № 20233100200467 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

Лишеният от свобода С. С. В. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна, и с адв. Р. Ж., надлежно упълномощен от днес.

Началникът на Затвора – Варна, редовно призован, представлява се от инсп. Андонов, надлежно упълномощен от днес.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Инсп. Андонов: Да се даде ход на делото.

Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и приложените към делото писмени документи.

Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.

Адв. Жeлязков: Представям епикриза, която ми е дадена от съпругата на лишения от свобода, за неговото дете, което е хронично болно и по всички данни в социален аспект считам, че все пак двама родители са по-нужни в 1 тежка ситуация и продължително боледуване.

Прокурорът: Считам, че въпросната епикриза няма отношение към предмета на настоящото производство. Няма да соча нови доказателства.

Инсп. Андонов: Също считам, че представената експертиза е извън предмета на настоящото производство и не би следвало да се прилага към настоящото производство. Нямам доказателствени искания СЪДЪТ намира, че представеният писмен документ е относим и допустим, т.к. касае здравословното състояние на детето на осъдения, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото епикриза на М.

С.ова В.а с ИЗ № 7782 и дата на постъпване 21.02.2023 г.

СЪДЪТ дава ход на делото

ПО СЪЩЕСТВО:

Адв. Ж.: Считам молбата на лишения от свобода С. С. В. за основателна, имайки предвид, че са налице предпоставките по чл.70 от НК.

Видно от приложената документация от затворническата администрация е налице положително отношение, изразяващо се в това, че лишеният от свобода трайно е полагал труд, по същество това е типичен пример на дълго изпълнявана присъда според стандартите в българската пенитенциарна система. Това е един дълъг процес, в който В. е дал категорични доказателства за своето превъзпитание.

Отделно от това представеното доказателство говори, че е налице и стимул за това животът му на свобода да продължи в един законосъобразен порядък, т.к. В. е силно мотивиран да не допуска грешките, които е допуснал вече в живота си и да може да бъде по-активен в подпомагането на своето семейство.

С оглед на това и с оглед на това, че оценката за риска от рецидив е на ниско ниво, моля същият да бъде предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието.

Инсп. Андонов: Считам молбата за допустима и основателна.

Поддържам становището на Началника на Затвора – Варна, чието мнение е същата да бъде уважена. Налице са кумулативно предвидените предпоставки 2 на чл.70 ал.1 НК, а именно, че лишеният от свобода е изтърпял фактически не по малко от ½ от наложеното му наказание и е налице необходимия обем от доказателства за поправянето на лицето по чл.439а от НПК. Спрямо лишения от свобода до настоящия момент е приложена в цялост прогресивната система по плана на присъдата и може да твърдим, че целите на наказанието са постигнати, визирани в чл.36 НК. Предвид остатъка, моля да бъде наложена мярка за пробационен надзор, съгласно чл.42а ал.2 т.2 НК, а именно „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител“.

Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с който да уважите молбата на лишения от свобода В. и същият да бъде условно предсрочно освободен.

Прокурорът: Считам, че разглежданата молба се явява неоснователна, въпреки изготвените положителни становища на различни пенитенциарни служители. Съвкупният анализ на всички тези становища установява единствено наличието на протичащ поправителен и превъзпитателен процес по отношение на В., но не и че към настоящия момент от изпълнението на наказанието този процес е приключил с постигането на такава положителна промяна в неговото мислене и поведение, която към днешна дата да е придобила траен и необратим характер.

Това е така, защото общият размер на наказанието от 12 години лишаване от свобода фактически изтърпеният междувременен период от само приложимия минимум по чл.70 ал.1 т.1 от НК 6 години, който е надвишен символично само с около 2 месеца се явява крайно недостатъчен, за да се приеме по категоричен и несъмнен начин, че действително целите на наказанието са постигнати предсрочно, при това в тяхната съвкупност.

Предвид характера и изключително високата обществена опасност на извършените от В. две престъпления, при които той понастоящем търпи групирано наказание, при които е причинил смъртта на общо 2 лица, на едното от които умишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен начин за пострадалия, не би могло да се приеме, че фактически изтърпяното е само половината от наложеното наказание, е от естество да мотивира самия осъден в бъдеще да се въздържа от извършването на едни или други престъпни. Още по-малко считам, че постановяването на предсрочно освобождаване към настоящия момент е от естество да обоснове извод, че това ще способства с постигането и на възпитателно и възпиращо 3 въздействие по отношение на останалите членове в обществото.

Реализирането на всички цели по чл.36 НК следва да се съблюдава не само при осъждането на извършителя на престъплението, но и при изпълнение на наложеното му наказание, а в настоящия случай не може да бъде направен извод, че всички тези цели са постигнати в тяхната съвкупност, предвид малкия период на пенитенциарното третиране на В. спрямо ниския размер на наказанието. При наложени 12 години, фактически изтърпени се отчитат само 6, при това в този период се включва и времето на предварително задържане на осъдения от 1 година, считано от 13.02.2017 г.

Осъдителните му присъди са влезли в сила на 31.01.2018 г. и на 01.02.2018 г., а актът за определяне на общо наказание е влязъл в сила на 20.04.2018 г. Така предварителното задържане, което се счита за фактически изтърпяно наказание в размер на 1 година, но през този период В. е бил обвиняем и подсъдим, и само е бил лишен от свобода, без обаче спрямо него да се осъществява поправително или превъзпитателно въздействие. Едва при получаване на качеството на осъдено с влязла в сила присъда лице спрямо него е започнало приложението на прогресивната система. Така реалното приложение се оказва, че прогресивната система по отношение на този молител е намерила приложение за едва 5 години, поради което считам, че към настоящия етап от изпълнението на наказанието не може да се приеме, че продължаването на престоя му в местата за лишаване от свобода е станало обществено неоправдано, предвид естеството на извършените от него престъпления, за които е ноторно известна и категоричната обществена нетърпимост. Дори приложените към молбата положителни становища не съдържат факти и констатации за предсрочно постигане на всички цели на наказанията, включително и тази за генералната превенция.

Освен това, съгласно законосъобразната съдебна практика, установена при произнасянето на различни състави на Варненски окръжен съд и Апелативен съд – Варна, прогресивната система спрямо лишените от свобода трябва да се прилага последователно, плавно, постепенно и разположена във времето адекватно на конкретния наложен размер на наказанието, за да се получи устойчивост и трайност на отчитаните положителни резултати, а не както е в настоящия случай - рязко интензивни за несъразмерно кратък период от около 5 години, спрямо наложения размер на наказание лишаване от свобода от 12 години.

4

Констатира се, че по време на изпълнение на това наказание В. не е следвал изцяло единствено положителна линия на поведение, т.к. е допускал неправомерни прояви, като е ангажирал дисциплинарната си отговорност, като за него, освен заличените наказания, заради негов отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, лично за себе си не виждам причина лице, което не употребява наркотици да установи чрез тест това благоприятно за него обстоятелство, а отказът на молителя в тази насока индицира, че същият е прикрил употребата на психоактивни вещества. Не в подкрепа на молбата и експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на молителя, която отчита средна обща оценка на криминогенните потребности. Според проведеното изследване резултатите за криминогенните нагласи са със средни стойности, като са отчетени средни нива в социална среда свободно време антисоциални нагласи. При това негово изследване е констатирано, че В. декларативно споделя осъзнаване на грешките си, но от споделеното при изследването се остава с впечатление за лекомисленост за действията си. При това изследване е констатирана негова склонност да си намира оправдания и да прехвърля вина към други, оправдавайки извършването на собствените си деяния. По отношение на важния динамичен показател „Умения за мислене“ сред отговорните служители е заложено участието и на психиатър, с оглед постигане на целите и изпълнението на задачите, свързани с този показател, към молбата за предсрочно освобождаване обаче не е налично становище на такъв специалист, който да даде съответното заключение относно това преодолени ли са или не обстоятелствата, способствали за извършване на престъплението и до каква степен те влияят понастоящем на интелектуалните и волеви способности.

Предвид младата възраст на молителя, който към настоящия момент е на 26 години, ниският му образователен ценз, като в едно становище е отразено, че е с начално образование, а в друго, че е с основно образование.

Самият осъден е следвало да бъде включен в програми за повишаване на неговото образование, което би му позволило една успешна ресоциализация и намиране на работа в живот на свобода. В тази насока обаче не е сторено необходимото, доколкото не се установява да е повишил образователния си ценз, да е завършил някакъв обучителен курс по придобиване на професионална квалификация и други подобни.

Наред с изложените доводи следва да се отбележи и това, че към 5 настоящия момент остатъкът от наказанието е много голям, близо 4 години, т.е. към 1/3 от наложения размер, поради което смятам, че постановяването на условно предсрочно освобождаване на настоящия етап от изпълнението на наказанието се явява едно недопустимо превишаване на въпроса за отговорността на В. и необосновано, несправедливо редуциране на справедливия размер на наказанието, определен с присъдата. При остатък близо 4 години и евентуално уважаване на молбата за предсрочно освобождаване мярка за пробационен надзор би могла да бъде наложена за най-много 3 години от изпитателния срок, като смятам, че това също би било с неоправдана снизходителност, в която насока следва да се обърне внимание и на данните за неговата предходна съдимост, от които е видно, че В. не е благоволил да изтърпи в целия му размер наказанието пробация, което му е било наложено символично за само 1 година за двете престъпления, с които е стартирал престъпната си кариера. Това логично е довело до замяната на почти 1/3 на това наказание с около 2 месеца лишаване от свобода, като при тази замяна съдът е приложил института на условното осъждане. Въпреки това очевидно това благоприятно наказателно-правно третиране на молителя не е предотвратило извършването през 2016 г. на престъпленията, за които към настоящия момент той търпи наложеното наказание.

Предвид гореизложеното смятам, че молбата на В. се явява неоснователна и корекционната работа с осъдения следва да продължи в условията на местата за лишаване от свобода.

Адв. Ж. (реплика): С внимание слушах пространния анализ на представителя на прокуратурата. Всъщност прокурорът акцентира единствено върху тъмната страна на един човек, било то и затворник. Не виждам къде останаха наградите, които са 21 на брой, разположени доста продължително във времето и още от самото му влизане. Т.е. това е един твърд и постоянен процес на законосъобразно съобразяване поведението си с порядките, установени в местата за лишаване от свобода. Категорично няма данни за употреба на наркотици, нито за употреба на алкохол. Такова нещо не е било установено по какъвто и да е начин.

Разпечатката съдържа 44 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d517899f-1c11-4c2b-8382-a1a4b0f897c4