Решение № 111 от 21.03.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. В., 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20211320201297 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от ЕТ „С. – К.Е.“, ЕИК: 205004289, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.Д.“, № 14, представлявано от К.Б.Е., против Наказателно постановление № 05-2100030/21.12.2021г. на Директора на Дирекция инспекция по труда“ - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда – „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.

Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка от 11.11.2021г. около 10.35 ч. е извършена проверка в обект магазин за дрехи втора употреба, стопанисван от ЕТ „С. – К.Е.“, ЕИК:

205004289, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.Д.“, № 14, представлявано от К.Б.Е., като в обекта е установено да работи лицето Р.А.Е. като „продавач – консултант“.

Лицето е попълнило декларация, от чието съдържание е видно, че същата работи в магазин за дрехи втора употреба в гр. В. ул. „Ц.С.В.“, № 22, с фиксирано работно време от 10.00ч. до 18.00ч. с трудово възнаграждение в размер на 350 лв., с почивни дни събота и неделя и 1 почивка в работния ден един час, без отношенията между нея и работодателя ЕТ „С. – К.Е.“ да са уредени като трудови и без да има сключен трудов договор преди постъпването и на работа.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля П.П. – актосъставител и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В процесния случай е безспорно доказано, че към момента на проверката не е имал сключен трудов договор с дружеството, в качеството му на работодател. Това обстоятелството не е спорно по делото. Вместо трудов договор между дружеството и работника е бил сключен граждански такъв. Спорен е въпросът дали характерът на сключения между страните договор е граждански или трудът, престиран от работника за дружеството разкрива белезите на труд, който следва да се осъществи по трудово правоотношение.

Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. Както при трудовия договор, така и при договора за изработка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение.

При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявала Е..

По гражданският договор се дължи т. н. овеществен труд – постигане на определен резултат.

При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина.

В случая безспорно са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от приложената декларация от лицето Е., трудът е полаган системно и по предварително установени часове, с които същата се е съобразявала. Мястото на полагане на труда е в магазин за дрехи втора употреба. Продавач – консултантът е поставен в зависимост по отношение на избора си на работно време, нужно е да се съобрази с изискванията на работодателя. Следователно продавачът не е бил свободен в избора си на време за престиране на своя труд, както и в избора си на дни, в които да го полага. Налице е йерархическа зависимост на работника спрямо работодателя, с елементи на установен 2 трудов ред и трудова дисциплина. Така представеният по делото граждански договор - с оглед на уговореното в него, има белезите на трудов такъв и очевидно прикрива съществуващо трудово правоотношение. С договора е уговорена типична трудова функция на изпълнителя в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост при осъществяването ѝ, на едно и също работно място и заплащане на възнаграждение. Още един факт в подкрепа на този извод е заложеното в т. нар. "граждански договор" задължение за наетото лице, да "спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд", каквото законодателно е предвидено единствено при трудово правоотношение, а не при облигационно.

Предвид анализа на всички представени по делото писмени доказателства, съдът намира, че характера на правоотношението между работодателя и работника е трудов.

Поради това липсата на трудов договор води до нарушение на правилата на КТ.

Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Безспорно се установява от данните по преписката, че работодателят е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При извършената проверка лицето Е. е предоставяла работна сила без да има сключен трудов договор със своя работодател. За описаното нарушение се предвижда административно наказателна отговорност по чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно който работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или ал. 3 и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500. 00 до 15000. 00 лева.

С разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл. 415в, ал. 1 от КТ, така и по чл. 28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл. 415в от КТ.

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2100030/21.12.2021г. на 3

Директора на Дирекция инспекция по труда“ - В., с което на жалбоподателя ЕТ „С. – К.Е.“, ЕИК: 205004289, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.Д.“, № 14, представлявано от К.Б.Е., е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда – „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА жалбоподателя ЕТ „С. – К.Е.“, ЕИК: 205004289, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.Д.“, № 14, представлявано от К.Б.Е., на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция инспекция по труда“ - В., сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4