Определение № 1060 от 13.07.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 479/2022
- Вид
- Определение № 1060
- Подписан
- 13.07.2022
- В сила
- 13.07.2022
- Състав
- Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 и 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 и 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41а ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 ал.1 т.7 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1060 гр. Варна, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20223100900479 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е препратено за разглеждане от окръжен съд след прекратяване на първоначално образувано по общия ред производство по ГД 9824/21г. на ВРС по обективно съединени претенции на „АВАРО“ООД за присъждане на предвидена в общи условия неустойка за неизпълнено договорно задължение на лицензирания оператор
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД , евентуално от страна на лицензирания обществен доставчик „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“АД, за непрекъснато снабдяване на потребител на ел. енергия за битови нужди в присъединени към разпределителната мрежа две жилища в с. Аврен.
По предварителните въпроси:
С необжалвано протоколно определение от 14.11.2017г, първоначално сезираният съд е уважил искане на ищеца за изменение на предявените първоначално частични искания до пълен размер от по 43 870 лв на двете евентуално съединени претенции. Като е констатирал неподсъдност на спора, районният съд е препратил делото, като настоящият съд приема своята родова компетентност, въз основа на измененото искане по пълни размери на осъдителни искове, чиято цена по отделно надхвърля 25 000лв.
Дължимата държавна такса за пълния размер на претенцията е била авансово събрана.
Макар предметът на делото да налага разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ), доколкото предварителната размяна на книжата вече е приключена по общия ред, съдът следва да продължи разглеждането на делото като зачита досега извършените действия и като само допълни устния доклад по делото с указанията, които не са били надлежно дадени на страните.
Пълномощниците на насрещните страни са надлежно овластени (л. 42, 58 и 121 от дело на ВРС), страните са предупредени за последици по чл. 40 и 41 ГПК със съобщенията за насрочване на първото заседание. Всички пълномощници са посочили по делото електронни адреси, поради което към настоящия момент съдът следва да укаже само облекченията и
1 неблагоприятните последици за страните от използване на тази задължителна за ответниците форма на комуникация.
При служебната проверка настоящият състав не констатира наличие на процесуални пречки или липса на предпоставки за разглеждане на иска, предявен срещу предпочитания ответник. По отношение на евентуалната претенция обаче, съдът констатира, че всички твърдения на ищеца, доколкото се основават на факти, описани в искова молба и допълнително уточнение от 09.12.2021г(л. 160 от делото на ВРС) визират единствено поведение на разпределителното дружество, което и било уведомявано за липса на захранване и чийто екипи са извършвали проверки и са отказвали да отстранят локализирана от потребителя авария, респективно и твърдения за причиняване на тази авария с поведение на служители на разпределителното дружество извършили предписване на преместване на точката на достъп на първоначалното свързващо имотите на ищеца съоръжение с приети средства за измерване (ТЕМО/ТЕПО 2М) в друго, новоизградено и отстоящо на около 50-100м ново съоръжение(ТЕМО/ТЕПО 4М), при изпълнение на предписание за начин на захранване на друг абонат през 2014г. Лисват фактически твърдения за поведение на снабдителя, посочен като втори ответник, а изложените правни съображения в исковата молба за наличие на предвидена в договор с този лицензиант неустойка сами по себе си не могат да представляват основание на претенция, ако не са основани и на факти за виновно негово поведение(конкретно възложено на разпределително дружество от този доставчик спиране или ограничаване на захранването или друго негово действие, с което е причинил преустановяването на снабдяването или е осуетил възстановяване на услугата до обекта на потребителя – купувач с електрическа енергия след съответно уведомление до този продавач).
Тази непълнота в твърденията представлява нередовност на предявената евентуална претенция, тъй като липсват обстоятелства, формиращи необходимо съдържание на исковата молба (чл. 127 ал. 1 т.4 ГПК). Доколкото обаче недостатъкът в сезирането е отстраним, наред с даване на указания на ищеца, съдът може да продължи с подготовката на съдебното дирене по редовната основна претенция срещу ответника – оператор на разпределителна мрежа.
По доклада:
В първото насрочено заседание съдът е обявил устен доклад, в който са възпроизведени само твърдения на страните за фактите от исковата молба и правна квалификация на претенци за две различни по вид и основание неустойки, договорени в общи условия на доставчици на различни по вид обществени услуги( доставка на ел. енергия, като стока закупувана периодично от краен клиент за битови нужди и поддръжка на мрежа и технически съоръжения, като използвано от потребителя средство за получаване и отчитане на ползваната енергия). Не са обаче докладвани уточняващите твърдения на ищеца относно поведението на разпределителното дружество и очертания с него спор относно въздействието върху кабелното захранване на вече приет като присъединен потребител, като причина на аварията, осуетяваща достъпа на доставената до точка за достъп енергия. Те следва да бъдат допълнени преди приключването на съдебното 2 дирене от настоящия състав.
Първоначално сезираният съд е събрал поискани от страните три технически заключения на вещи лица. Към допълнителната експертиза на в.л.
Б. са приложени изображения на имоти, ТЕМО, изкопи и свръзки(муфи) на подземни кабели, коментирани от експерта и използвани за обосноваване на констатациите както на това, така и на другото вещо лице, което е изпълнявало повторно идентична задача. Съдът не е протоколирал обяснения на експерта относно произхода на тези изображения, но те са приобщени като неразделна част от заключението(л. 239 гръб). За да може да прецени доказателствената стойност на заключенията на в.л. Б. и в.л. М., настоящият съд следва да призове повторно експерта и да изясни начина, по който се е снабдил с тези изображения и данните за тяхното изготвяне като снимков материал. На страните следва да се укаже и начина, по който подобни документи могат да бъдат ценени като доказателства, в случай, че изображенията не са изготвени от самия експерт на място на огледа, възложен от съда.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становища на страните и окончателен устен доклад на съда делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
По тези съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане препратен по компетентност иск, предявен от
„АВАРО“ООД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“АД, за присъждане на неустойка по чл. 49 ал.1 ОУ ДПЕЕЕМ , дължима в полза на потребител за вреди настъпили в периода от 02.07.2018г до 2.07.2021г от липса на електрическа енергия, доставена до присъединен от лицензиран оператор на разпределителната мрежа жилищен обект, включващ две самостоятелни сгради, за които са приети отделни измервателни средства, поставени под напрежение с протоколи от 13.11.2007г, породена от неотстранена след уведомяване с първоначален сигнал за авария от 23.05.2014г, последван от искания от 13.09.19г. и 21.01.20г. за възстановяване на нарушено по вина на разпределителното дружество захранване при преместване на таблото с електромерите на друго място за захранване на друг потребител през 2014г. , начислена в общ размер от 43 870лв.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ препратен по компетентност евентуален иск, предявен от
„АВАРО“ООД срещу „ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ“АД, за присъждане на неустойка по чл. 34 ал.1 ОУ ДПЕЕ, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещни страни да отстрани нередовности по този предявен иск, като уточни: кога и по какъв начин е бил уведомен този доставчик за липсата на доставена електрическа енергия до електрозахранените обекти 3 в какво са се изразили конкретните виновни нарушения на договора за доставка от този търговец, които са довели до преустановяване на преноса на енергията до потребителя или са осуетили неоснователно възстановяването на получаването на надлежно доставена през разпределителната мрежа енергия.
Предупреждава ищеца, че при неизпълнение на тези указания съдът ще прекрати производството по нередовната евентуално предявена претенция към втория ответник.
Обявава на насрещните страни ПРОЕКТ за ДОПЪЛВАНЕ на устен ДОКЛАД по делото, както следва:
Освен обявените вече за безспорни факти по сключване на договорите за присъединяване на двата жилищни обекта на ищеца като клиент на разпределителното дружество през 2007г и началото на ползването на услугите за преноса през разпределителна кутия РК 3 на съществуваща мрежа ниско напрежение, където са били и поставени двата електромера в общо табло (ТЕМО) , съдът съпоставя и допълнителните твърдения относно поведението на този лицензиант, както следва:
Ищецът твърди, че през 2014г по повод искане за присъединяване на нов потребител(инвеститор на нова сграда в съседен (през улицата) имот било преместено съществуващото табло на разстояние около 100 м, като било подменено с ново, включващо както двата запазени електромера, обслужващи обектите на ищеца, така и нов електромер за новия клиент на лицензиантите. При това изграждане на новото свързване са били нарушени връзките между електромерите и подземните кабели, отвеждащи енергията до двете жилища, като след този момент ползването на уредите в едната от къщите било невъзможно. Именно прекъсването на дотогавашното пряко свързване към мрежата и подмяната му с муфа и удължаване до новото място на мерене според ищеца е причинило аварията и въпреки че е сигнализирал разпределителното предприятие за неудобствата, които са създадени от преместването на таблото, включително и след като прекъсването на връзката било локализирано при специално възложен технически анализ, предприятието отказало да възстанови увредената кабелна линия с мотиви, че не я притежава.
Още в първоначалния отговор ответника е възразил, че подземната линия на ниско напрежение, разпределяща доставена от стълб на въздушния пренос енергия до индивидуални разпределителни касети е частно съоръжение, но е признал, че по нея са били проектирани две различни точки за достъп, като РК 3 е била използвана за захранване през 2006г на обектите на ищеца, а в съседство е разположена друга РК, към която е присъединен новия клиент („Бабуся“ООД) за захранване на сграда в УПИ IX 001451.
Оспорва на този нов потребител да е давано предписание за преместване на съществуващо съоръжение за мерене, като твърди, че при проектиране на присъединяването му е било предвидена само подмяна на таблото (ТЕПО2М ) на РК 3 с ТЕПО 4М за 4 броя средства за измерване и това предписание е било и фактически изпълнено без преместване на кабели.
Тези спорни обстоятелства очертават спорната теза на ищеца за виновно поведение на разпределително дружество, причинило чрез 4 собствените си служители нарушение на налични вече кабелни връзки, осигуряващи преминаване на доставена до точка за достъп енергия и отказало недобросъвестно да отстрани тази авария, смущаваща ползването на доставената енергия в един от жилищните обекти за претендирания период. В тежест на ищеца е да докаже, че именно действията по изграждане на новата точка за мерене при присъединяването на „Бабуся“ООД са породили аварийно прекъсване на захранването до неговия обект и че това прекъсване неоснователно не се възстановява от разпределителното дружество.
Ответникът, поел задължение да поддържа мрежовите съоръжения и да пренася енергия до средства за измерване по начин, по който не нарушава регулярност на доставката следва да докаже възражението си, че изпълненото от неговите служители ново съоръжения за мерене за клиента „Бабуся“ООД се намира в първоначална точка за достъп РК 3 и при подмяна на таблото не е засегната заварена до момента кабелна връзка на клиента „АВАРО“ ООД достигаща до същата тази точка. В тежест на този ответник е да установи и възражението си, че след като новия клиент е бил присъединен към новото съоръжение за мерене, по съществуващата и съхранена без изменение стара кабелна линия на ищеца е пренесена фактически използвана от него енергия, която е отчетена по отделно за всеки от двата поставени под напрежение електромера.