Решение № 4068 от 07.10.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 4068

Велико Търново, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - X състав, в съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕЛИНА ГРУДЕВА

При секретар Д. С. като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ГРУДЕВА административно дело № 20267060700310 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Б. П. С. от [населено място], ул.Ниш № 8 срещу Решение № 2153-04-11 / 09.03.2026г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане № 2113-04-285#22 / 16.07.2025г. на ръководител на отдел „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ Велико Търново, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно определяне на полагания от него труд в периода от 01.08.1988г. до 04.1993г. в поделения на Строителни войски като трета категория труд, вместо като втора категория труд. В резултат на неправилното определяне на категорията труд за посочения период административния орган приема, че не са налице предпоставките за приложение на чл.69б от КСО и е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли се за отмяна на атакувания административен акт, връщане на преписката за ново произнасяне от пенсионния орган и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна, Директор на ТП на „НОИ” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на настоящото съдебно производство е Решение № 2153-04-11 / 09.03.2026г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане № 2113-04-285#22 / 16.07.2025г. на ръководител на отдел „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ Велико Търново, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Б. П. С. подава Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 13.05.2024г., към което прилага изискуемите документи. Пенсионният орган разглежда искането, представените документи и събраните допълнително данни и с разпореждане от 13.09.2024г. отказва отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не са изпълнени условията на чл.69б, ал.2 от КСО. В мотивите на разпореждането е посочено, че се признава осигурителен стаж от първа категория от 2г. и 10 дни, осигурителен стаж от втора категория от 6г., 11м. и 27 дни и осигурителен стаж от трета категория от 29г., 7м. и 4 дни. Разпореждането не е оспорено.

На 20.03.2025г. Б. П. С. подава ново Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган разглежда искането, представените документи и събраните допълнително данни и с разпореждане № 2113-04-285#22 / 16.07.2025г. отказва отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не са изпълнени условията на чл.69б, ал.2 от КСО. В мотивите на разпореждането е посочено, че се признава осигурителен стаж от първа категория от 2г. и 10 дни, осигурителен стаж от втора категория от 11г., 2м. и 13 дни и осигурителен стаж от трета категория от 27г., 1м. и 22 дни. Разпореждането е оспорено пред горестоящия орган, като след спиране и възобновяване на производството и събиране на допълнителни доказателства с оспореното пред съда решение отказът за отпускане на пенсия е потвърден. Видно от мотивите на решението спорен между страните е въпросът каква е категорията труд за работата на С. като шофьор в Строителни войски в периода от 01.08.1988г. до 15.04.1993г. и по-специално каква е товароносимостта на управлявания от него автомобил. В административната преписка за този период и работодател са събрани следните документи:

Удостоверение № 7014 / 22.11.2019г. от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ [населено място], в което е посочено, че С. е работил в Строителни войски“ като шофьор от 01.08.1988г. до м. април 1993г., цивилен служител шофьор от 06.03.1995г. до 28.02.1996г., военнослужещ от 01.03.1996г. до 31.12.1998г., работник шофьор от 01.01.1999г. до 21.10.1999г. – втора категория труд, цивилен служител шофьор от 22.10.1999г. до 31.08.2000г.

От Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“, в което са преобразувани Строителни войски, е издадено Удостоверение, касаещо период след 1999г.

Трудова книжка № 352, в която е налице вписване от 01.08.1988г. на работодател Поделение 66470 към поделение 62720 Плевен, длъжност шофьор с ОМЗ, а от 01.01.1990г. шофьор II ст. Трудовото правоотношение е прекратено на 15.04.1993г. и общия стаж при този работодател е 4г., 6м. и 3 дни.

Удостоверение № 02-3814#2 / 06.08.2025г. от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ [населено място], в което е посочено, че С. е работил в Строителни войски като шофьор от 01.08.1988г. до м. 04.1993г. В архивните документи не е налична информация за марката и тонажа на автомобилите, с които са работели шофьорите и категорията труд.

Констативен протокол № КП-5-04-02081781 / 21.10.2025г., с който са документирани действията на контролен орган на ТП на НОИ по проверка и събиране на доказателства, находящи се в Дирекция „Държавен военноисторически архив“ [населено място]. Установено е, че Б. С. е назначен със Заповед № 507 / 12.09.1988г. на длъжност шофьор в поделение 66470 [населено място], считано от 01.08.1988г. В заповедта не са посочени вид, марка и модел на превозното средство. Лицето фигурира в разплащателните ведомости за спорния период, като самите ведомости не съдържат информация за марката и тонажа на автомобилите. В периода до м.02.1991г. в първичните документи на С. и другите шофьори няма информация за отразена категория труд. За периода от м.03.1991г. до м.04.1993г. във ведомостите за заплати звено „Автотранспорт и строителство“ се откриват две длъжности – шофьор и машинист. Всички лица на длъжност шофьор са отразени с 3-та категория труд, а лицата на длъжност машинист са отразени с 2-ра категория труд.

Становище от М. Ш. – синдик на правоприемника на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“, към което е приложен списък на автомобилите и строителните машини, включващ общо 6 автомобила индивидуализирани с регистрационни номера – една Татра 815 С1, две Татри 815 С3, два Камаза 5511 и едни валяк.

От КАТ са представени справки от регистъра на превозните средства на посочените от синдика на правоприемника на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ автомобили. За товарен автомобил Татра 815 С1 е вписана технически допустима максимална маса от 27 300кг. За товарен автомобил Татра 815 2 С3 е вписана технически допустима максимална маса от 27 300кг. За товарен автомобил Татра 815 с рег. № [рег. номер] е вписана технически допустима максимална маса от 16 400кг. За товарен автомобил Татра 815 с рег. № ЕН8022А липсва вписана технически допустима максимална маса.

Въз основа на тези факти е потвърден отказът за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на предпоставките на чл.69б, ал.2, т.2 от КСО – липсват 15г. положен труд от втора категория.

В хода на настоящото производство се представят от трети неучастващи по делото лица нови доказателства – справка за регистрираните превозни средства на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“, строително поделение Плевен, справка от регистър на КАТ Варна за товарен автомобил Татра 815.

Пред съда показания дава свидетелят В. П. Х., които следва да се кредитират като непосредствени, обективни и непротиворечащи на писмените доказателства по делото.

По делото е прието без оспорване заключение на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на процесуалните правила по издаването му.

Основния спорен между страните въпрос е какъв вид автомобил е управлявал С. в периода 1988г.-1993г. при работата му в Строителни войски. Твърденията на жалбоподателя са за управление на самосвал Татра, който е с товароносимост над 12 тона. Ответникът приема тези твърдения за недоказани, като от събраните доказателства не се установява предприятието работодател да притежава през процесния период такова превозно средство, а дори да се установи, не може да се докаже, че именно жалбоподателя го е управлявал.

Видно от представената административна преписка пенсионният орган е положил усилия, издирвал е документи и е извършил на място проверка в държавен архив, за да може да открие данни относно видовете превозни средства ползвани в Строителни войски, поделения [населено място] и [населено място]. При проверката на място в Дирекция „Държавен военноисторически архив“ [населено място] се установява, че във ведомостите за заплати от м.03.1991г. до м.04.1993г. всички лица на длъжност шофьор, включително и жалбоподателя, са отразени с 3-та категория труд. Следователно по отношение на този период е налице надлежно удостоверяване от работодателя на категорията труд, полагана от работника Б. С.. Удостоверената от работодателя категория труд съвпада и с приетата от административния орган, поради което и при спазване на материалния закон правилно пенсионния орган приема втора категория труд за трудовия стаж в Строителни войски за периода от м.03.1991г. до м.04.1993г.

За трудовия стаж на Б. С. в Строителни войски за периода от м.08.1988г. до м.03.1991г. липсва изрично посочване в заповед, разплащателна ведомост или друг документ на категорията на труда на лицето. В тази хипотеза за установяване на действителната категория на труда са допустими всички доказателствени средства.

В хода на производството по оспорване пред горестоящия орган са събирани данни за притежаваните от Строителни войски, поделение [населено място] и [населено място], където по данни на синдика е преместена техниката, ползване в [населено място]. Списъкът, предоставен от синдик на правоприемник на Строителни войски съдържа 6 позиции, от които 5 самосвала и един валяк. Посочените в този списък превозни средства са аналогични на данните предоставени от КАТ Плевен в хода на съдебното производство с тази разлика, че справката изпратена до съда съдържа общо 35 записа и включва и други видове превозни средства – леки автомобили, ремаркета и др. Съгласно информация от регистъра на превозните средства товарен автомобил [Марка] 815 С 1 с рег. № [рег. номер] е с технически допустима максимална маса от 27 300кг., товарен автомобил [Марка] 815 2 С 3 с рег. № [рег. номер] е с технически допустима максимална маса от 27 300кг., товарен автомобил [Марка] 815 с рег. № [рег. номер], със стар рег. № ЕН 8022А е с технически допустима максимална маса от 16 400кг., а за товарен автомобил [Марка] 815 с рег. № ЕН 8022А липсва отразена товароносимост. Същевременно за същия вид товарен автомобил Татра 815, но регистриран на Строителни войски, поделение Варна с рег. № [рег. номер], съгласно представена извадка от регистър, технически допустимата маса е 28 500кг. При тези данни, съдът намира, че отразените технически параметри на товарните автомобили, регистрирани през 1988г. и по-рано, в регистъра на превозните средства на КАТ по действаща от 2000г. наредба, не са прецизни, съдържат непълна информация и не могат да са категорично доказателство за товароносимостта на превозните средства. Въпросът дали товарния автомобил Татра е с товароносимост над 12 тона е предмет и на приетото заключение от съдебно-техническата експертиза, която за първите два автомобила потвърждава данните, предоставени от КАТ, а за третото не дава отговор. В проведения в съдебно заседание на 09.09.2026г. разпит на вещото лице са дадени принципни уточнения относно възприетия от производителя начин за отграничаване на различни модификации на един и същи модел на Татра. Означението с буква „С“ означава самосвал, а буквите след него „1“ е едностранно разтоварване, а „3“ тристранно разтоварване.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d515ba41-45f5-4a56-9315-40cc30f4f1d9