Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1189 от 14.08.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4602/2025
Вид
Решение № 1189
Подписан
14.08.2026
В сила
03.09.2026
Състав
Васил Александров Тасев

Цитирани разпоредби

  • чл.28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. Пловдив, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330204602 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Предупреждение № 818490- F811504/14.03.2025 год., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с което „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК 130568248, със седалище и адрес на управление гр.София, жк „Дружба“ 1, бул.“Амстердам“ № 4, представлявано от С. В. А., ЕГН **********, е предупредено, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане на предупреждението, за другото нарушение ще му бъде наложено административно наказание, във връзка с констатирано нарушение на чл. 3, ал. 3 вр. чл.3, ал.2 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.З. оспорва цитираното Предупреждение като неправилно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна Началник на отдел „ОД“ Пловдив, Дирекция „ОП“ 1 в ГД „ФК“, ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – юрк.К. излага аргументи за правилно и законосъобразно издадено Предупреждение и пледира за неговото потвърждаване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Пледира за присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Дружеството жалбоподател „ДИЗЕЛОР“ ЕООД извършва продажби на течни горива по чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и стопанисва бензиностанция, находяща се в гр.Пловдив, ул.“Ягодовско шосе“ № 21.

На 12.02.2025г. в 10:30 часа на горепосочената бензиностанция била извършена проверка за спазване данъчно-осигурителното законодателство от служители на ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, сред които и св.П. Б. И. и св.М. Л. С.

– инспектори по приходите в НАП при ЦУ на НАП. В хода на проверката било установено, че като средство за измерване в обекта се използвала нивомерна измервателна система /НИС/ за обем на горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която подлежала на метрологичен контрол. Проверяващите установили въведено в експлоатация и монтирано фискално устройство / ЕСФП/ тип 31, модел „DYFUS“, с рег.№ 4597538 с ИН на ФУ DF000192 и ИН на ФП: 60000192.

Констатирано било, че на 11.10.2024г. в бензиностанцията била получена доставка на гориво – газ с количество 1407 кг, за което били представени акцизен данъчен документ /АДД/ с УК № 0000000008995814/11.10.2024г. В хода на проверката били представени и служебни бонове №№ 0400747 и 0400742 от 11.102.204г. При съпоставка на така представените документи по тази доставка с данните за доставка на горива в електронните масиви на НАП, св.И. установил, че данните за въпросната доставка на гориво по документи била 1407 кг, докато данните от НИС подадени по дистанционната връзка към НАП били за 2746,64 литра при плътност 0,55, което представлявало разлика от 103,65 кг в повече, отчетени от нивомерната система.

2

Констатираното било прието от св.И. като нарушение на чл.3, ал.3 вр. чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. на чл.118, ал.6 от ЗДДС, тъй като на 11.10.2024г. „ДИЗЕЛОР“ ЕООД в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива по чл.3, ал.2 от същата Наредба, не предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на реалните налични количества горива в резервоарите за съхранение, за което съставил срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F811504/21.02.2025г.

Въз основа на АУАН и на останалите материали по административната преписка административнонаказващият орган /АНО/ издал атакуваното Предупреждение № 818490-F811504/14.03.2025 год. за нарушение на чл. 3, ал.

3 вр. чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Като мотиви за отправяне на Предупреждението на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН, АНО посочил приетата от него по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други административни нарушения от същия вид, доколкото не било налице съществено засягане на данъчната дисциплина, което при налагане на предвиденото в Закона административно наказание, би се явило несъразмерно тежко спрямо извършеното нарушение.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на св.П. Б. И. и св.М. Л. С., както и от приобщените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се по отношение на фактическите обстоятелства, релевантни към състава на изследваното нарушение, дадени в подкрепа на административното обвинение.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че дружеството жалбоподател „ДИЗЕЛОР“ ЕООД като лице, което извършва продажба на течни горива по чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен 3 магазин, е извършило описаното в НП административно нарушение по чл. 3, ал.3, вр. чл.3, ал.2 от Наредбата, вр. чл. 118, ал.6 от ЗДДС, тъй като на процесната дата и място не е предало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на реалните налични количества гориво в резервоарите за съхранение за датата 11.10.2024г.

Безспорно на 11.10.2024г. „ДИЗЕЛОР“ ЕООД е получило в стопанисваната от него бензиностанция, находяща се в гр.Пловдив, ул.“Ягодовско шосе“ № 21, гориво - газ, чието количество съгласно ААД с УК № 0000000008995814/11.10.2024г. било 1407 кг, като подадената от нивомерната измервателна система информация /със служебен бон № 0400742/ към информационната система на НАП за получената доставка била за 2745,64 литра при плътност 0,55. Получена била разлика между действително доставеното гориво и данните, подадени по дистанционната връзка към НАП, възлизаща на 103,65 кг, което обективно представлява неизпълнение на нормативно установеното в чл.3, ал.3 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ задължение, вменено на лицата по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредбата, какъвто несъмнено е жалбоподателя.

Административното обвинение касае непредаване на данни на НАП по дистанционната връзка, които да дадат възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в проверения обект за търговия на течни горива, а не изначално неподаване на данни и съответно неполучаването им от органа по приходите, каквато защитна позиция поддържат жалбоподателя и неговия процесуален представител. В случая НАП е получило информация от нивелирната измервателна система на въпросната бензиностанция, но данните били за по-голяма доставка на гориво от тази, посочена в документацията, което не дава възможност за определяне на реалните налични количества гориво в резервоарите за съхранение.

Законът възлага задължение за подаване на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества гориво в резервоарите за съхранение и когато подадените данни количествено не отговарят на действителните наличности, това категорично според съда представлява нарушение на нормативната уредба.

Правилно въз основа на несъмнено установеното нарушение, наказващият орган е издал Предупреждение за извършено нарушение на 4 основание чл.28, ал.1 от ЗАНН, преценявайки, че за същото не следва да се издава НП, а нарушителят да се предупреди, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за другото нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В случая отчетената разлика в горивото не се явява значителна, за да се обуслови ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез налагането на имуществена санкция, чийто размер правилно е съобразен от наказващия орган, с оглед установените в случая обстоятелства, че е несъразмерно тежък спрямо извършеното нарушение, като е отчел и обстоятелството, че деянието е първо по ред и не е довело до неотразяване на приходи.

Предвидената за юридическите лица административна отговорност /когато такава се предвижда в съответен нормативен акт/ е безвиновна, т. е. обективна, предвид на което не следва да се изследва въпросът за вината и субективната страна на деянието. Ето защо доводът на защитата на нарушителя за липса на вина е необоснован.

По изложените съображения съдът прие, че атакуваното Предупреждение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Право на такива възниква за въззиваемата страна, която своевременно е направила такова искане. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 66,47 евро, предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените в хода му процесуални действия.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 27 от ГПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, 5 разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая на основание чл. 2, ал. 2 от ЗНАП това се явява Националната агенция за приходите.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Предупреждение № 818490-F811504/14.03.2025 год., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с което „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК 130568248, със седалище и адрес на управление гр.София, жк „Дружба“ 1, бул.“Амстердам“ № 4, представлявано от С. В. А., ЕГН **********, е предупредено, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане на предупреждението, за другото нарушение ще му бъде наложено административно наказание, във връзка с констатирано нарушение на чл. 3, ал. 3 вр. чл.3, ал.2 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК 130568248, със седалище и адрес на управление гр.София, жк „Дружба“ 1, бул.“Амстердам“ № 4, представлявано от С. В. А., ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 66,47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/ евро, представляваща разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.