Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3385 от 29.07.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17968/2023
Вид
Решение № 3385
Подписан
29.07.2024
Състав
Костадин Божидаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 5 · Закон за наследството
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 76 · Закон за наследството
  • чл. 77 · Закон за наследството
  • чл. 77, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 8, ал.1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 3385 гр. Пловдив, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330117968 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. Г. В., ЕГН **********, и Б. Г. В., ЕГН **********, с която са предявени срещу Т. Б. Х., ЕГН **********, Я. Б.

К., ЕГН **********, М. Б. К., ЕГН **********, С. Б. К., ЕГН **********, М.

Т. И., ЕГН **********, и Д. А. И., ЕГН **********, следните искове:

- иск по чл. 76 ЗН за признаване за относително недействителна по отношение на страните разпоредителната сделка – договор за замяна, обективиран в Нот.акт за замяна на идеални части от недвижими имоти земеделски земи с движима вещ, вписан под акт № ***************г. по описа на СВ- гр. Пловдив, с която Т. Б. Х. и Я. Б. К. са прехвърлили на М. Т. И. и Д. А. И. своите идеални части то следните имоти: ПИ с идентификатор № *********, ПИ с идентификатор № *********, ПИ с идентификатор № ********* и ПИ с идентификатор № *********, всичките по КККР на с.

***************, подробно описани в исковата молба;

- иск по чл. 34 ЗС за допускане до делба между А. Г. В., Б. Г. В., Т. Б. Х., Я. Б. К., М. Б. К. и С. Б. К., при квоти по 1/10 ид.ч. за ищците и по 1/5 ид.ч. за посочените четирима ответници, на следните имоти: ПИ с идентификатор № *********, ПИ с идентификатор № *********, ПИ с идентификатор № ********* и ПИ с идентификатор № *********, находящи се в землището на с. *********, и ПИ с идентификатор № *********, находящ с в с. *********, ведно с построената в него Сграда с идентификатор № *********, всички имоти подробно описани в исковата молба, съобразно актуалните КККР на с.

***************.

1

Твърди се в исковата молба, че с Решение № 53282/20.04.1999г. на ПК Родопи било възстановено на Б. Д. В., правото на собственост върху следните недвижими имоти: Оризище от 6.531 кв.м., съставляващо Имот № 046020 по плана за земеразделяне на с. ***************, а понастоящем ПИ с идентификатор № ********* по КККР на с. *********; и Оризище от 4.268 кв.м., съставляващо Имот № 085026 по плана за земеразделяне на с.

***************, а понастоящем ПИ с идентификатор № ********* по КККР на с. *********;

В исковата молба са описани следните настъпили наследствени правоприемства. Общият наследодател Б. Д. В. бил починал на *********г., като оставил за свои законни наследници преживялата си съпруга Й.а Т.а В.а и шестте им общи деца: Т. Б. Х., Я. Б. К., М. Б. К., С. Б. К., Г. Б.в В. и Д. Б.в В., които по арг. от чл.5, ал.1 и чл.9. ал.1 от ЗН го наследявали при равни права по 1/7 ид.ч. от наследството за всеки от тях. Г. Б.в В. бил починал на *********г. със семейно положение „разведен”, като оставил за свои законни наследници двете си деца и настоящи ищци А. В. и Б. В., които по арг. от чл.5, ал.1 от ЗН го наследявли при равни права - по 1/2 ид.ч. от наследството му за всеки от тях. Й.а Т.а В.а била починала на *********г. със семейно положение „вдовица”, като оставила за свои законни наследници петте си живи деца: Т. Б.

Х., Я. Б. К., М. Б. К., С. Б. К. и Д. Б.в В., както и децата на своя покоен син Г.

Б.в В. – двамата ищци. На основание от чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗН същите я наследявали при равни права - по 1/6 ид.ч. за всяко от петте й живи деца и по 1/12 ид.ч. от наследството й за всеки от настоящите ищци, които я наследявали по право на заместване. Д. Б.в В., бил починал на *********г., като неженен, без деца и живи родители и оставил за законни наследници своите три сестри Я. Б. К., М. Б. К. и С. Б. К., и своя брат Т. Б. Х., както и двете деца на другия му брат Г. Б.в В., починал на *********г., а именно: А. Г.

В. и Б. Г. В., които по арг. от чл. 8, ал.1 от ЗН го наследяват при равни квоти по 1/5 ид.ч. за всеки от трите му живи сестри и брат и по 1/10 ид.ч. от за всеки от настоящите ищци.

При така описаните наследствени правоотношения се поддържа, че съсобствеността върху двата имота се поделяла по следния начин – по 1/5 ид.ч. за Т. Б. Х., Я. Б. К., М. Б. К. и С. Б. К. и по 1/10 ид.ч. за всеки от ищците.

Твърде си още, че с Решение № 50328/20.04.1998г. на ПК - Родопи било възстановено на наследниците на Т. С.Б., роден на ******** г., починал на *******г., правото на собственост върху следните недвижими имоти: Нива от 5.370 кв.м., съставляваща Имот № 161013 по плана за земеразделяне на с.

***************, а понастоящем е заснет като ПИ с идентификатор № ********* по КККР на с. *********; Нива от 4.949 кв.м., съставляваща Имот № 132004 по плана за земеразделяне на с. ***************, а понастоящем е заснет като ПИ с идентификатор № ********* по КККР на с. *********; и Оризище от 14.199 кв.м., съставляващо Имот № 013009 по плана за земеразделяне на с. ***************.

Изтъква се, че Т. С.Б.. роден на ******** г., имал двама наследника: дъщеря Й.а Т.а В.а, и син С.Т.Б., които по арг. от чл.5. ал.1 от ЗН го наследявали при равни права - по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. По силата на 2 договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан под акт № ***************г. по описа на СВ - Пловдив, Й.а Т.а В.а, била прехвърлила притежаваната от нея по наследство 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху гореописаните три имота на сина си Д. Б.в В..

Впоследствие Й.а В.а се била снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № ***************г., нот. дело № 125 от 2016г. по описа на ********* В.Х., per.

№ **** на НК, вписан в СВ - гр. Пловдив с акт ***************г., с който й било признато правото на собственост по 10-годишно давностно владение върху другата 1/2 ид.ч. от същите три имота, която идеална част е била собственост на нейния брат С.Т.Б.. Изтъква се, че при осъществяване състава на давностното владение Й.а Т.а В.а не се намирала в граждански брак (била е вдовица) и придобитите от нея по давностно владение 1/2 ид.ч. от гореописаните три имота представлявали нейна лична собственост. По силата на договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижим имот, вписан под акт № ***************г. по описа на СВ - Пловдив, Й.а Т.а В.а била прехвърлила притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от Оризище от 14.199 кв.м., съставляващо Имот № 013009 по плана за земеразделяне на с.

***************, на заменителя М. Д.а Д.а, като този имот оставал извън настоящата искова молба и предмета на инициираното дело за делба. Другите два имота - ПИ с идентификатор № ********* и ПИ с идентификатор № ********* и двата по КККР на с. *********, били съсобственост на Й.а Т.а В.а и Д. Б.в В. при равни права за всеки от тях, като след тяхната смърт била възникнала съсобственост по наследяване, съобразно описаните по-горе наследствени правоотношения, между техните наследници, съгласно която всеки от ответниците Т. Б. Х., Я. Б. К., М. Б. К. и С. Б. К. притежавал по 1/5 ид.ч., а всеки от ищците - по 1/10 ид.ч.

Посочва, се в исковата молба, че по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***************г. на ********* при ПРС, Д. Б.в В. бил закупил от майка му Й.а Т.а В.а правото на собственост върху Дворно място, находящо се в с. ***************, цялото от 900 кв.м. застроено и незастроено, съставляващо парцел XV, имот пл. № 909 от кв. 86 по плана на селото, ведно с построената в него Жилищна сграда на площ от 50 кв.м. и подобренията в имота, който съгласно действащите КККР на с. ********* понастоящем бил заснет като: ПИ с идентификатор № *********, ведно с построената в него СГРАДА с идентификатор № *********, както и ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот. Към деня на придобивната сделка Д. Б.в В. не се бил намирал в граждански брак и закупеният имот представлявал негова лична собственост. След неговата смърт била възникнала съсобственост по наследяване между неговите наследници, съгласно която всеки от ответниците Т. Б. Х., Я. Б. К., М. Б. К. и С. Б. К. притежавал по 1/5 ид.ч., а всеки от ищците - по 1/10 ид.ч., отново съобразно описаните вече наследствени правоотношения.

Твърди се още, че със сключването на възмездна прехвърлителна сделка - замяна, обективирана в Нотариален акт за замяна на идеални части от 3 недвижими имоти - земеделски земи с движима вещ, вписана пода акт № ***************г. по описа на СВ гр. Пловдив, сънаследниците Т. Б. Х. и Я.

Б. К. били прехвърлили притежаваните от всеки от тях по 1/5 ид.ч., или общо за двамата 2/5 ид.ч. от гореописаните четири броя земеделски имоти на петия ответник - приобретателя М. Т. И., който към деня на придобивната сделка се намирал в граждански брак със съпругата си Д. А. И.. Поддържа се, че така извършената прехвърлителна сделка от първите двама ответници в полза на петия ответник с идеалните им части от отделни наследствени вещи се явява недействителна по отношение на ищците, тъй като тези имоти все още не са били поделяни и не са се паднали в техен дял. Изтъква се, че в наследствената маса съществуват както други имоти, така и финансови активи, поради което приложение не намирала изключителната хипотеза, визирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. по т.д. № 1/2004г. на ОСГК на ВКС и сключената сделка не се приравнявала на продажба на наследство. Поради това ищците считат сделката за относително недействителна, като чрез предявяването на иск по чл. 76 от ЗН молят за прогласяването на тази недействителност, както и да се допусне делба с участието на всички наследници.

С оглед на изложеното се моли за уважаване и на двата кумулативно съединени иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от М. Б. К., С. Б. К., със становище за допустимост и основателност на предявените искове. По подробно изложените от двете фактически и правни съображения, кореспондиращи напълно с тези в исковата молба, се моли да се прогласи относителната недействителност, включително и спрямо тях, на разпоредителната сделка, с която Т. Б. Х. и Я. Б. К. са прехвърлили на М. Т. И. и Д. А. И. своите идеални части от земеделските имоти, както и да се допуснат процесните имоти до делба между страните, без ответниците М. и Д. И.и.

Депозиран е и отговор на исковата молба от М. Т. И. и Д. А. И., с който двамата оспорват иска по чл. 76 ЗН. Изтъкват, че в наследствената маса, предмет на настоящото производство по делба, не се формирала от наследството на един наследодател. В тази насока се посочва, че два от имотите са оставени в наследство от Б. В., а други три имота – първоначално в наследство от Т. Б., след което Й.ка В.а приживе дарявала на сина си Д. В. наследената от нея ½ ид.ч., а другата ½ ид.ч. тя придобивала по давност, удостоверено с констативен нотариален акт, което правило два придобивни способа - чрез дарение и по давност, който е оригинерен способ. Следователно налице били наследствени правоотношение спрямо няколко на наследодатели.

Цитира се също така съдебна практика, според която нормата на чл. 76 ЗН не се прилага в хипотезата, когато с акта на разпореждане, сънаследникът се е разпоредил с цялата си идеална част от наследствен имот, изчерпващ наследството от този наследодател, защото въпросната хипотеза била аналогична на разпореждане с наследство съгласно чл. 212 ЗЗД. При това положение се поддържа, че Т. Б. Х., Я. Б. К., прехвърляйки своите ид.части били изчерпали съответно цялата своя част от наследодателя Д. В., както и цялата своя част от наследодателя Б. В., което правила неприложима в случая разпоредбата на чл.76 ЗН. В допълнение се поддържа, че разпоредбата на 4 чл.76 ЗН намирала приложение само за актовете на разпореждане, извършени с наследствена вещ или идеална част от такава, а не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания, както било в случая – дарение и давност, а не само в резултат на наследяване, поради което чл.76 ЗН се явява неприложим. Развити са и съображения, че при евентуално уважаване на иска по чл. 76 ЗН няма да се постигне целения от закона резултат – избягване увеличаването на броя на съделителите и връщане на имота в наследствената маса за извършване на делба между наследниците. Поддържа се още, че с извършеното приживе дарение от страна на Й.а Т.а В.а в полза на Д. Б.в В. на наследството, което тя имала от Т. Б., реално се реализирала хипотезата на чл.