Определение № 1379 от 08.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1379 гр. Пловдив, 08.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500788 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба,подадена от А. Х. Х.,ЕГН-********** от гр.Пловдив против определение № 2407/26.02.23г.,постановено по гр.д.№ 16817/22г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е върната искова молба вх.№ 93443/21.11.22г.,подадена от А. Х. Х. поради неизпълнение в дадения от съда срок на указанията за отстраняване на нередовностите й и е прекратено производството по делото.Определението се обжалва с доводи,че ищецът е отстранил всички констатирани от съда нередовности и се иска отмяната му.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана съображения: по същество,същата е неоснователна по следните

Пред ПдРС е подадена искова молба от А. Х. Х. срещу Кмета на район Централен,община Пловдив.

Районният съд с разпореждания няколко пъти е указвал на ищеца да отстрани констатирани нередовности в определен от съда срок.Ищецът е задължен да посочи какви документи са му били връчени с двете оспорени от 1 него с исковата молба известия за доставяне и за кого се отнасят те; да обоснове интерес от предявените искове,като изложи обстоятелствата,които мотивират необходимостта от установяване неистинността на двете известия и до защитата на какви права на ищеца ще доведе това,както и да обоснове интерес от предявяването на иск за оспорване истинността на документ,подписан от трето лице.

Ищецът е подавал уточнителни молби в срок,с които обаче не е отстранил нередовностите на исковата молба,както е констатирал и първостепенния съд с атакуваното определение.В мотивите си съдът посочва,че страната не конкретизира какви административни актове са били издадени,срещу кои лица и от какъв административен орган,съответно каква е връзката между известията и процедурата.Не бил обоснован и интерес от предявените искове за установяване неистинност на два броя известия за доставяне,като интерес от претенциите не можело да бъде извлечен от изложените от ищеца факти за реално неосъществено връчване на заповед за премахване на сграда.Според съда от изложеното можело да се направи извод за това,че редовността на връчването подлежи на проверка при оспорването на съответните адм.актове,но ищецът нямал интерес да образува самостоятелно производство само относно твърдяната неистинност на двата документа.

Отделно от това съдът е приел,че искът по отношение на известие за доставяне,връчено на трето лице-съпруга на ищеца е недопустимо,тъй като по този начин ищецът упражнява правата на трето лице.

Тези изводи на първоинстанционния съд се споделят напълно и от настоящата инстанция.С уточнителните молби на ищеца действително не се изяснява на първо място какъв е правният му интерес от предявяване на установителните искове,още повече,че не са конкретизирани в достатъчна степен административните актове,които се твърди да са връчени с двете известия-нито се изяснява от кого са издадени тези актове,нито срещу кои лица,нито за какво се отнасят.Дори да се приеме,че се касае за заповед за премахване на сграда,неяснотите относно адм.актове не са отстранени.При така констатираната неяснота не може да се прецени и дали редовността на връчването подлежи на проверка в производство по оспорване на самите адм.актове или чрез образуване на самостоятелно производство по оспорване 2 неистинността на известията за доставяне.

Правилни са изводите на съда и относно недопустимостта на иска досежно известието за доставяне,връчено на съпругата на ищеца.Исковата молба е подадена от А. Х. Х. и с нея той може да упражнява само свои права,а не чужди-в случая правата на неговата съпруга.Неоснователни са доводите в частната жалба досежно този извод на съда.Видно е от известията за доставяне,че и двете са приети от Т. Х.,но едното от тях е адресирано до ищеца,а другото-до съпругата му и именно по отношение на второто известие иска е недопустим,тъй като касае трето лице,чиито права ищецът не може да предявява от свое име,освен в предвидените от закона случаи-чл.26,ал.2 от ГПК,какъвто настоящият не е.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира,че исковата молба е останала нередовна,въпреки дадената от съда възможност на ищеца да отстрани недостатъците й,поради което правилно ПдРС е върнал същата и е прекратил производството по делото с атакуваното определение,което като законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2407/26.02.23г.,постановено по гр.д.

№ 16817/22г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е върната искова молба вх.

№ 93443/21.11.22г.,подадена от А. Х. Х. поради неизпълнение в дадения от съда срок на указанията за отстраняване на нередовностите й и е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3