Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 10.04.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 129/2025
Вид
Решение № 82
Подписан
10.04.2026
В сила
12.05.2026
Състав
Галена Николаева Манова-Узунова

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189е, ал.12 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Разлог, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200129 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на Р.Д.Ч., с ЕГН*, с адрес: *, ч/з адв. Р.Р. – АК-Б., с/у НП №*/19.11.2024 г., издадено от Н-к о-л „КРПМ” към Д“АРОК" към А„ПИ“-С., с което му e наложено адм. наказание глоба от 3`000.00 лева, за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а", пр.2 от ЗП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в”, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН.

В жалбата са изложени твърдения, че НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на императивни процесуалноправни и материалноправни норми, опорочаващи обжалваното НП, налагащи неговата отмята. Сочи се, че неправилно е приложен материалния закон. Твърди се, че не е правилна квалификацията на нарушението. Прави се искане за отмяна на обжалваното НП и присъждане на направените по делото разноски .

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, представлява се от адв. Р.Р., който подържа жалбата с изложените в същата доводи и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. П., който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Релевира възражение за прекомерност на адв. възнаграждение и претендира заплащане на юрк. възнаграждение.

Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.10.2024 г. в 13:31 часа на път II-19, км 30+350 в посока г.С. - г.Р., жалбоподателят Р.Д.Ч. бил спрян за проверка от св. Р.Г. и св. С.С. – служители на АПИ, при която установили, че същият е управлявал и е извършвал превоз на товари с МПС с 4 оси с 2 управляеми оси марка *, модел *,с per. №*, като в процеса на извършената проверка служителите установили, че водачът извършва превоз на асфалт, видно от експедиционна бележка №*/21.10.2024 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл.8. ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В хода на проверката е направеното измерване с ТС електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №* и ролетка №*/5 м. и е 1 констатирано следното: При измерено разстояние м/у осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.915 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.„в” от Наредбата, поради което е констатирано превишаване с 12.915 т.

Резултатите от извършеното измерване са отразени в кантарна бележка №*/21.10.2024 г. и са предявени на жалбоподателя

При така установените резултати, Г. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а", пр.2 от ЗП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в”, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което на същата дата в присъствието на свидетеля по извършване и установяване на нарушението - С. и жалбоподателя, съставил с/у последния АУАН №*.

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като отразил, че няма възражения.

Такова не постъпило и в предвидения в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок. Въз основан на АУАН е издадено обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 02.12.2024 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните док-ства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Р.Г. и С.С. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, писмени док-ства.

При установяване на фактите по дело, съдът се довери на показанията на свидетелите Г. и С., като съобрази незаинтересоваността им от изхода на делото, последователността, непротиворечивостта на показанията им и съответствието им с приетите по делото писмени док-ства. Показанията на двамата свидетели се отличават с висока доказателствена стойност, основана на пресъздаването на непосредствените им възприятия на обстоятелства, релевантни към предмета на доказване.

Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съд. състав кредитира изцяло и изведе фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

От показанията на служителите на АПИ, протокол от измерване, съставения АУАН, пътен лист и кантарна бележка от 21.10.2024 г. съдът установи датата, мястото и начина на извършване на проверката, констатираното превишение на максимално допустимото натоварване на оста на ППС, както и други обстоятелства, свързани с процедурата по измерването и хар-еристиките на ТС.

От представените по делото Удостоверение за одобрен тип на измерване №06.07.4603 на типа № касаещо везна с неавтоматично действие тип DFW; декларация за съответствие, заявление за проверка от 25.04.2024 г. издадено от МИМ, както и сертификат за съответствие DIN * за ролетка 1311/18 (5 м.)се установява съответствието с изискванията на Директива 2014/32/ЕС, MI-008 на използваните по време на проверката ТС - електрическа мобилна везна модел DFWKR №* и ролетка №*/5.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, с/у акт, подлежащ на обжалване.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б.“в" от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимото натоварване на ос на процесното ППС, като такова по чл.6, ал.1, т.6, б."в" от Наредбата - с 4 оси с 2 управляеми оси, е 19 т., доколкото е измерено разстояние м/у осите от 1.40 м.

В случая измереното натоварване на двойната задвижваща ос, по реда на посочената 2 разпоредба, е 31.915 т.или с 12.915 т. над допустимото.

С оглед изложеното, процесното ППС има хар-еристиките на тежко ПС по смисъла на чл.3, т.2, от Наредбата, доколкото натоварването на ос е по-голямо от стойностите по чл.7 от Наредбата.

Съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №11, тежки ППС могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, какъвто е процесния, като републикански път, само след издадено разрешително от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР.

Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а" ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС. Разрешенията се издават от УС на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията за републиканските пътища, и от кметовете за съответните общини - за общинските пътища.

Съгласно §.1, т.8, пр.1 от ДР на ЗП "СПП" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната разпоредба на закона движението на тежко ППС представлява специално ползване на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение.

Разрешение не е представено както пред контролиращите органи, така и в настоящото производство, което потвърждава липсата на такова.

Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, задължението за осигуряване на такова разрешение имат собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в А“ПП" или в съответното ОПУ или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.

С процесното НП жалбоподателят е санкциониран в качеството му на водач на управляваното от него извънгабаритно ППС.

От представеното Свидетелство за регистрация на процесното МПС част II /л.10 от делото/ се установява, че същото е собственост на Д.Б.-А.ЕООД.

С Тълк. постановление №2 от 8.10.2025 г. по тълк. дело №5/2023 г. от ОС на съдиите от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че водачът който управлява извънгабаритно или тежко пътно ПС по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.177, ал.3, т.1, вр. с чл.139, ал.1, т.2, от ЗДвП, когато не е собственик на ППС или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

С оглед посоченото по-горе тълкуване, в АУАН и в НП неправилно е прието, че в конкретния случай е извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а" от ЗП.

От ангажираните по делото док-ства се установява, че жалбоподателят не е собственик на посоченото по-горе ППС, нито има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз.

За водача на ППС, когато не е собственик на ППС или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, е предвидена изрично адм. нак. отговорност в чл.177, ал.3, т.1, вр. с чл.139, ал.1, т.2, ЗДвП, поради което няма как същият да е субект на нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.“а", пр.2 от ЗП, респ. да му бъде наложено наказание по чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП, за нарушението на които отговарят собственик на ППС, лицензирания превозвач, осъществяващ превоза, съответно лицето, наредило превоза.

С оглед обстоятелството обаче, че в случая се установи извършено нарушение, макар и не с правната квалификация, посочена в АУАН и НП, съдът следва да прецени дали са налице предпоставките на чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН, за изменение на НП, като приложи закон за еднаквото, същото или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Съдът счита, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП са изложени обстоятелства, относими към разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, от ЗДвП. Същата се санкционира по реда на 3 чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП, в редакцията й към датата на нарушението, която предвижда за това нарушение наказание "глоба“ от 500.00 лева до 3`000.00 лева, която санкция е по-лека от предвидената в чл.чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП - глоба от 1`000.00 лева до 5`000.00 лева.

Предвид изложенотоq съдът приема че принципно би могло да бъде приложена разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН, като НП се измени и се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение.

В случая, обаче, за двата вида нарушения - за тези чл.26, ал.2, т.1, б.“а", пр.2 от ЗП, респективно за тези чл.139, ал.1, т.2, от ЗДвП, са предвидени различни органи, които могат за издават НП.

За нарушенията по ЗП в чл.56, ал.3, т.1 ЗП, е предвидено че се санкционират с НП, издадено от председателя на УС на А“ПП" или от упълномощено от председателя на УС длъжностно лице от агенцията, съответно от дир. на А“М." или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията, какъвто в случая е НО, издал оспорваното НП, оправомощен от председателя на УС на АПИ, съгласно Заповед №*/15.10.2024 г. /л.13/ и издадена от Председателя на УС на АПИ.

За нарушенията по ЗДвП, е предвидено, че същите се санкционирани с НП, издадени от лицата посочени в разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, съгласно която, в редакцията, действала към датата на издаване на НП, това са министъра на ВР, министъра на О, министъра на Т, ИТС и кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

С разпоредбата на чл.189е, ал.12 от ЗДвП, в редакцията й към датата на издаване на процесното НП, е предоставена съответна компетентност на председателя на УС на А“ПП" или оправомощени от него длъжностни лица, но само за адм. нарушения по чл.179, ал.3 - 3в от ЗДвП.

Едва с ДВ, бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., нормата на чл.189е, ал.12 от ЗДвП, е изменена, като е разширен обхвата на компетентността на председателя на УС на А“ПП" и в него е включено и издаването на НП за нарушения по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, но разпоредбата действа занапред като процесуална такава и е неприложима за разглеждания случай.