Определение № 13873 от 29.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13873 гр. София, 29.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20241110111103 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.312 и следващи от ГПК по насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./ на бързо производство.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец К. А. Н., ЕГН **********, с адрес **********, срещу ответник И.И.И. при БАН /ИИстИ при БАН/, БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес **********, представляван от Директор проф.д-р Д. Х.В., със съдебен адрес **********, със съдебен адресат упълномощен адвокат А . С . А., която удовлетворява изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК, въвеждайки допустими за разглеждане искове, родово и местно подсъдни на СРС с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на ИМ/ОИМ/ от ответника по делото с вх.№101065/27.3.2024г. с приложени към него писмени докумнети във връзка с наложеното на ищеца наказание.

С оглед горната констатация съдът намира, че са налице предпоставките за изпълнение на процедурата по чл.312 ГПК по насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, изготвяне на доклад и произнасяне по доказателствените искания на страните.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 19.4.2024г. от 11,00 часа , за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилият писмен отговор с вх.№ 101065/27.3.2024г.

СЪОБЩАВА на страните ДОКЛАДА по делото, в следния смисъл:

1

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу ответника обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – 1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна Заповед № 78/30.01.2024г. на директора на ИИстИ при БАН, с която ТПО е прекратено на основание чл.188, т.3 и чл.330, ал.2, т.6 КТ във вр.чл.189 и 190, ал.1, т.3 КТ – наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради системни нарушения на трудовата дисциплина/ТД/, 2 / за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен асистент” в ИИстИ при БАН“, както и 3/ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа след прекратяването на ТПО в размер на 12576,00 лева за шест месечен период считано от 30.1.2024г. до 30.7.2024г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на ИМ в съда – 26.2.2024г./чрез пощенска пратка/ до окончателно заплащане на задължението.

Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя. Твърди се, че уволнението е незаконно, защото не е извършил нарушенията на ТД описани в заповедта, за които е наложено наказанието, а именно, че не се е явил на работа на 19.12.2023г., 2.1,2024г., 9.1.2024г. и 16.1.2024г., както и че след отправени към ищеца на 12.12.2023г. указания от ответника не ги е изпълнил /разпореждане на работодателя/ и не е върнал в института предоставени технически уреди /фотографска и компютърна техника/ и компоненти за експлоатацията им, описани подробно по вид марка, модел и стойност.

Оспорва се, че ответникът през целия период на трудовото правоотношение е работил при наличие на постоянна комуникация с ръководството на секцията и института.

Създадената в института организация на работа поставя формалното изискване за присъствен ден, между 14,00 ч. и 16,00 ч., в който да бъде на територията на **********.

Този ден е вторник и това обяснява датите, с които работодателят свързва отсъствието от работа в текста на заповедта. Същевременно на практика това изискване не се съблюдава.

То е и лишено от особено съдържание, освен в случаи, когато възникне необходимост от обсъждане на съответен въпрос от предмета на научната и професионална дейност и тогава се уведомяват служителите и се събират в института. Описаната практика при изпълнение на трудовите функции на ищеца и упражняване на научна дейност се прилагала в синхрон и с мерките, въведени с Извънредното положение от 2020г., като намирала отражение и във вътрешните актове на работодателя за ограничаване на присъствието на лица в помещенията на института. Неслучайно в заповедта е подбран и период на проверки относно присъствие на ищеца в ИИстИ в поредица от дни /вторници/ от четири седмици. Оспорва се, че ответникът е бил заявил искане за ползване на отпуск в края на 2023г. Практиката на оформяне на отношенията в ИИстИ по ползване на отпуски предполагала и електронна форма на кореспонденция, както и устни уговорки, които впоследствие да намират и документално отражение. Ответникът е очаквал такова разрешение за отпуск от 19.12.2023г., което следвало да бъде доведено до знанието му от ръководителя на „Човешки ресурси” към Института ответник.

2

По отношение на нарушението за „невърната” техника също се оспорва, защото техниката се намира у ищеца, но е предоставена за дейности, представляващи изпълнение по проект към Фонд „Научни изследвания”. Техниката е целево предназначена за дейностите по проекта и следва да бъде предадена на ИИстИ/ответника/ след завършването на изпълнението през 2025г. Ето защо се оспорва, че не се дължи предаване на техниката на ответника ИИстИ преди приключване на проекта, а само по себе си поведението на ищеца в тази насока не осъществява състав на нарушение на трудовата дисциплина. Според чл.11, т.1 и т.2 от договор КП-06-Н60/12 от 22.11.2021г. сключен между Фонд „Научни изследвания“ и ИИстИ,последният като бенефициент се задължава да създаде необходимите условия - организационни, материали, кадрови, сервиз, консумативи и други, осигуряващи нормалната експлоатация на апаратурата, както и да осигури достъп до специализираната апаратура на участниците в проекта.

Оспорва се, че наказанието е наложено без да се вземат предвид дадените от ищеца обяснения преди уволнението, както и че налагането на наказанието се дължи на - „лично отношение на директора спрямо мен и то не се основава на моята работа в ИИстИ и на резултатите от научната ми дейност“, без да се посочва в какво точно се изразява това лично отношение.

С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и се присъдят сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен отговор, застъпва становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им.

Не се оспорва, че ищецът е бил служител на ИИстИ на длъжност „главен асистент“, като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 78/30.1.2024г. на директора на Института, считано от 30.1.2024г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ (дисциплинарно уволнение). Безспорен е и размерът на брутното месечно трудово възнаграждение, което е получавал ищеца – 2096,00 лв./БТВ/.

Поддържа, че уволнението е извършено при съблюдаване на изискванията за законосъобразност и се прави искане за отхвърляне на исковите претенции. на 18.12.2023г. ръководството на Института е уведомено с доклад от гл. ас. д-р В. А., че д-р Н. демонстрира явно дистанциране от работата на Секция „Средновековна история“ и почти не посещава работното си място с аргумента, че не желаел да плаща разходи за път. В същия период до директора на ИИстИ са подадени и доклади от други служители на Института с аналогични сведения за поведението на ищеца. В докладна записка с вх.№ 527/19.12.2023г. от доц. д-р Е.К., ръководител на секция „Средновековна история“ и пряк ръководител на ищеца се посочва, че на 19.12.2023г. г-н Н. не се е явил на работа. Уточнено е също, че на 19.12.2023г. той за пореден път е бил уведомен по телефона от главния счетоводител на Института, че следва да предаде техниката, която ползва по проект „Просопография на средновековна България“ с оглед предстояща преоценка на активите.

Приложен е констативен протокол, подписан от трима служители на ИИстИ към 3 докладната, с който се удостоверява, че ищецът е отказал да предаде техниката с оправданието, че не разполага с автомобил за превозването й. За неявяването на работа не е дадено обяснение. В последващо становище от доц. д-р Е.К. (с вх.№ 544/22.12.2023г.) се посочва, че ищеца К.Н. не спазва плана, свързан с научната дейност на секцията, както и че системно не се явява на работа. В становище от гл. ас. д-р Д.П., секретар на секцията, от 18.12.2023г. е изложено, че от началото на 2023г. ищецът се е явявал на заседания на секцията едва няколко пъти. Подобна е и информацията в докладна от проф. д-р И.Б. - че ищеца К. Н. не участва в научния живот и дискусиите на секцията и системно отсъства в приемното време на ИИстИ. В поредна докладна от доц. д-р Е.К. се изтъква, че ищеца гл. ас.

К. Н. не се е явил на работа и на 9.1.2024г. - изпратил е имейл, че е болен, но не е представил болничен лист.

В някои от посочените становища са отправени и други критики към поведението на служителя, в частност - за уронването на авторитета на института, за злепоставяне на ръководството и научния състав, за нарушение на задълженията за лоялност и опазване на доброто име на работодателя чрез подаване на сигнали до контролни органи и институции, органи на БАН и медиите. За тези обвинения ответникът нито е искал обяснения от ищецаслужител, нито дисциплинарното наказание му е наложено за тях, така че те остават извън предмета на спора пред съда. Ръководството на ИИстИ застъпва становището, че всяко лице може свободно да изразява мнението си и да сезира компетентни органи, когато прецени за уместно, затова и никога не е била ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца К.Н. за негови медийни изяви и/или подадени сигнали до различни институции.

На 19.1.2024г. на ищеца е връчена покана за представяне на обяснения по смисъла на чл.193, ал.1 КТ (изх.№ 44/19.1.2024г.) за две групи нарушения на трудовата дисциплина: (а) неявяване на работа в четири присъствени за Института работни дни, а именно: 19.12.2023г., 2.1.2024г., 9.1.2024г. и 16.1.2024г.; и (б) продължаващо бездействие във връзка с дадените на служителя указания да върне находящата се в негово държане техника, подробно описана по вид, марка и модел.

Служителят е уведомен, че обясненията са изискани във връзка с дисциплинарно производство. Цитиран е един от сигналите за неявяването му на работа (подаден от Вл. А.), тъй като работодателят е преценил, че няма необходимост да се реферира към всички постъпили доклади. Вместо това е направено уточнението, че за неявяването на работа на посочените четири конкретни дати - 19.12.2023г., 2.1.2024г., 9.1.2024г. и 16.1.2024г. - са съставени констативни протоколи, подписани от поименно изброени свидетели.

По отношение на нарушението, описано в т.4 от поканата (респ. т.2 от процесната уволнителна заповед) ясно е уточнено, че държаната от служителя техника му е изискана за целите на провеждана инвентаризация. Посочени са: (а) датата, на която за първи път са му дадени изрични указания да я представи в Института; (б) точно описани на техниката по вид, модел, марка и стойност; (в) периодът на продължаващо неизпълнение.

На 25.1.2024г. ищецът изпраща обяснения по имейл, адресирани до директора на Института. Същите са получени на следващия ден и по ЕКОНТ и са заведени с вх.№ 4

70/26.1.2024г. в деловодната система на ИИстИ.

На първо място, по отношение на неявяването му на работа на посочените четири дати, Н. заявява, че е имал намерение да ползва платен годишен отпуск, считано от 19.12.2023г.

Това свое намерение бил споделил устно с А.К., отдел „Човешки ресурси“, но вероятно се било получило недоразумение. До този момент винаги бил излизал в отпуск с устна заявка.

На второ място, по отношение на невърнатата техника, г-н Н. дава следното обяснение: „По отношение на указанието на главния счетоводител заявявам, че никога от нея не съм получавал нито списък на техниката, която трябва да върна, нито какъвто и да е документ, удостоверяващ извършването на планирана инвентаризация и имената на лицето, което е натоварено с тази задача. Освен това обясних на главния счетоводител както в разговор по телефона, така и лично на 23.1.2024г., че не разполагам с личен микробус, чрез който може да се пренесе техниката от Пловдив до София и обратно и не разполагам с необходимите средства за тази цел. Освен това главният счетоводител заяви, че поверената техника във връзка с изпълнението на проекта „Просопография на средновековна България" ще бъде върната на всеки от екипа на 2.1.2024г. Това обаче не се е случило. Липсва и писмено удостоверение, че това ще бъде направено на конкретна дата, а невъзможността да работя с поверената ми техника ще възпрепятства изпълнението на моите персонални задачи по отношение на „Просопография на средновековна България" и по този начин ще бъде застрашена цялостната реализация на проекта. “